Р Е Ш Е Н И Е

 

08.02.2017 год.

 

Номер . . .  . . . .                                       Година 2017                          Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                        трети състав

На 17 (седемнадесети) януари                                                          Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                         Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 675 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

            В молбата си до съда (уточнена и допълнена), подадена в съда на 24.11.2016 г., молителите Й.Б.Й. и Т. А. Й. излагат, че са съпрузи от 22.10.1992 година. По време на брака си имали родени две деца – А. и Г., понастоящем пълнолетни. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

            В съдебно заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

            В съдебно заседание на 17.01.2017 г. молителите се явяват лично и всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3 от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяването на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 22.10.1992 г., когато с акт № 0532/22.10.1992 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Ш., сключват граждански брак. По време на брака имат родени две деца – понастоящем пълнолетните А. Й. Байчева, род. на *** г. и Г. Й. Байчева, род. на *** г. (видно от представените 2 бр. удостоверения за раждане от *** ***, съотв. въз основа на актове за раждане № 2224/15.11.1989 г. и № 1030/17.06.1991 г. – и двата, съставени в Община Ш.). При сключването на брака съпругата Т. А. Трайкова приела фамилното име на съпруга си – Й..

            Видно от приетия като доказателство нотариален акт № 36, том XIV, дело № 3416 от 08.10.1993 г., съставен от съдия в ШРС е, че по време на брака си молителите придобили в съпружеска имуществена общност и понастоящем притежават правото на собственост върху два недвижими имота, находящи се в с. В., общ. Х., обл. Ш..

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

            На осн. чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите. Молителят Й.Й., на основание чл. 7, т. 1 от ТДТГПК, следва да заплати държавна такса по споразумението за имуществените отношения – върху стойността 3776,10 лв. на дела си (възлизащ общо на 5776,10 лв., но след приспадане на сумата от 2000 лв., която, за уравняване на дяловете следва да плати), в размер на 75,52 лева. На същото последно посочено основание, молителката Т.Й. следва да заплати държавна такса върху стойността на дела от 2000,00 лв., в размер на 40,00 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 22.10.1992 г. с акт № 0532/22.10.1992 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Ш., между Й.Б.Й. с ЕГН **********,*** и Т. А. Й. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между Й.Б.Й. и Т. А. Й. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1. След прекратяването на брака Т. А. Й. ЗАПАЗВА фамилното име – Й..

            2. Ползването на семейното жилище, собственост на родителите на Й.Й.,***, след прекратяването на брака СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на Й.Б.Й., като същото е напуснато от Т. А. Й..

            3. Молителите не си дължат взаимно издръжка след прекратяването на брака.

            4. Молителите не притежават парични влогове и движими вещи, придобити по време на брака.

            5. В дял на Й.Б.Й. с ЕГН ********** се предоставят и същият става едноличен собственик на следните недвижими имоти, придобити по време на брака, подробно описани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том XIV, дело № 3416 от 08.10.1993 г., съставен от съдия в Районен съд - Ш., вписан в Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. Ш. с вх. рег. № 3410/08.10.1993 г., удостоверение за идентичност изх. № 50/13.01.2017 г., издадено от Община Х., и скица № 4/12.01.2017 г., издадена от Община Х.:

                        1) ДВОРНО МЯСТО с площ от 1775 кв.м (хиляда седемстотин и седемдесет и пет квадратни метра), представляващо УПИ II-145 в кв. 27 по плана на с. В., общ. Х., обл. Ш. от 1995 г., при граници: УПИ III-146, УПИ IV-144, улица и УПИ VII-145, ведно с построените в УПИ II-145 в кв. 27 КЪЩА И СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ;

                        Данъчната оценка на недвижимите имоти, към 16.01.2017 г., възлиза на 3844,70 лева (три хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и седемдесет стотинки);

                        2) НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО с площ 925 кв.м (деветстотин и двадесет и пет квадратни метра), представляващо УПИ VII-145 в кв. 27 по плана на с. В., общ. Х., обл. Ш. от 1995 г., при граници: УПИ II-145, УПИ IV-144, улица, УПИ VI-142 и УПИ I-142.

                        Данъчната оценка на недвижимия имот, към 16.01.2017 г., възлиза на: 1931,40 лева (хиляда деветстотин тридесет и един лева и четиридесет стотинки);

            ЗА УРАВНЯВАНЕ НА ДЯЛОВЕТЕ относно недвижимите имоти, Й.Б.Й. е заплатил на Т. А. Й. сума в размер на 2000,00 лв. (две хиляди лева).

 

            ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв. (тридесет лева), като ОСЪЖДА Й.Б.Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА Т. А. Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сума в размер на 15,00 лева.

            ОСЪЖДА Т. А. Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велики Преслав, държавна такса върху стойността на дела ѝ по споразумението за имуществените отношения, в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева).

            ОСЪЖДА Й.Б.Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, държавна такса върху стойността на дела му по споразумението за имуществените отношения, в размер на 75,52 лева (седемдесет и пет лева и 52 стотинки).

 

            Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите, чрез адв. В.К. от ШАК, на основание чл. 38, пр. 1 от ГПК.

            Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                          Районен съдия: