Р Е Ш Е Н И Е

№ ............

21.03.2017г., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд - Велики Преслав, I-ви състав,

На двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: М.Марков

Секретар: М.А.

Като разгледа докладваното от Председателя

Административно-наказателно дело № 413 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Съдебно производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е: Наказателно постановление №27-000067 от 18.10.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на „НИДА-2“ ЕООД, ЕИК 200092449, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Жалбоподателят оспорва констатациите в АУАН и НП. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП, както и твърдения, че е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона, със законните за това последици. В съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа жалбата на посочените основания.

Административнонаказващият орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН изпраща процесуален представител и взема становище по жалбата. Представителят на въззиваемата страна счита, че атакуваното НП е законосъобразно и правилно, като моли съда същото да бъде потвърдено.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустими. По основателността на жалбата, съдът взе предвид следните съображения:

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 15.09.2016г., около 12:00 часа, била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, в обект – почивен дом „Еделвайс“ в к.к. Върбица, на който СМР извършвал жалбоподателя. Впоследствие била извършена и проверка на документи. В рамките на реализираната на 15.09.2016г. и 19.09.2016г. проверка било установено, че на 15.09.2016г., около 12:00 часа, лицето: Б. Е.Б., осъществявал дейност – общ работник, без работодателят да му е предоставил преди това екземляр от заверено от ТД на НАП уведомление по чл.62, ал.3 от КТ и от сключения с него трудов договор №38 от 14.09.2016г. на основание чл.67, ал.1, във връзка с чл.70 от КТ. На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, Б. Е.Б. попълнил декларация, в която посочил, че работи на обекта, като поставя топлоизолация. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка. За констатираното нарушение на 19.09.2016г. в гр.Шумен е съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-000067/19.09.2016г., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, като е бил допуснат до работа Б. Е.Б., без работодателят да му е предоставил преди това екземляр от заверено от ТД на НАП уведомление по чл.62, ал.3 от КТ и от сключения с него трудов договор. Актът бил съставен в присъствието на представител на работодателя, подписан от него без възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено процесното наказателно постановление от Директора на Дирекция “Инспекция на труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е било наложено посоченото наказание.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Р.К. и на . и П.В.С. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта. От страна на жалбоподателя са разпитани свидетелите И.Т. и В.А..

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно. Нарушението е квалифицирано по чл.63, ал.2 от КТ. Извършването на нарушението, самоличността на нарушителя, качеството му на работодател и неговата вина са били установени по безспорен начин. В тази връзка съдът споделя мнението, че в настоящия случай именно търговеца - жалбоподател се явява работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ.

От показанията на св. С.Р.К. – актосъставител, на . и П.В.С. се установява, че при извършената проверка на посочените дата и място, са установили работника да извършва трудова дейност. По-късно установили, че е бил допуснат до работа, без да са му предоставени документите по чл.63, ал.2 от КТ. Разпитани по делото свидетели И.Т. и В.А., по същество не опровергават установената фактическа обстановка.

С оглед установеното по делото от фактическа страна съдът намира за безспорно установено извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение от КТ. Посочената трудово правна разпоредба е императивна, като предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави сключения трудов договор и уведомлението до НАП. По делото не се спори, че лицето Б. Е.Б. е било допуснато до работа на посочената дата от жалбоподателя на посочения обект. С оглед на това, като е допуснал работник до работа, без да му предоставил изискуемите документи, жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение. Съдът намира, че дейността осъществявана от Б. Е.Б., по съществото си представлява трудова дейност.

Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно административнонаказателната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ, тъй като, както е посочено по-горе извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са били установени по безспорен начин. Съдът не споделя становището на жалбоподателя, посочено в жалбата, за наличието на съществени нарушения на императивните разпоредби на ЗАНН при съставянето на акта и издаването на НП, водещи до неговото опорочаване.

Наложеното наказание на жалбоподателя е в минималния размер на наказанието предвидено за съответното нарушение в чл. 414, ал.3 от КТ, който е бил в сила към момента на деянието.

Административнонаказващият орган е обсъдил и възможността за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за нейното прилагане. В настоящият случай не може да бъде приложена нито разпоредбата на чл.415в от КТ, нито разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с оглед изричното посочване в чл.415в, ал.2 от КТ. Цитираната норма на кодекса е озаглавена "Отговорност за маловажно нарушение" и предвижда по – леки санкции за нарушения на КТ, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители. Към момента на извършване на нарушението е била в сила ал.2 на чл. 415в от КТ, която изрично регламентира, че нарушението на чл. 63, ал.2 от КТ не е маловажно.

Водим от горното, съдът на основание чл.63, ал.1, предл.1-во от ЗАНН

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №27-000067 от 18.10.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на „НИДА-2“ ЕООД, ЕИК 200092449, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: