Р Е Ш Е Н И Е

21.03.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 21 (двадесет и първи) февруари Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АНД дело номер 24 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „МФ 1212“ООД с ЕИК 201545258, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от **** – управител, представлявано по пълномощие от адв.С.Т. от ШАК срещу Наказателно постановление №27-000154/06.12.2016 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен.

В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалноправните и процесуални норми и следва да бъде отменено. Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Отрича се извършването на нарушението. Освен това, счита че дори да се приеме че е извършено административното нарушение, за което е обвинен, същото е маловажен случай. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и сочи гласни доказателства.

Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция ”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложените административнонаказателни преписки и събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 25.10.2016 г. от служители на Дирекция “ИТ” – Шумен в обект на жалбоподателя – склад за търговия с дървесина в гр. Велики Преслав, от служители на инспекция по труда гр.Шумен, свидетелите П.С. и С.Т., установили че лицето **** предоставя работна сила, като осъществявал редене на трупни „капаци“-дървени, без жалбоподателя да е сключил с него трудов договор в писмена форма. За проверката е съставен протокол №ПР1640866/08.11.2016 г. Предвид установеното нарушение при извършената проверка на жалбоподателя е съставени АУАН за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, връчен на нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.

Изложеното се установи от показанията на свидетелите С. и Т., които съдът кредитира изцяло, като последователни, логични и непротиворечиви. Показанията на свидетелите се подкрепят от кредитираната част от показаният на св.**** и от писмените доказателства, като няма индиция за тяхната заинтересованост.

Съдът дава вяра на частта от показанията на св.**** в която същият посочва, че е работил в обекта на жалбоподателя на инкриминираната дата, че **** е бил в обекта по време на проверката от служителите на Д“ИТ“-Шумен и че е изхвърлял изрезки-вършина. В тази им част показанията му се подкрепят от показанията на другите свидетели и от писмените доказателства. В останалата им част показанията на свидетеля са изолирани, поради което съдът не ги кредитира.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита, че жалбата е неоснователна, поради следното: Изпълнителното деяние на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ, е неизпълнение на императивното задължение при съществуване на трудово правоотношение между работодател и работник, същото да бъде оформено в писмен трудов договор.

Видно от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства – декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от ****, обяснение от ****, трудов договор №94/25.10.2016 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, изх.№27388163027641/25.10.2016 г., показанията на свидетелите С., Т. и част от показанията на ****. МФ 1212“ООД с ЕИК 201545258, на посочената в акта за установяване на нарушение и обжалваното наказателно постановление дата в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, в качеството му на работодател не е изпълнил задължението си при престиране на работна сила от посоченото лице - ****, да сключи с него в трудов договор в писмена форма.

По делото е безспорно установено, че правоотношенията между жалбоподателя и посоченото лице са трудови. В тази връзка, съдът съобрази следното: между страните е договорено: работно място; работно време; длъжност- основни белези на трудовото правоотношение. Свидетелите са видели, как Кондуш редял трупни «капаци» в обекта. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава страните да уредят отношенията по повод предоставянето на работна сила като трудови. Цитираната правна норма има императивен характер и като такава е абсолютно задължителна и води до изключване на договорната свобода, когато се касае за предоставянето на работна сила, какъвто е процесния случай. Видно от материалите по делото и от разпита на свидетелите в деня на проверката Кондуш е бил в обекта, стопанисван от жалбоподателя и е престирал труд. Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на работа **** без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ нарушение.

По делото е безспорно установено, че правоотношенията между между жалбоподателя и Кондуш са трудови. От показанията на свидетелите С. и Т., като и от кредитираната част от показанията на св.Неджип, подкрепени с декларация от Кондуш на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ и обясненията на управителя на дружеството се установи по безспорен начин, че по време на проверката Кондуш е осъществявал редене на трупни капаци. По делото е установено, че отношенията между жалбоподателя и Кондуш притежава елементите на трудово правоотношение – престиране на работна сила на определено място, при определено работно време, дори му е осигурено и място за живеене в обекта. Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на работа **** без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ нарушение.

Няма спор за това, че ****, към момента на проверката не е имал трудов договор, нито пък че непосредствено след проверката е бил подписван такъв. От значение за съставомерността на деянието е да се установи, че лицето е полагало труд за жалбоподателя, което обстоятелство именно се оспорва от нарушителя. В представената заедно с подписания трудов договор длъжностната характеристика се посочват: наименование на длъжността, код по НКПД, описание на длъжността – основните трудови задачи и задължения за дадената длъжност, подчинеността, връзките и взаимодействията с други длъжности, отговорности, условия на труд, кратко описание на системата на работната заплата и изисквания за заемане на длъжността. В длъжностната характеристика е посочено, че една от основните трудови функция на общият работник **** е трупане и подреждане на дърва за огрев на фигури и събиране на вършина, каквато дейност е извършвал и към момента на проверката.

Неоснователно е и възражението, че контролните органи не са осъществили правомощията си при извършване на проверката в сътрудничество с жалбоподателя. Видно от протокола за проверка е посочено, че същата е извършена на 25.10.2016 г. в обекта на жалбоподателя-склад в гр.Велики Преслав, обл.Шумен и на 02.11.2016 г. в гр.Шумен при която жалбоподателя, чрез законния си представител е присъствал.

Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ в сила от 30.07.2010 г. изрично посочва, че не може да бъде „маловажен случай“, нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Същата предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. При определяне размера на имуществената санкция административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в минималния предвиден размер от 1 500 лв. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №27-000154/06.12.2016 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен, с което на „МФ 1212“ООД с ЕИК 201545258, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от **** – управител, за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание ”Глоба” в размер на 1 500.00 лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: