Р Е Ш Е Н И Е

17.02.2017 год.

Номер . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 13 (тринадесети) февруари Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

гражданско дело номер 20 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си, депозирана в съда на 13.01.2017 г., молителите В.Т.В. и Е.В.В. излагат, че са съпрузи от 24.04.2015 година. От съвместното им съжителство нямали родени деца. Твърдят, че са във фактическа раздяла от месец април 2016 г. и че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяването на брака си. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

В съдебно заседание на 13.02.2017 г. молителите се явяват лично и всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3 от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяването на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 24.04.2015 г., когато с акт № 1/24.04.2015 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Кметство Имренчево, общ. Велики Преслав, сключват граждански брак. От брака си нямат родени деца – според отразеното в служебно изисканите справки от Регистър НБД „Население“ от 30.01.2017 година. При сключването на брака съпругата Е.В. М. приела фамилното име на съпруга си – В..

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 24.04.2015 г. с акт за граждански брак № 1/24.04.2015 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Кметство Имренчево, общ. Велики Преслав, между В.Т.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:*** и Е.В.В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.Т.В. и Е.В.В. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяване на брака Е.В.В. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – М..

2. След прекратяването на брака никой от молителите не дължи издръжка на бившия си съпруг.

3. Молителите не са придобивали по време на брака движими вещи и недвижими имоти, съставляващи съпружеска имуществена общност.

4. Разноските по делото се поемат поравно от молителите.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв. (тридесет лева), като ОСЪЖДА В.Т.В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА Е.В. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, сума в размер на 15,00 лева.

Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: