Р Е Ш Е Н И Е

08.02.2017 г.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 23 (двадесет и трети) януари Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар И.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 425 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от **** срещу Наказателно постановление №217281-F211075/05.10.2016 г., издадено от тер.директор на ТД на НАП – гр.Варна.

В жалбата не се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, но в съдебно заседание защитникът на жалбоподателя излага такива и моли НП да бъде отменено изцяло, като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр.Варна в депозираното писмено становище, счита че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 27.04.2016 г. служители на ТП на НАП гр.Варна, В.А. и Д.Д. извършили проверка в дрогерия“Тройца“, находяща се в с.**** общ.В.Преслав, обл.Шумен, ул.“****“№6 стопанисван от жалбоподателя. При проверката същите установили, че в касата на търговския обект са налични 55.20 лв. В попълненият въпросен лист продавачът в обекта е посочил, че е започнал работния ден с оборотни средства в размер на 30.12 лв., че няма лични средства оставени в касата, както и че не са постъпвали чужди суми в касата, съответно не са издавани разходооправдателни документи. При проверката фискалното устройство на обекта е функционирало, макар и в момента на проверката да е било прекъснато електричеството. Извлеченият от устройството дневен финансов отчет на 27.04.2016 г. в 11.38 часа, показал че общият дневен оборот е нулев. За установеното бил съставен АУАН на жалбоподателя за административно нарушение по чл.25, ал.1, т.1 и чл.3, ал.1 от Наредба№Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС вр. с чл.25, ал.1, т.1 и чл.3, ал.1 от Наредба№Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лв.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.193, ал.2 от ЗДДС, съгласно Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Сочените от защитата процесуални нарушения, като грешка в изписване наименованието на нарушителя в разписката за връчване на НП и на ЕГН на законния му представител е нарушение на процесуалните правила, но същото не е съществено и не е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице в настоящото административнонаказателно производство.

Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25 от Наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1; по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. Съгласно чл. 25, ал.3 от Наредбата фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. От анализа на цитираните разпоредби следва извод, че в момента на извършване на плащането, продавачът следва да издаде фискален касов бон.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на нарушителя и да водят до отмяна на наказателното постановление. Последното е постановено и в съответствие с материалния закон, доколкото от събраните по делото писмени и гласни доказателства вмененото на търговеца нарушение се доказва по несъмнен начин.

Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията "формално нарушение". Фактът на неизпълнение на задължението за регистриране и отчитане на продажби чрез ФУ на сумата общо от 25.08 лв., осъществява състава на самото нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗДДС, респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.

Наложеното административна наказание е определено в минималния предвиден в закона размер и съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което прие че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №217281-F211075/05.10.2016 г., издадено от тер.директор на ТД на НАП – гр.Варна, с което на „****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от **** за нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС вр. с чл.25, ал.1, т.1 и чл.3, ал.1 от Наредба№Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: