Р Е Ш Е Н И Е

23.02.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 27 (двадесет и седми) януари Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар И.Д.

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 443 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от М.Х.М. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №26-52/15.11.2016 г., издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ при ИАРА.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен защитник. В съдебно заседание поддържат жалбата, сочат гласни и писмени доказателства и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна изпраща представител - Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе, които поддържа НП и моли същото да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 20.10.2016 г. служителите на ИАРА Отдел“РК-Централен Дунав“-Шумен- свидетелите Н.Н., Р.С. и Б.Б. със съдействието на мл.инспектор ОП при РУ-В.Преслав - М.Д., извършили проверка на яз.“Янково“, находящ се в землището на с.Янково, общ.Смядово, обл.Шумен. Проверката била инициирана по сигнал за извършване на незаконен улов на риба в язовира. С цел всеобхватност на проверката и установяване на нарушителите, проверяващите извършили наблюдение на брега и язовира от разстояние. Били разделени на две групи. Първоначално при наблюдението в първата група били Н. и Б., а във втората С. и пол.служител Д.. От мястото на наблюдение и двете групи, видели как две лица с лодка поставили хрилна мрежа във водите на язовира. На брега на язовира били паркирани два автомобила и там стояло още едно лице. След като лодката излязла на брега и от нея слезли двете лица, едното от тях се качило в единият от автомобилите и потеглило в посока към с.Янково. Като видели това С. и пол.служител Д. се насочили към черния път, по който се движел автомобила, а Н. и Б. към служебния автомобил на ИАРА-Шумен. Полицейският служител подал сигнал със стоп палка на автомобила и след проверка на документите за самоличност на водача било установено, че това е св.А.М.. Свидетелят обяснил, че е заедно със жалбоподателя са отишли до брега с два автомобила- единият управляван от А.М., другият от М.М.. След което св.М. помогнал на жалб.М. да пусне риболовни мрежи в язовира. След като Б. и Н. дошли при спрения за проверка автомобил и като изслушали обясненията на А.М., проверяващите се прегрупирали като Б. и пол.служител Д. тръгнали към брега на язовира, а Н. и С., заедно с М. останали на място. На брега на язовира, Б. и Д. видели жалбоподателя с автомобил“Бертоне 184 БО“ с рег.№Н5610ВН и свидетеля Х.Х.. Б. започнал да извършва оглед на брега и около автомобила на жалбоподателя, при който установил, че във водата до брега има лодка, а до автомобила се намират чувал с риба и триъгълен кеп с дължина 1-1.20 м, подпрян на самия автомобил. Б. телефонирал на своите колеги да отидат при него на брега. В автомобилът на жалбоподателя между седалките, Б. открил предмет - метална кутия с черни завиващи се клеми на панела, който Б. и Д. оприличили на уред за електроулов. След като отворил багажника на автомобила Б. открил и уловена риба - един толстолоп с тегло около 4 кг. През това време полицай Д. извършвал действия по установяване на самоличността на лицата, които били на брега. Докато провеждал разговор с Х.Х., жалбоподателят се качил в автомобила си и потеглил. Полицейският служител подал сигнал за спиране със стоп – палка, непосредствено пред предното панорамно стъкло и разпоредил на жалбоподателя да спре незабавно автомобила, вместо това М. затворил отвореното предното стъкло на автомобила и продължил движението с по – висока скорост, като се отдалечил от брега. По това време свидетелите Н., С. и М. пътували с автомобила на М. към брега на язовира. Срещу тях излязъл с висока скорост автомобила, управляван от жалбоподателя и се наложило да отбият, за да не предизвикат ПТП. След като пристигнали на брега, по разпореждане на служителите на ИАРА, св.А.М. извадил риболовната мрежа от водата. Жалбоподателят отново се върнал с автомобила на мястото на проверката – брега на яз.Янково, като на въпроса на полицейският служител защо е напуснал местопроизшествието, обяснил че е ходил до дома си, за да си вземе документа за самоличност. Служителите на ИАРА продължили проверката, в хода на която иззели лодката, риболовната мрежа и уловената риба. Отново извършили и оглед на автомобила на жалбоподателя, в който не открили вещи-предмет или средство за извършване на административно нарушение по ЗРА. За установеното нарушение по чл.88 от ЗРА свидетелят Р.С. съставил на жалбоподателя АУАН №В 0009513/20.10.2016 г. Въз основа на съставеният акт било издадено обжалваното Наказателно постановление №26-52/15.11.2016 г., издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ при ИАРА, с което за извършено административно нарушение по чл.88 от ЗРА и на основание същата разпоредба на жалбоподателя било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 лв.

На жалбоподателя били съставени и АУАН за нарушения по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА, по чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА, по чл.6 от ЗБЛД и по чл.103 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства.

Показанията на разпитаните като свидетели полицейски служител и служители на ИАРА, осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. Показанията на св.Б., Н., С. и Д.. са последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия между тях, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите са незаинтересовани от изхода на делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.А.М., същите кореспондират изцяло с кредитираните показания на останалите свидетели.

Няма основание да не бъдат кредитирани показанията на св.Х.Х., тъй като не се установява индиция за неговата заинтересованост. Същият обаче не разкрива обстоятелства от значение за конкретното нарушение, вменено на жалбоподателя. Установява единствено времето и мястото на извършената проверка.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още към момента на съставяне на АУАН, в който е изложил своите възражения, своевременно е организирал и защитата си срещу обжалваното НП.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.91 от ЗРА и съгласно Заповед №РД 09-25/21.01.2014 г. на министъра на ЗХ.

Съгласно чл. 88 от ЗРА: Който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба от 1000 лв до 2000 лв. Видно от описанието на нарушението в АУАН и НП, жалбоподателят е оказал съпротива при проверката, като е избягал мястото на извършването й с автомобила си, след като св.Б. е установил в автомобила му, улов на риба и средство за електроулов. След което преди да се върне отново на мястото на проверката е укрил уловената и държана от него риба и средството за риболов. Жалбоподателят не е спрял автомобила, въпреки подаден сигнал със стоп-палка от полицейският служител, с което нарушителят демонстрира незачитане на установения правов ред. Така описаното нарушение се субсумира под фактическия състав на посочената като нарушена правна норма. От тълкуването на тази норма се налага извода, че следва да е налице такова пряко и непосредствено действие или бездействие на нарушителя, което да препятства проверките на контролните органи в момента на извършването им. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя е осъществил деянието, което му е вменено във вина.

При условие, че проверяващите служители са се легитимирали по съответния ред и с оглед разпоредбата на чл. 29 от ЗРА при проверка за проверяваното лице е съществувало задължението да съдейства на служителите на ИАРА и на полицейският служител при изпълнението на служебните им задължения по опазване на рибните ресурси. Законодателят не е предвидил изрично в какво следва да се състои това съдействие, но при всички случаи това предполага при проверка проверявания да представи изисканите му документи, при наличие на улов или средства за извършване на такъв да ги представи на служителите на ИАРА и да остане на място до приключване на проверката. В случая жалбоподателят не е извършил нито едно от тези действия, а е целял единствено да препятства проверката. Вярно е че след като е напуснал неправомерно мястото на проверката, жалбоподателят се е върнал и служителите на ИАРА са успели да я приключат, но нарушението от обективна страна изисква действие или бездействие, които препятстват проверката, а не нейното осуетяване. С действията си жалбоподателят е препятствал проверката, т.к е укрил средство и предмет на административното нарушение, чрез напускане на местопроизшествието, въпреки подаденият сигнал за спиране от полицейският служител, след което е премахнал от автомобила си уловената риба – толстолоп и черна кутия с клеми, която проверяващите преценяват като средство за електроулов. От доказаните от обективна страна действия се установява, че от субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението с пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване, т.е знаел е че като напусне местопроизшествието и укрие уловената риба и уред за електроулов ще попречи на установяване на нарушения по ЗРА в хода на проверката от служителите на ИАРА и е искал да препятства проверката. С оглед на това правилно е бил санкциониран с предвиденото административно наказание глоба. За това нарушение законодателя е предвидил размер на глобата от 1000 лв. до 2000 лв., като в случая АНО е наложил законосъобразно минимално наказание в размер на 1000 лв., с което са спазени изискванията на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН, предвид тежестта на нарушението и личността на нарушителя.

Предвид изложеното, съдът счита възраженията на жалбоподателя за недоказаност на действия по препятстване на проверката, за неоснователно.

Обстоятелствата, дали в инкриминирания времеви период жалбоподателят е извършвал незаконен улов на риба, видимостта от мястото където са го наблюдавали проверяващите по време соченият улов, преди да отидат до брега на язовира, както и реда, последователността и начина по който служителите на ИАРА, със съдействието на полицейския служител, са извършили проверката са ирелевантни за нарушението, в което е обвинен жалбоподателя. Изложената от защитата фактическа обстановка в писмената защита не се подкрепя от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства и противоречи на формалната и житейска логика, т.к никой от извършващите проверката не познава лично жалбоподателя и няма основание да го уличава неоснователно в осъществяване на административно нарушение.

По делото се установи, че на жалбоподателя са съставени АУАН от служители на ИАРА за нарушения по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА и по чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА и от полицейският служител за нарушения по чл.103 от ЗДвП и по чл.6 от ЗБЛД. Служебно известно е на съда, че издадените въз основа на посочените АУАН от служители на ИАРА, НП са обжалвани и въз основа на жалбите са образувани административнонаказателни дела, които не са приключили с влезли в сила актове. Ето защо не сме изправени пред хипотезата на чл.17 от ЗАНН. Забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние - ne bis in idem - е класически принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт. Отделно остава преценката, дали лицето е наказано за едно и също деяние, но след като няма влязъл в сила акт, не следва да бъде правена такава.

В разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН е предвидена и хипотеза с едно деяние да бъдат извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, като е посочено че наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление №26-52/15.11.2016 г., издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ при ИАРА е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №26-52/15.11.2016 г., издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ при ИАРА със седалище гр.Бургас, с което на М.Х.М. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.88 от ЗРА на основание същата разпоредба е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: