Р Е Ш Е Н И Е

10.03.2017 г.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 13 (тринадесети) февруари Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 349 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Д.И.М. ЕГН ********** и адрес *** срещу Наказателно постановление №16/08.09.2016 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Освен сочените процесуални нарушения при описание на нарушението и квалификацията на извършеното, жалбоподателката счита, че осъщественото нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. Поради изложеното моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява, представя по делото писмено становище, в което поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 14.08.2016 г. около 23.10 часа в гр.Смядово бил разбит кафе автомат. При извършените оперативно-издирвателни мероприятия били установени извършителите на посегателството - две непълнолетни лица, едното от които - синът на жалбоподателката –*** с ЕГН ********** на 14 години. В хода на проверката било установено, че същият след 22.00 часа се намирал на ул.““, заедно с друго непълнолетно лице и не бил придружен, нито от родител, нито от пълнолетно лице. След установяване на горното и разкриване на извършителите на престъплението на жалбоподателката, в качеството й на родител на непълнолетното дете за административно нарушение по чл.8, ал.3 и 4 от Закона за закрила на детето бил съставен АУАН. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателката за нарушение по чл.8, ал.3 и 4 от ЗЗДетето и на основание чл.45, ал.3 от същия закон е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лв.

Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите Т.И., М.М. и Ж.Ж..

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи и въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

От събраните доказателства - показанията на свидетелите Т.И., М.М. и Ж.Ж., които съдът кредитира изцяло, т.к същите са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и няма индиция за тяхната незаинтересованост, нарушението е установено по несъмнен начин, а административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна норма. Съдът кредитира показанията на свидетелите изцяло, същите са последователни, логични, кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства и няма индиция за тяхната заинтересованост.

Отговорността на жалбоподателката е ангажирана за това, че в качеството й на родител - лице, което полага грижи за дете – навършило 14 години, но не навършило 18 години, на процесната дата и място не го е придружил на обществено място след 22,00 ч., нито е осигурила пълнолетно дееспособно лице за негов придружител. Следва да се отбележи, че закрилата на децата е основен приоритет както на национално, така и на международно равнище. В този смисъл императивните норми на ЗЗД предписват задължителни правила за поведение, като сред тях особено място заема правната повеля на чл. 8, ал. 3 и 4 от ЗЗДетето.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката за допуснати съществени проицесуални нарушения при описанието на нарушението и посочване на приложимата административнонаказваща норма. Задълженията по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДетето не се намират в отношение на алтернативност, а на отрицателна връзка на евентуалност. Основното задължение на родителя/настойника е това по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДетето. Ако изпълнението на това задължение по отношение на непълнолетно лице е невъзможно /законодателят не ограничава източника на невъзможността до обективни причини/, негов сурогат е задължението по чл. 8, ал. 4 от ЗЗД за осигуряване на пълнолетен дееспособен придружител на детето, т.е. предпоставка за отговорността на родителя на непълнолетния е неизпълнението на задълженията по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДетето.

Майката не е придружила своето непълнолетно дете, но е била длъжна да знае къде се намира то след 22.00 часа и да му осигури пълнолетно дееспособно лице за придружител на обществено място. Нарушението е извършено виновно при форма на вина небрежност по смисъла на чл. 11 ЗАНН вр. чл. 11, ал.3 пр.1 НК, като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. От събраните по делото доказателства се установи, че извършено административно нарушение е при форма на вина непредпазливост. Изправени сме в производство по ЗАНН, където не се прилага чл. 11, ал.4 НК при субсидиарност непредпазливите деяния да са наказуеми само в предвидените от закона случай. В конкретния случай нарушението е непредпазливо, тъй като касае не упражнен родителски контрол в една от проявените му форми за незнание, че непълнолетното дете посещава обществени места след 22.00 часа в нарушение на чл. 45, ал.3 ЗЗДетето. Съгласно чл. 7, ал.2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случай. За конкретното нарушение по чл. 45, ал.3 от Закона за закрила на детето във вр. с чл.8, ал.3 и 4 ЗЗДетето ограничение за ненаказуемост на непредпазливодеяние по закона не съществува.

Поради изложеното съдът счита за неоснователни възраженията на жалбоподателката в тази насока.

Предвид че със ЗЗДетето се уреждат обществените отношения гарантиращи правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности, настоящият състав счита, че извършеното от жалбоподателката административно нарушение не е маловажен случай. Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Закона за закрила на детето, "Дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години". Поради което по отношение на същите законът допуска закрилата на техните права да се осъществява с изчерпателно изброените в чл. 4 от ЗЗД мерки. Като основната цел при прилагането на тези мерки е да се постигне и основаната цел на закона - да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. За нарушаване на целите, залегнали в закона, законодателят е предвидил и санкционната норма на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че наказващият орган е доказал с допустимите от закона доказателствени средства извършеното нарушение, личността на нарушителя и неговата вина.

При определяне размера на наказанието “глоба” административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в минималния предвиден в административнонаказателната разпоредба, действаща към момента на извършване на нарушението. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №16/08.09.2016 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав, с което на Д.И.М. ЕГН ********** и адрес *** за нарушение по чл.8, ал.3 и 4 от ЗЗДетето и на основание чл.45, ал.3 от същия закон е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: