Р Е Ш Е Н И Е

13.03.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 13 (тринадесети) февруари Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 18 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН е образувано въз основа на жалба, подадена от „ТРЕЙДИОМ“ООД ЕИК 175276056, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от управителя **** срещу НП №190/30.12.2016 г. издадено от Директора на на Б.Д. „Ч.р.“*** при МОСВ.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.

Жалбоподателят не отрича ползването на посоченото количество вода за процесния период от време, но твърди, че това се дължи на високата влажност и обилните валежи за периода, предвид че с разрешителното е определян разрешения годишен лимит при следна влажност. Освен това жалбоподателят твърди, че има и второ разрешително за водовземане №01440016/20.04.2011 г., издадено от МОСРВ и предвид разположението на МВЕЦ“Тича“ и водните обекти не може да се направи отграничение от кой точно източник е постъпило ползваното количество вода.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично законния представител и се представлява от редовно упълномощен защитник. В съдебно заседание и в писмената защита поддържат жалбата, сочат писмени доказателства и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител – юрисконсулт ****, в съдебно заседание и в представената писмена защита моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, като излага подробни мотиви в подкрепа на тезата си.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: при извършване на проверка на обект МВЕЦ „Тича“, с.Миланово, общ.В.Преслав, обл.Шумен, стопанисван от жалбоподателя от служители на БДЧР на 18.08.2016 г., било установено, че в обекта МВЕЦ е ползвана вода, съответно декларирано ползване на вода по установения ред, за производство на ел.енергия за периода от 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. в количество 32 024 000 куб.м. Съгласно разрешителното за водовземане №21140004/31.03.2011 г., издадено от директора на БДЧР със срок на действие 31.03.2011 г. – 31.03.2021 г. и с титуляр жалбоподателя, разрешеното количество вода за ползване за едногодишен период от време е 26 500 000 куб.м от воден обект река Голяма Камчия и река Драгоевска, десен приток на р.Голяма Камчия, поречие на р.Камчия, като водовземането и място на водоползването е за производство на ел.енергия посредством МВЕЦ „Тича“, с.Миланово, общ.В.Преслав, обл.Шумен. Декларираното от жалбоподателя количество ползвана вода за производство на ел.енергия е от посочените източници и въз основа на посоченото разрешително. Констатациите от проверката са отразени в констативен протокол №159/18.08.2016 г. След установяване на административното нарушение, а именно неизпълнение на условията на разрешителното за водовземане на жалбоподателя бил съставен и АУАН за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.б.“г“ от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00лв.

Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства.

Показанията на разпитаните като свидетели служители на БДЧР и РИОСВ-Шумен, осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. Показанията на св.Д.Д., Ц.Д. и В.В. са последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия между тях, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите кореспондират изцяло и с писмените доказателства.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.201 от ЗВ и съгласно Заповед №195/04.08.2016 г. на министъра на директора на БДЧР.

АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още към момента на съставяне на АУАН, в който е изложил своите възражения, своевременно е организирал и защитата си срещу обжалваното НП.

Съгласно чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.

Извършеното от жалбоподателя нарушение се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Безспорно е по делото, че „ТРЕЙДИОМ“ООД ЕИК 175276056, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от управителя **** е титуляр на разрешително за водовземане №21140004/31.03.2011 г., издадено от директора на БДЧР за производство на електроенергия чрез МВЕЦ „Тича“, с.Миланово, общ.В.Преслав, обл.Шумен. Разрешеният годишен воден обем за ползване за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. е 26 500 000 куб.м от воден обект река Голяма Камчия и река Драгоевска, десен приток на р.Голяма Камчия, поречие на р.Камчия. При извършената проверка в обекта МВЕЦ е установено ползвана вода за производство на ел.енергия за периода от 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. в количество 32 024 000 куб.м. Това превишаване е установено, както от извършената проверка в обекта МВЕЦ“Тича“, така и от представената декларация по чл. 194б от ЗВ за процесния период.

Не се установиха посочените в чл. 53, ал.5 от ЗВ обстоятелства, предвиждащи надвишаване на разрешения лимит, които изключват отговорността на жалбоподателя. Направените в тази насока възражения от жалбоподателя, съдът счита за неоснователни предвид установеното по безспорен начин от представените, включително и от жалбоподателя доказателства, че за гр.В.Преслав, обл.Шумен че количеството на валежите за 2015 г. е в рамките на 97% от годишната норма, т.е средна влажност на година. Завишеното количество на валежите, съответно влажност, се установява от представените писмени доказателства за 2014 г., а не за процесния период, както твърди жалбоподателя.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че има издадени две разрешителни за водовземане от различни административни органи и общото количество по тях не надвишава, посоченото в НП и съответно не може да бъде установено от кой точно воден обект е ползваното количество вода. По делото се установи, че жалбоподателят има издадени две разрешителни за водовземане, но същият сам е определил и не отрича това по кое разрешително е водовземал през процесния период, съответно контролът по изпълнение на условията по всяко разрешително е възложен на издателя на същото и отговорността за спазване на условията на конкретното разрешително се носи от титуляра му.

Неизпълнението на задълженията от разрешителното е в нарушение на императивната норма на чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ, като по този начин от обективна страна се осъществява състава на установеното с акта нарушение. Въпросът за вината в конкретния случай не се обсъжда, тъй като субектът на нарушението е юридическо лице.

В конкретния случай се касае за формално по характера си нарушение и с факта на надвишаване на разрешените водни количества, задълженото лице е осъществило фактическия състав на административното нарушение. Формално нарушение е това на така нареченото "просто извършване", при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция, поради което за този род административни нарушения е невъзможно да се направи преценка относно липсата или незначителността на вредните последици, поради липсата на преки такива.

При преценка на вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че административно наказващия орган е наложил имуществената санкция в съответствие със субекта на нарушението и разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗВ, като при определяне размера на същата е преценил всички релевантни по делото обстоятелства и е наложил санкция в минималния предвиден размер, респ. съответстващ на тежестта и вида на извършеното нарушение съобразена с обществената опасност на деянието и дееца. Липсват и предпоставките да се приеме, че нарушението представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното НП №190/30.12.2016 г. издадено от Директора на на Б.Д. „Ч.р.“*** при МОСВ е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №190/30.12.2016 г. издадено от Директора на на Б.Д. „Ч.р.“*** при МОСВ, с което на „ТРЕЙДИОМ“ООД ЕИК 175276056, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от управителя ****, за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВодите на основание чл.200,ал.1, т.1, б.“г“ от ЗВ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 10 000.00 лв. /десет хиляди лева/.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: