Р Е Ш Е Н И Е

08.02.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 12 (дванадесети) януари Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 620 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

В исковата си молба, ищцата Ф.А.Х. твърди, че с ответника Н.Х.Х. са съпрузи от 29.05.1986 година. От брака си нямали родени деца. От самото начало, брачните отношения между страните не се развивали нормално. Двамата се разделили през 1993 г. и оттогава не поддържали никакви контакти. Ответникът създал ново семейство. Ф.Х. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен и да бъде възстановено предбрачното й фамилно име – ...

В съдебното заседание на 12.01.2017 г. ищцата изменя основанието на иска, като посочва като такова чл. 49, ал. 4 от СК и моли бракът да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася относно вината и съобразно постигнатото с ответника споразумение. Ответникът заявява своето съгласие за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен при условията на чл. 49, ал. 4 от СК. В тази връзка страните постигат споразумение, отразено в протокола за съдебно заседание, с което са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си и молят съда то да бъде утвърдено.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 29.05.1986 г., когато с акт № 0004/29.05.1986 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Кметство Менгишево, обл. Шумен, сключват граждански брак. От брака си нямат родени деца (установено от служебно изисканите справки от 10.11.2016 г. от Национална база данни „Население”, ГД „ГРАО” при МРРБ). Не се спори между страните, а и от показанията на разпитаната в съдебно заседание като свидетел Сайме Атанасова (в родство с ищцата, по сватовство, от втора степен по съребрена линия), че съпрузите са разделени от 1993 г. и не са поддържали никакви контакти помежду си.

С оглед изразеното от страните сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака им, съдът намира, че искът се явява основателен и доказан и бракът следва да бъде прекратен по реда на чл. 49, ал. 4 от СК – без произнасяне по въпроса досежно вината за разстройството на брака. Постигнатото от страните споразумение отговаря на изискванията на чл. 49, ал. 4 от СК, не противоречи на закона и морала, поради което следва да бъде утвърдено.

По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която, при непроизнасянето на съда по въпроса за вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, предвид непроизнасянето по въпроса за вината, както и в съответствие с предвиденото в споразумението, разноските по делото следва да останат в тежест на всяка от страните, така както ги е направила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 29.05.1986 г., с акт № 0004/29.05.1986 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Кметство Менгишево, общ. Вълбица, обл. Шумен, между Н.Х.Х. с ЕГН **********,*** и Ф.А.Х. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат: адв. С.С. ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

На основание чл. 49, ал. 5 от СК, УТВЪРЖДАВА постигнатото между Н.Х.Х. и Ф.А.Х. споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК в следния смисъл:

1. Ф.А.Х. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – ...

2. Страните не си дължат взаимно издръжка след прекратяването на брака.

3. По време на брака молителите не са придобивали недвижими имоти, а притежаваните от тях движими вещи са поделени доброволно.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева).

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Н.Х.Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, 20,00 лв. (двадесет лева), представляващи съответна му част от държавната такса при решаване на делото.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Ф.А. Ахмедова да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, 20,00 лв. (двадесет лева), представляващи съответната й част от държавната такса при решаване на делото.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, направените от Ф.А. Ахмедова деловодни разноски в размер на 25,00 лв. остават в нейна тежест, така както ги е направила.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 64, ал. 3 от ЗСВ, настоящото съдебно решение, засягащо гражданския статус на страните, подлежи на публикуване на интернет страницата на ВПРС без мотивите.

Районен съдия: