Р Е Ш Е Н И Е

№ ............

16.03.2017г., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: М. Марков

Секретар: М.А.

Като разгледа докладваното от Председателя

Административно-наказателно дело № 434 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12 от 16.11.2016г., издадено от Началника на РУ - Велики Преслав на В.Х.В. – на ** години с ЕГН ********** - за нарушение на чл.184“а“, ал.1 от ЗОБВВПИ му е наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева и му е отнето разрешение с №20150148141, изд. на 05.10.2015г. от РУ-В.Преслав за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и наказателното постановление. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона, със законните за това последици. Административнонаказващият орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН не изпраща процесуален представител, като в придружителното писмо изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствия и да бъде потвърдено наложеното наказание.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.10.2016г. около 11:20 часа  в землището на с.Иваново, се провеждал организиран лов от ЛРД на селото, в която жалбоподателят членувал. По време на лова била извършена проверка от служители на РДГ-Шумен, във връзка с получен сигнал, че ловците ловували, след употреба на алкохол. Съдействие на служителите на РДГ, оказал свид. М.В.  - полицейски служител, който като младши автоконтрольор при РУ-В.Преслав, посредством техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, № ARDN-0037, по реда на Закона за движение по пътищата, проверявал установените на място ловци за употреба на алкохол. На място след ловците, бил В.Х.В., който при идването на проверяващите, тръгнал към гората, като държал в ръце ловната си пушка. Същият бил предупреден, че трябва да се върне, за да му бъде извършена проверка, но не се отзовал на поканата и влязъл в гората. За посочените обстоятелства св.В., съставил докладна записка.

Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен АУАН №12/10.11.2016г., в който нарушението е описано, че е нарушена нормата на чл.184“а“, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Нарушителят отказал да подпише акта, което било удостоверено с подписа на свидетеля С.З.Х.. Няма данни за постъпили писмени възражения против АУАН в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН №12/10.11.2016г. е издадено атакуваното Наказателно постановление за нарушение на чл.184“а“, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 22.11.2016 год., когато с протокол е предал ловната си пушка, разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и наличните боеприпаси.

В жалбата срещу същото, по същество не се оспорват фактическите обстоятелства.

В нормата на чл.184“а“, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е посочено, че лице, което носи и употребява оръжия и боеприпаси и откаже да бъде проверен за употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества по реда на Закона за движението по пътищата, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година. Употребата на алкохол от нарушителя не е могла да бъде установена по реда на ЗДП, тъй като същият не е бил проверен, въпреки поканата за това. Ето защо, съдът намира, че правилно наказващият орган е квалифицирал нарушението именно като такова по чл.184“а“, ал.1 от ЗОБВВПИ. Доказателствата установяват, че несъмнено нарушението е било извършено на посочената дата и място от нарушителя, поради което правилно е била ангажирана и отговорността му по реда на ЗОБВВПИ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че в хода на административнонаказателното производството, по конкретно при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до неговата отмяна. Правните съображения за това са следните:

Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Безспорно е установено, че при извършена проверка е констатирано нарушението и ловецът не е изпълнил задължението си, което му се следва от закона. В този смисъл съдът не споделя мнението на жалбоподателя, както за допуснати процесуални нарушения, така и за липса на нарушение. Посоченото нарушение е формално извършено и жалбоподателят може да бъде санкциониран.

Съдът намира, че административнонаказващият орган неправилно е наложил административното наказание, тъй като същото и в минимален размер се явява прекалено завишено и несъобразено с целите на административнонаказателната отговорност. В материалите по делото не се съдържат данни, жалбоподателят да е извършвал друго нарушение, което да е констатирано от органите на РУП или РДГ. Установеното формално нарушение е извършено за първи път, като всички установени обстоятелства за случая, за който е санкциониран жалбоподателя предпоставят явна незначителност на деянието. От същото не са произлезли каквито и да било вредоносни последици и е нямало опасност да настъпят. Ако има извършено нарушение, то е с пълна липса на обществена опасност и наказващият орган е следвало да приеме, че се касае за „маловажен случай” на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иначе казано, е следвало да не налага наказание, а да предупреди нарушителя устно или писмено, както намери за целесъобразно.

В НП не е направена преценка по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

В конкретният случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема че административното нарушение, за което е санкционирано лицето, следва да се квалифицира като "маловажен случай" и като не е приложил посочената разпоредба, въпреки наличието на основания за това, административнонаказващият орган е нарушил материалния закон.

Съдът намира, че с наложената санкция, не се изпълняват целите на наказанието и по конкретно генералната и специална превенция, тъй като се касае за нарушител на преклонна възраст. Едновременно с това, жалбоподателят е предал разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, което е било с изтичащ срок на валидност на 20.03.2017г. и продължаването му е в правомощията на полицейските органи.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН да издаде НП едва след като провери дали не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, преценката за наличие основанията на горецитирания текст за освобождаване нарушителя от административнонаказателна отговорност предпоставя задължение на административнонаказващия орган да съобрази тежестта на извършеното нарушение, причините за извършването му, причинените вреди, както и всички други смекчаващи вината обстоятелства.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.3-то от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12 от 16.11.2016г., издадено от Началника на РУ - Велики Преслав на В.Х.В. – на ** години с ЕГН ********** - за нарушение на чл.184“а“, ал.1 от ЗОБВВПИ, с което му е наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева и е отнето разрешение с №20150148141, изд. на 05.10.2015г. от РУ-В-Преслав за срок от 3 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено

ПРЕДСЕДАТЕЛ: