Р Е Ш Е Н И Е

21.03.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 21 (двадесет и първи) февруари Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 32 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Р.П.В. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №16-0323-000663/08.12.2016 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав.

В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и поддържа жалбата. Прави алтернативно искане, в случай че съдът не приеме доводите му за отмяна на обжалваното НП, за намаляване размера на наложените административни наказания, поради липса на достатъчно средства.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

Свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя било издадено със срок до 03.10.2016 г. Освен това с АУАН бл.№605552, издаден от РУ-Търговище, бил временно отнет и контролния талон на жалбоподателя, като актът и го замествал за срок до 20.08.2016 г. Въз основа на АУАН, с който е бил временно отнет контролния талон е издадено НП№16-1292-000377/07.06.2016 г. на директора на ОД МВР-Търговище, което е влязло в сила на 08.07.2016 г. Независимо от това на 29.10.2016 г. около 09.30 часа, жалбоподателя управлявал л.а.”****- с прикачено към него ремарке с рег.№Т4100ЕЕ в гр.В.Преслав по ул.“****-“ до кръстовището с ул.“****- в посока центъра на града. Нарушението било установено от полицейските служители П.П. и М.М. при извършената от тях проверка на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС на посочения пътен участък. Пред свидетелите жалбоподателят представил СУМПС, от което било видно, че същото е с изтекъл срок на валидност. Контролният талон на жалбоподателя бил отнет по административен ред и същият представил АУАН бл.№605552, издаден от РУ-Търговище, който го замествал и по който срокът за това също бил изтекъл. За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №686 от 29.10.2016г./бланков №655917/ за нарушение по чл.150 от ЗДвП и по чл.157, ал.6 от ЗДвП. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление, с което за извършено административно нарушение по чл.150 от ЗДвП и по чл.157, ал.6 от ЗДвП и на основание чл.177 ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание “глоба” в общ размер на 120.00 лв.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС в гр.В.Преслав, ул.“****-“ до кръстовище с ул.“****- в посока центъра на града. Срокът на СУМПС на жалбоподателя бил изтекъл на 03.10.2016 г. Освен това на жалбоподателят бил съставен АУАН бл.№605552 на РУ-Търговище, с който е бил отнет контролния талон на жалбоподателя и го замествал за срок до 20.08.2016 г. Показанията на свид. П.(актосъставител) и М.(свидетел при извършване и установяване на нарушенето), съдът кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП, обстоятелствата, отразени в актовете, издадени по реда на този закон, се считат за доказани, до доказване на противното. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.177, ал.1, т.2, пр.2, алт.2 от ЗДвП. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт. Съдът намира, че нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна страна.

Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 177, ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП освен санкционна, е и материално правна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. В случая административно наказващият орган е посочил непрецизно, че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл. 177, ал.1 т.2 от ЗДвП. Това не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на наказателното постановление. Разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП се съдържа имплицитно в разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като след като се наказва, водач който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, то очевидно е че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Както в акта, така и в наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено.

Жалбоподателят е осъществил и административно нарушение и по чл.157, ал.6 от ЗДвП, т.к на жалбоподателя със съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон е отнет, като съответно актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му и независимо, че в конкретният случай срокът е бил удължен до 20.08.2016 г. към датата на проверката същият е бил изтекъл. Освен това, видно от приложената по делото справка за нарушител, въз основа на АУАН, с който е бил временно отнет контролния талон е издадено НП№16-1292-000377/07.06.2016 г. на директора на ОД МВР-Търговище, което е влязло в сила на 08.07.2016 г. Съгласно чл.157, ал.8 от ЗДвП наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Този срок към инкриминираната датата също е изтекъл и жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.7 от ЗДвП и съответно не е получил контролния си талон.

Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание с оглед всички смекчаващи и отекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства. Видно от приложения личен картон /разположен на шест страници/ на жалбоподателя са налагани множество административни наказания за извършени нарушения на ЗДвП, на въпреки това административнонаказващия орган е определил размера на административното наказание в минималния предвиден такъв и съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което прие че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение, процесното Наказателно постановление №16-0323-000663/08.12.2016 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №16-0323-000663/08.12.2016 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав, с което на Р.П.В. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.150 от ЗДвП и по чл.157, ал.6 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП и по чл.185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в общ размер на 120.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: