Р Е Ш Е Н И Е

№ ............

21.03.2017г., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд - Велики Преслав, I-ви състав,

На двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: М.Марков

Секретар: М.А.

Като разгледа докладваното от Председателя

Административно-наказателно дело № 333 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Съдебно производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е: Наказателно постановление №27-000057 от 24.06.2016г. на Директора на Д. “И.п.т.” - ***, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на „Владивосток“ ЕООД, ЕИК 175385080, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя **** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Жалбоподателят оспорва констатациите в АУАН и НП. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП, както и твърдения, че е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона, със законните за това последици. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административнонаказващият орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН изпраща процесуален представител и взема становище по жалбата. Представителят на въззиваемата страна счита, че атакуваното НП е законосъобразно и правилно, като моли съда същото да бъде потвърдено.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустими. По основателността на жалбата, съдът взе предвид следните съображения:

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 12.05.2016г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Д. “И.п.т.” - ***, в обект – магазин в гр.Смядово, стопанисван от жалбоподателя. Впоследствие била извършена и проверка на документи. В рамките на реализираната на 19.05.2016г. и 27.05.2016г. проверка било установено, че на 12.05.2016г. в 12:10 часа, лицето: И. Д.С., осъществявал дейност – продавач-консултант, без работодателят да е сключил с него трудов договор в писмена форма. На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, И. Д.С. попълнил декларация, в която посочил, че работи в магазина от 03.05.2016г., като няма подписан трудов договор. По-късно, след среща с работодателя бил представен трудов договор на посоченото лице от дата 16.05.2016г., като в същият било отразено, че **** трябвало да извършва дейност продавач-консултант. Уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, било вписано в НАП на 17.05.2016г., 22:00:04 часа. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка. За констатираното нарушение на 29.06.2012г. в гр.Шумен е съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-000057/27.03.2016г., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като е бил допуснат до работа И. Д.С.. Актът бил съставен в присъствието на пълномощник на нарушителя, на основание представено пълномощно и подписано от него без възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено процесното наказателно постановление от Директора на Дирекция “Инспекция на труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е било наложено посоченото наказание.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Р.К. и на М.М.М. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта.

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно. Нарушението е квалифицирано по чл.62, ал.1 от КТ. Извършването на нарушението, самоличността на нарушителя, качеството му на работодател и неговата вина са били установени по безспорен начин. В тази връзка съдът споделя мнението, че в настоящия случай именно търговеца - жалбоподател се явява работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ.

От показанията на св. С.Р.К. – актосъставител и на М.М.М. се установява, че при извършената проверка на посочените дата и място, са установили И. Д.С. да работи, като извършвал трудова дейност. По-късно установили, че е бил допуснат до работа, без да има сключен трудов договор.

С оглед установеното по делото от фактическа страна съдът намира за безспорно установено извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение от КТ. Посочената трудово правна разпоредба е императивна, като предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да има сключен трудов договор, подписан от двете страни, който да регламентира трудовата дейност. По делото не се спори, че лицето И. Д.С. е било допуснато до работа на посочената дата от жалбоподателя на посочения обект. С оглед на това, като е допуснал работник до работа, без да има сключен договор между страните по трудовото правоотношение, жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение. Съдът намира, че дейността осъществявана от И. Д.С., по съществото си представлява трудова дейност и работникът е следвало да има сключен трудов договор с работодателя.

Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно административнонаказателната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ, тъй като, както е посочено по-горе извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са били установени по безспорен начин. Съдът не споделя становището на жалбоподателя, посочено в жалбата, за наличието на съществени нарушения на императивните разпоредби на ЗАНН при съставянето на акта и издаването на НП, водещи до неговото опорочаване. Единствено съдът констатира неизпълнение на разпоредбата на чл.405а от КТ от страна на контролните органи, за което не се съдържат данни по делото.

Наложеното наказание на жалбоподателя е в минималния размер на наказанието предвидено за съответното нарушение в чл. 414, ал.3 от КТ, който е бил в сила към момента на деянието.

Административнонаказващият орган е обсъдил и възможността за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за нейното прилагане. В настоящият случай не може да бъде приложена нито разпоредбата на чл.415в от КТ, нито разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с оглед изричното посочване в чл.415в, ал.2 от КТ.

Водим от горното, съдът на основание чл.63, ал.1, предл.1-во от ЗАНН

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №27-000057 от 24.06.2016г. на Директора на Д. “И.п.т.” - ***, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на „Владивосток“ ЕООД, ЕИК 175385080, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя **** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: