Мотиви по Наказателно дело 8/2017г.

Мотиви към присъда по НОХД №8 по описа за 2017 г. на ВПРС

На 06.01.2017 г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - гр. Велики Преслав обвинителен акт по ДП№37/16 г. по описа на РУ гр.В.Преслав и ПД №83/2016г. по описа на ВПРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу:

А.Е.И. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен адрес ***, с основно образование, неженен, неосъждан, за това че на 11.02.2016 г. в с.Кочово, общ.В.Преслав, обл.Шумен, в съучастие като съизвършител със С.С.И. ***, по хулигански подбуди причинил на Х.Х.И. ***, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като по време на извършване на престъплението бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си-престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК; за това че на 11.02.2016 г. в с.Кочово, общ.В.Преслав, обл.Шумен, в съучастие като съизвършител със С.С.И. ***, влязъл в чуждо жилище на административен адрес с.Кочово, ул.“*****“№13, ползвано от Х.Х.И., като употребил за това сила и деянието е извършено нощем и от две лица, като по време на извършване на престъплението бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си-престъпление по чл.170, ал.2 вр. с чл.170, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК и за това че на 11.02.2016 г. в с.Кочово, общ.В.Преслав, обл.Шумен, в съучастие като съизвършител със С.С.И. ***, противозаконно унищожил чужди движими вещи, на обща стойност 63.12 лв., собственост на Х.Х.И. ***, като по време на извършване на престъплението бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си-престъпление по чл.216, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК и срещу

С.С.И. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен адрес ***, с основно образование, неженен, осъждан, за това че на 11.02.2016 г. в с.Кочово, общ.В.Преслав, обл.Шумен, в съучастие като съизвършител с А.Е.И. ***, по хулигански подбуди причинил на Х.Х.И. ***, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота-престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК; за това че на 11.02.2016 г. в с.Кочово, общ.В.Преслав, обл.Шумен, в съучастие като съизвършител с А.Е.И. ***, влязъл в чуждо жилище на административен адрес с.Кочово, ул.“*****“№13, ползвано от Х.Х.И., като употребил за това сила и деянието е извършено нощем и от две лица-престъпление по чл.170, ал.2 вр. с чл.170, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и за това че на 11.02.2016 г. в с.Кочово, общ.В.Преслав, обл.Шумен, в съучастие като съизвършител с А.Е.И. ***, противозаконно унищожил чужди движими вещи, на обща стойност 63.12 лв., собственост на Х.Х.И. ***-престъпление по чл.216, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.

С оглед диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие”, което дава по-благоприятна възможност за подсъдимите, съдът служебно е разпоредил предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица на основание чл.370, ал.2 от НПК. Така е дадена възможност на страните да се възползват от разпоредбите на чл.371, т.1 от НПК или чл.371, т.2 от НПК. В първото по делото заседание подсъдимите желаят делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, ал.1, т.2 от НПК, като съдът съгласно чл.370, ал.3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията, предвидени в НПК.

Подсъдимите в съдебно заседание заявяват, че ще се възползват от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират други доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанията на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 09.02.2017 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимите за деянията описани в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатите обвинения и предлага на съда, да наложи на подсъдимите наказания съобразени с условията на чл.373, ал.2 от НК и чл.58а от НК. Счита че спрямо подсъдимите следва да бъдат наложени следните наказания: на подсъдимия А.Е.И. с приложение на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НК, за извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, което на основание чл. 69, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 2 години, за престъплението по чл. 170, ал. 2 от НК „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да бъде отложено на основание чл. 69, ал. 1 от НК за 2 години и за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, отново отложено с изпитателен срок за 2 години на основание чл. 69, ал. 1 от НК. Предлага на основание чл. 23, ал. 1 от НК, между така предложените наказание да бъде определено общо наказание в размер на най-тежкото такова, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 2 години на основание чл. 69, ал. 1 от НК; на подсъдимия С.С.И. 7 месеца „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години, за престъплението по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – 8 месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години и за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, 7 месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от 3 години. Предлага на осн.чл. 23, ал. 1 от НК, между така предложените наказания да бъде определено общо в размер на най-тежкото такова, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Защитникът на подсъдимия А.И., счита че обвинението е доказано по несъмнен начин и се солидаризира с предложените от прокурора наказания по вид и размер. Освен това, счита че са налице предпоставките за определяне на общо наказание и моли съда да определи такова.

Защитникът на подсъдимия С.И., счита че обвинението е доказано по несъмнен начин и предлага да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, за всяко от престъпленията в минималния предвиден в закона размер, изпълнението на които да бъде отложено за срок от три години на основание чл.66 от НК, както и бъде определено общо наказание в размер на най – тежкото измежду наложените, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.

В хода на съдебното следствие подсъдимите заявяват, че разбират в какво са обвинени и се признават за виновни, наясно са с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и са съгласни с тях, изразяват съжаление за извършеното.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: Пострадалият Х.Х.И. *** на административен адрес ул."*****. На 11.02.2016г., в дома му дошли свидетелите ***** и ***** и двамата от с.Кочово, обл.Шумен. Последните знаели, че И. бил вдовец и че търсел съжителка. Затова довели и запознали пострадалия с лицето ***** (посочена в ДП-во с ***** от гр.Търговище. Почерпили се, след което свидетелите ***** си тръгнали, *****") останала в дома на Х.И. по свое желание. Разбрали се с пострадалия, тя да остане да живее при него като негова жена. След това, около 17.00 часа на 11.02.2016г., И. и ***** отишли в питейно заведение, находящо се в централната част на село Кочово. Там отново се срещнали със свидетелите ***** ***** и им споделили намерението си. По-късно, в 22.00 часа, Х.И. и *****" се прибрали жилището на първия. По времето, когато свидетелите били в питейното заведение, там били и двамата подсъдими С.С.И. и А.Е.И. (непълнолетен към процесната дата), които живеели в същото населено място. Отношенията между членовете на семейството на подс. А.И. и пострадалия Х.И. били влошени, което дало формален повод двамата подсъдими да формират у себе си нагласа за упражняване на физическо насилие над пострадалия. Обстоятелството, че А.И. и С.И. са били в състояние на алкохолно опиване, само ги улеснило в осъществяването на престъпното им намерение. Когато пострадалият и Галя ***** си тръгнали от заведението в 22.00 часа, двамата подсъдими ги последвали, което свидетелите не незабелязали. Когато се прибрал в дома си, пострадалият Х.И. затворил и подпрял отвътре е парче дърво входната дворна врата, водеща към улицата. След като влезли в къщата И. и *****, пострадалият заключил с райбер входната врата на жилището си. Малко след това И. чул, че се отваря портата на имота му. Преди да успее да отвори вратата на стаята, в която били с *****, вратата била отворена със сила от подсъдимите А.Е.И. и С.С.И.. Непосредствено след влизането, двамата подсъдими започнали да нанасят множество удари с ръце по главата на Х.И.. Съборили го на пода и продължили да го удрят. След като успял да се изправи, пострадалият побягнал вън от къщата си. До дворната врата обаче подсъдимите го настигнали и А.И. отново му нанесъл удар с шамар в областта на лицето. Х.И. успял да избута нападателите си вън имота, след което заключил дворната врата. С удари с крака по вратата, подсъдимите опитали отново да влязат вътре, но не успели. Ядосани от това, те започнали да чупят стъклата на прозорците на къщата. Унищожили пет стъкла от прозоречните комплекти на дома на пострадалия на обща стойност 33.72 лева. Освен това счупили и три броя малки саксии за цветя (разставени върху первазите на прозорците) на стойност трите 18.00 лева, една порцеланова чиния на стойност 1.40лв и един брой дистанционно управление за телевизор на стойност 10.00 лева. След което подсъдимите се отдалечили от местопроизшествието. На сутринта, ***** „***** си тръгнала, а пострадалият Х.И. останал в дома си, където бил заварен от свидетелите ***** *****. За случая съобщили в РУ- В.Преслав. На място бил изпратен и медицински екип. След което било образувано досъдебно производство.

Видно от съдебно-медицинска експертиза № 156/2016г. на пострадалото лице ***** И. е нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като са описани конкретните телесни увреждания, които го обуславят - контузия на лява очна ябълка (кръвонасядане на клепачите и подочието, подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка), една разкъсно-контузна рана на дясното слепоочие, множество кръвонасядания в областта на лицето външно и лигавично, охлузвания и огнище на травматичен оток на гвалата на пострадалия и фрактура на носните кости.

Приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза, определя стойността на предмета на престъплението повреждане, към момента на извършване на престъплението в общ размер на 63.12 лв.

Назначените съдебно – психиатрични експертизи заключават, че към момента на деянието и датата на психологичното изследване, подсъдимите А.И. и С.И. са психически годни да участват в наказателния процес да дават адекватни достоверни обяснения по случая. Двамата не страдат от умствена недоразвитост или психично заболяване. На инкриминираната дата вечерта, двете лица са били под влиянието на обикновено алкохолно опиване - лека степен и това тяхно състояние не се е отразило на базисните им психични годности. По отношение на непълнолетния А.И., експертизата не приема наличие на лекомислие и увлечение у дееца, които да са го улеснили при вземане на решението за извършване на престъпните деяния. По същество, вещото лице е категорично в заключението си, че А.И. е бил психически годен да осъзнае свойството и значението на извършеното от него деяние, (т.е. неговата морална непозволеност и правна запретеност), както и ненарушената способност у лицето да ръководи постъпките си по начин съобразен с установения в страната правов ред.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горните деяния подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпленията от общ характер, в които са обвинени. Съображенията за това са следните:

По отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК.

По делото се установи по безспорен начин, че подсъдимите са причинили на пострадалия, лека телесна повреда изразяваща се временно разстройство на здравето неопасно за живота. Не се установи наличието на личен мотив за осъществяване на деянието. Тълкуването на точния смисъл на закона е неотклоним от идеята, че когато липсва личен мотив за причиняване на телесна повреда, а основният, доминиращият мотив на дееца е чрез това деяние да покаже явно неуважение към обществото, да се демонстрира грубо незачитане на установените обществени отношения и ценности, чрез нанасяне на телесна повреда, тогава последната е извършена по "хулигански подбуди" по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. В настоящият случай посегателството не се ограничава в рамките на личен конфликт, а има хулигански мотив при извършване на престъплението - явна демонстрация на неуважение към обществото, на общоприетите правила за поведение, грубо пренебрежение към човешката личност. Защитен обект на престъплението са както обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, така и обществените отношения осигуряват спазване на правните и морални норми в обществото. От обективна страна подсъдимите чрез своите действия /нанасяне на удари/ са въздействал на организма на пострадалия, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи: От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на действията на подсъдимият по отношение на И. са причинени следните увреждания: контузия на лява очна ябълка (кръвонасядане на клепачите и подочието, подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка), една разкъсно-контузна рана на дясното слепоочие, множество кръвонасядания в областта на лицето външно и лигавично, охлузвания и огнище на травматичен оток на гвалата на пострадалия и фрактура на носните кости. Травматичните увреждания са в следствие на получените удари и са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота- лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Субект на престъплението са пълнолетно вменяемо лице и непълнолетно вменяемо лице, което е разбирало свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл - подсъдимите са предвиждали конкретното увреждане и то с участието на другия извършител и са съзнавали общественоопасния му характер, като са искали настъпването на съставомерния резултат. Налице е и субективния признак по хулигански подбуди, по изложените по – горе съображения. Престъплението е извършено в съучастие, като всеки от подсъдимите е действал като извършител.

Причините за консумирането на престъплението се коренят в ниската правна култура на подсъдимите и нежеланието му да се съобразява с установения правен ред в страната, незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, като настъпилия общественоопасен резултат е във пряка и причинна връзка с виновното им поведение.

По отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.170, ал.2 вр. с чл.170, ал.1 от НК:

Предмет на престъплението по чл.170 от НК е чуждо жилище. Жилището е помещение, което се обитава постоянно от едно или повече лица за живеене. Чуждо е това жилище, в което деецът не живее на правно основание. Без значение е чия е собствеността на жилището. В настоящото производство се доказа по несъмнен начин, че свидетелят Х.Х.И. на инкриминираната дата е обитавал къща в с.Кочово, ул.“*****“№13. Установи се също, че никой от подсъдимите не живее към момента на деянието в същата жилище.

Друг обективен елемент от състава на престъплението е съдържанието на волята на пострадалия. Необходимо е същият ясно и недвусмислено да е обективирал волята си в жилището му да не се влиза. В конкретният случай чрез подпиране на вратата на двора и заключване с райбер на вратата на жилището.

Изпълнителното деяние на престъплението нарушаване неприкосновеността на жилище е влизане в чуждо жилище чрез употреба на сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства. За да е налице обективният елемент на ал.2 на чл.170, предложение първо е необходимо влизането в чуждото жилище да е станало по един от начините, посочени в чл.170, ал.1 от НК. По настоящото дело по безспорен начин се доказа, че за да влязат в чуждото жилище подсъдимите са взломили вратата на жилището. Налице е и квалифициращият признак „нощем“. Подсъдимите са влезли в чуждото жилище, чрез употреба на сила в тъмната част от денонощието. Квалифициращият признак нарушаване на неприкосновеността на жилището от две лица, е също налице, като в самото извършване на престъплението са участвали две лица. Подсъдимите са извършили престъплението в съучастие, като съизвършители, като у всеки е била налице представа, че участва в изпълнителното деяние и реализиране на общата цел да влязат в чуждото жилище по описаните начини. Субект на престъплението са пълнолетно вменяемо лице и непълнолетно вменяемо лице, което е разбирало свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Субективният елемент от състава на същото престъпление се характеризира със съзнание у дееца, че нарушава неприкосновеността на жилището, в което е влязъл нощем и с друго лице, по начините, посочени в чл. 170, ал. 1 НК

Престъпното деяние е извършено от подсъдимите при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимите са имали съзнанието, че нарушават неприкосновеността на жилището, в което са влезли по непозволен от закона начин. Този извод се налага от приетата за установена от обстоятествената част на обвинителия акт фактическа обстановка, която се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

По отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.216, ал.1 от НК: Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на собствеността върху вещи. От обективна страна подсъдимите чрез своите действия е унищожили чужди движими вещи на обща стойност 63.12 лв., т.е засегнал е структурата им по начин, при който е отнета възможността да се използва по предназначение. Субект на престъплението са пълнолетно вменяемо лице и непълнолетно вменяемо лице, което е разбирало свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл – съзнавали са, че нарушава структурата на вещите, предвиждали са унищожението им и са целял това - т.е. съзнавали са общественоопасния характер на деянието и са целяли настъпването на общественоопасните последици. Подсъдимите са извършили престъплението в съучастие, като съизвършители, като у всеки е била налице представа, че участва в изпълнителното деяние и реализиране на общата цел.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и ниската правна култура на подсъдимите.

При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимите за извършеното престъпление, съдът се е ръководил изцяло от реда на производството - глава двадесет и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК.

Подсъдимия подсъдимия А.Е.И. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен адрес ***, с основно образование, неженен, неосъждан.

Съдът прецени, като смекчаващи, следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, съдействие на органите на наказателното производство, чистото му съдебно минало, младата му възраст, съжаление за извършеното, възстановяване на причинените с престъплението по чл.216, ал.1 от НК имуществени вреди.

Съдът прецени, като отегчаващо, обстоятелство от значение за отговорността на подсъдимия, обществената опасност на всяко от престъпленията, която оцени като висока предвид упоритостта при осъществяването им и в съвкупност. Настоящият състав прецени, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Предвид на горното намира, че по отношение на подсъдимия И. за всяко от извършените престъпления следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, както следва:

- за престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК - девет месеца“Лишаване от свобода”, като съдът съобрази и редукцията по чл.63, ал.1, т.4 от НК. На основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание „лишаване от свобода“ с една трета и наложи на подс.И. наказание шест месеца „лишаване от свобода“.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 69, ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

-за престъплението по чл.170, ал.2 вр. с чл.170, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК – шест месеца “Лишаване от свобода”, като съдът съобрази и редукцията по чл.63, ал.1, т.4 от НК. На основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание „лишаване от свобода“ с една трета и наложи на подс.И. наказание четири месеца „лишаване от свобода“.

-за престъплението по чл.216, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК НК – шест месеца “Лишаване от свобода”, като съдът съобрази и редукцията по чл.63, ал.1, т.4 от НК. На основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание „лишаване от свобода“ с една трета и наложи на подс.И. наказание четири месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи общо наказание на подсъдимия А.Е.И., за престъпленията по настоящата присъда в размер на шест месеца лишаване от свобода”.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 69, ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимия С.С.И. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен адрес ***, с основно образование, неженен, осъждан.

Съдът прецени, като смекчаващи, следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, съдействие на органите на наказателното производство, младата му възраст, съжаление за извършеното, възстановяване на причинените с престъплението по чл.216, ал.1 от НК имуществени вреди.

Съдът прецени, като отегчаващи, обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, обществената опасност на всяко от престъпленията, която оцени като висока предвид упоритостта при осъществяването им и в съвкупност, предходното осъждане на подсъдимия. Настоящият състав прецени, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Предвид на горното намира, че по отношение на подсъдимия И. за всяко от извършените престъпления следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, както следва:

- за престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК - девет месеца“Лишаване от свобода”. На основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание „лишаване от свобода“ с една трета и наложи на подс.И. наказание шест месеца „лишаване от свобода“.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

-за престъплението по чл.170, ал.2 вр. с чл.170, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК – една година “Лишаване от свобода”. На основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание „лишаване от свобода“ с една трета и наложи на подс.И. наказание осем месеца „лишаване от свобода“.

-за престъплението по чл.216, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК НК - девет месеца“Лишаване от свобода”. На основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание „лишаване от свобода“ с една трета и наложи на подс.И. наказание шест месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи общо наказание на подсъдимия С.С.И., за престъпленията по настоящата присъда в размер на осем месеца лишаване от свобода”.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Определеният размер на наказанията, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените. Съдът счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително върху тях и ще им се отнеме възможността да вършат други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с тези наказания съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът възложи на всеки от подсъдимите деловодните разноски направени в хода на досъдебното и съдебното производство по обвинението, по което са признати за виновни.

Съдът на основание чл. 111, ал. 1 от НПК, постанови връщането на Х.Х.И. приложените като веществени доказателства по делото 1 бр.мъжка ватирана блуза и 1 бр.мъжки анцуг, негова собственост на съхранение в РУ-В.Преслав.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: