Р Е Ш Е Н И Е
24.03.2017 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2017 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 23 (двадесет и трети) февруари Година
2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Д.Д.,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 471
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са осем обективно
съединени иска с правно основание чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от „КОК ТРЕИД“ЕООД с
ЕИК ......, със седалище ***,
представлявано по закон от ***-управител,
представлявано по пълномощие от адв.Б.Г.
от ШАК срещу „Е.“ЕООД с ЕИК
......, седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя в.с.в., за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в общ размер на
42764.93 лева, представляваща цена на извършени транспортни услуги по договори за превоз
на товари, за което са издадени фактури №№ 2000000141/30.09.2015 г.;
2000000147/30.10.2015 г.; 2000000153/30.11.2015 г.; 2000000156/11.12.2015 г.;
2000000161/29.01.2016 г.; 1000000537/19.02.2016 г.; 1000000547/29.02.2016 г. и
2000000162/31.03.2016 г., ведно със законната лихва за забавата от
датата на предявяване на исковете 30.08.2016 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и
ответника са сключени осем договора за превоз, по които ищецът е извършил
услугите, като е транспортирал товари, предоставени му от ответника. Превозите били изпълнени в срок и без
забележки. За извършените превози от ищеца били издадени фактури № № 2000000141/30.09.2015 г. на стойност
27815.15 лв. в ДДС; 2000000147/30.10.2015 г. на стойност 19214.45 лв. с ДДС; 2000000153/30.11.2015 г. на стойност
7477.20 лв. с ДДС; 2000000156/11.12.2015 г. на стойност 1339.20 лв. с ДДС; 2000000161/29.01.2016 г. на стойност
1196.92 лв. с ДДС; 1000000537/19.02.2016 г. на стойност 4431.06 лв. с ДДС; 1000000547/29.02.2016 г. на стойност
1800.50 лв. с ДДС и 2000000162/31.03.2016 г. на стойност 342.29 лв. с ДДС, които били получени
от ответника. Частично плащане от ответника било извършено единствено по
фактура 2000000141/30.09.2015 г., като остатъкът по нея бил 6963.31 лв. към датата на предявяване на иска.
Дължимата сума по посочените фактури от ответника според ищеца е на обща
стойност 42764.93 лева. До настоящият момент ответникът
не бил заплатил предоставените му услуги на ищеца. Предвид на което за ищеца
възниквал правен интерес от предявяване на иска. За обезпечаване на иска била
издадена обезпечителна заповед от 02.08.2016 г. по гр.д.№401/16 г. по описа на ВПРС,
за допуснатото с определение по същото дело обезпечение, чрез налагане на запор
върху част от банковите сметки на ответника в „УниКредит
Булбанк“АД, гр.София. Въз основа на издадената обезпечителна заповед било
образувано и изпълнително дело.
В
хода на устните състезания, ищецът счита, че от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин исковата претенция по основание
и размер. Поради, което моли да бъдат уважени изцяло предявените искове с
правно основание чл.372, ал.1 от
ТЗ и чл.86 от ЗЗД, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, включително
и тези от обезпечителното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, подава
отговор на исковата молба, с който не отрича, че са налице търговски отношения
между страните по договори за превоз, но оспорва предявените искове по размер.
В съдебно заседание, ответникът
чрез процесуалният си представител потвърждава, че между страните са налице
търговски отношения по сключени договори за превоз, за които са издадени процесните фактури, но счита че предявените искове са
недоказани по размер, включително и чрез изготвените по делото съдебно
счетоводни експертизи, поради което моли съда да ги отхвърли като неоснователни
и недоказани. Моли да му бъдат присъдени направените поделото разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Между ищецът и ответника са сключени договори
за превоз на товари. По силата на посочените споразумения, са извършени превози на товари, предоставени от ответника. Превозите са изпълнени
надлежно и без забележки. За извършените услуги ищецът е издал фактури № № 2000000141/30.09.2015 г. на стойност
27815.15 лв. в ДДС; 2000000147/30.10.2015 г. на стойност 19214.45 лв. с ДДС; 2000000153/30.11.2015 г. на стойност
7477.20 лв. с ДДС; 2000000156/11.12.2015 г. на стойност 1339.20 лв. с ДДС; 2000000161/29.01.2016 г. на стойност
1196.92 лв. с ДДС; 1000000537/19.02.2016 г. на стойност 4431.06 лв. с ДДС; 1000000547/29.02.2016 г. на стойност
1800.50 лв. с ДДС и 2000000162/31.03.2016 г. на стойност 342.29 лв. с ДДС, които били получени
от ответника. Частично плащане от ответника е извършено единствено по фактура 2000000141/30.09.2015 г., като
остатъкът по нея е 6963.31 лв. към датата на предявяване на иска. Дължимата
сума по посочените фактури от ответника е на обща стойност 42764.93 лева. След като не получил плащане,
за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на исковете, предмет на
настоящото дело. За
обезпечаване на претенцията на ищеца е издадена от 02.08.2016 г. по гр.д.№401/16 г. по описа на ВПРС, за допуснатото с
определение по същото дело обезпечение, чрез налагане на запор върху част от
банковите сметки на ответника в „УниКредит
Булбанк“АД, гр.София.. Въз основа на издадената обезпечителна заповед е
образувано и изпълнително дело.
Като писмени доказателства по
делото са приети: заверени от страната преписи на: заверени от страната преписи на: удостоверения за актуално състояние на
ищеца и ответника; фактура №2000000141/30.09.2015 г. с приложен към нея опис;
фактура №2000000147/30.10.2015 г. с приложен към нея опис; фактура
№2000000153/30.11.2015 г. с приложен към нея опис; фактура
№2000000156/11.12.2015 г. с приложен към нея опис; фактура
№2000000161/29.01.2016 г. с приложен към нея опис; фактура
№1000000537/19.02.2016 г. с приложен към нея опис; фактура
№1000000547/29.02.2016 г. с приложен към нея опис; фактура №2000000162/31.03.2016
г. с приложен към нея опис; дневник на сметка 411/1 за периода 01.01.2016 г. – 31.07.2016 г.; договор за правна защита и
съдействие от 29.07.2016 г.; фактура №0000000386/01.08.2016 г. с приложен към
нея опис; обезпечителна заповед от 02.08.2016 г. по ч.гр.д.№401/16 г. по описа
на ВПРС; молба за образуване на изпълнително дело вх.№23101/02.08.2016 г. на ЧСИ Д.Златева
рег.№876 на КЧСИ с район на действие ШОС; квитанция №4000000511/02.08.2016 г.;
фактура №2000005046/02.08.2016 г.; сметка №2000005058/02.08.2016 г. и сметка
№0001061655/02.08.2016 г., аналитична главна книга по обороти
от дата 01.01.2015г. до 31.12.2015г. и аналитична
оборотна ведомост от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. по
с/ка 411.
Но осн. чл.176 от ГПК, в съдебно заседание е изслушан законния представител на ищеца – управителя *** по поставени от ответника
въпроси.
Приети са по делото заключенията по
назначените съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно счетоводна експертизи.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
С договора за превоз превозвачът
се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж
или товар. Договорът за превоз е двустранен и възмезден от него възникват права
и задължения за двете страни. Основно задължение на превозвача е да извърши
превоза с грижата на добрия превозвач и в уговорения срок, да пази товара, да
предаде го предаде на получателя. Товародателят е длъжен да заплати
възнаграждение за извършената превозна услуга. В случая търговска сделка,
предвид качеството на търговец и на двете страни.
Не се спори между
страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между тях са
възникнали валидни облигационни отношения, основаващи се на
сключени договори за превоз на
товари, по
силата на които ищецът, в качеството му на
превозвач е поел задължението да превози
товари, предадени му от ответника,
в качеството му на товародател, като превозите са извършени.
Не се спори
между страните, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договорите, като добър
търговец-превозвач и в уговорения срок. По всеки от отделните
договори за превоз са издадени фактури №№
2000000141/30.09.2015 г.; 2000000147/30.10.2015 г.; 2000000153/30.11.2015 г.;
2000000156/11.12.2015 г.; 2000000161/29.01.2016 г.; 1000000537/19.02.2016 г.;
1000000547/29.02.2016 г. и 2000000162/31.03.2016 г. С оглед изпълнението на задълженията на ищеца като
превозвач по договора и на
основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ, за ответното дружество в качеството му на
товародател, е възникнало задължението за изплащане на договореното
задължение.
Спорни са
обстоятелствата, какъв е размерът на задължението на ответника по всеки от
договорите за превоз, съответно по всяка от издадените фактури.
Тъй като съгласно
чл.55, ал.1 от ТЗ редовно водените счетоводни книги и записванията в тях могат
да се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговски
сделки, в тази връзка по делото са извършени съдебно-счетоводна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертизи, неоспорени от страните и приети от съда. Вещото
лице е дало заключение, че №№ 2000000141/30.09.2015 г.; 2000000147/30.10.2015
г.; 2000000153/30.11.2015 г.; 2000000156/11.12.2015 г.; 2000000161/29.01.2016
г.; 1000000537/19.02.2016 г.; 1000000547/29.02.2016 г. и 2000000162/31.03.2016
г. са редовно осчетоводени в
счетоводствата на двете дружества. С редовното отразяване от ответника в
счетоводството му на процесните фактури, ответникът е
признал, приел и потвърдил извършените превози по фактурите. Това не е спорно и
в отношенията между страните.
Вещото лице
дава заключение, че по фактурите в
счетоводството на ищеца и на ответника има разлика в отразяване на размера на
задълженията, т.к и двете дружества са приспадали частичните плащания направени
от ответника по извършени договори за превод по различни фактури, издадени в
целия период на търговски взаимоотношения между страните. С оглед на доказателствата по делото, настоящият
състав прави извод, че ответното дружество е останало задължено, за процесната сума от 42764.93 лева, като това
задължение е отразено в счетоводството на ищеца и е възникнало като неплатен
остатък по процесните фактури. В счетоводството на
ответника е отразено задължение по посочените фактури в размер на 36053.44
лева. Според обясненията, дадени от вещото лице в с. з., при търговските
взаимоотношения между страните, включително и за период от време преди претендирания, при ищеца е отразявано по коя точно фактура е
постъпило плащане от страна на ответника, като са погасявани задълженията по поредност от най – старо към най-ново. При извършване на
плащанията ответникът не е посочвал основанието, т.е за задължение по коя точно
фактура плаща.
Поради,
което съдът счита за установено, че при извършване периодични превози възниква задължение за това, да се
заплаща всеки превоз поотделно, ако не е
уговорено друго, какъвто е и настоящият случай. Съгласно разпоредбата на чл.
76, ал. 1 от ЗЗД, ако при плащането не е означено за кой превоз се върши същото, кредиторът може да го
отнесе към най-старото неплатено задължение. Видно от заключенията на съдебно –
счетоводната експертиза, допълнителната такава, както и от изложеното от вещото
лице в съдебно заседание, ищецът е спазил посоченото изискване при отразяване в
счетоводството си на постъпилите от ответника плащания по различни договори за
превоз, за всеки от които е издаден афактура в
периода от възникване на търговските взаимоотношения между страните до датата
на предяваване на иска.
Ето защо исковете са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
Искането на ищеца за присъждане на
реализираните от него
разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата
на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, държавни такси и др. е основателно, включително и в обезпечителното производство /ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/, поради което
следва да бъде уважено и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищеца, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ
размер на 5694.78 лв., от които
2160.00 лв. – адвокатско възнаграждение по настоящото дело,
1628.98 лв. - държавна
такса по настоящото дело, 350.00 лв.
възнаграждение на вещо лице
за изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза, 1485.00лв.- държавна
такса по обезпечителното производство по
ч.гр.д.№401/16 г. на ВПРС, 70.80 лв. – такси към ЧСИ.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.“ЕООД с ЕИК
......, седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя в.с.в., ДА ЗАПЛАТИ на «„КОК ТРЕИД“ЕООД с ЕИК ......, със седалище ***, представлявано по закон от
***-управител, сумата от 42764.93 лева/четиридесет и две хиляди седемстотин шестдесет и
четири лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща цена на извършени транспортни
услуги по договори за превоз
на товари, за които са издадени
фактури №№ 2000000141/30.09.2015 г.;
2000000147/30.10.2015 г.; 2000000153/30.11.2015 г.; 2000000156/11.12.2015 г.;
2000000161/29.01.2016 г.; 1000000537/19.02.2016 г.; 1000000547/29.02.2016 г. и
2000000162/31.03.2016 г., ведно със
законната лихва за забавата от
датата на предявяване на исковете 30.08.2016 г. до окончателното изплащане.
„Е.“ЕООД с ЕИК ......, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя в.с.в., ДА ЗАПЛАТИ
на «„КОК ТРЕИД“ЕООД с ЕИК ......, със седалище ***, представлявано по закон от
***-управител, направените по делото разноски в общ размер на 5694.78 лв./пет хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и 78 ст./.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: