С обвинителен акт
ПД№74/02.12.2016 г. по описа на ВПРП, ДП№54/2016 г. по описа на РУ-В.Преслав е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК срещу М.Д.Г. с ЕГН **********,***,
български гражданин, с постоянен адрес ***, с основно образование, вдовец, за това
че на неустановена дата в периода 15.06.2015 г.-15.09.2015 г. в с.Веселиново,
общ.Смядово, обл.Шумен, извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото /публично показвал
половият си орган, пред малолетните З.Х.Я. *** и А.Я.Я. ***/, като по своето
съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм.
В съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на ВПРП
поддържа повдигнатото обвинение.
Намира, че същото е доказано по несъмнен начин. Предлага
на подсъдимия да бъде наложено наказание шест месеца “лишаване от свобода”, изпълнението
на което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Защитникът на подсъдимия намира, че
обвинението спрямо подзащитния му не се подкрепя от доказателствата по делото и
счита че същият следва да бъде оправдан, поради липса на елементи, както от
обективната, така и от субективната страна на престъпния състав.
Подсъдимият дава обяснения в своя защита, не се признава за виновен и моли за
оправдателна присъда.
Съдът,
като обсъди доказателствата, събрани по делото – обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните свидетели, приетите експертизи, и приложения по
делото писмен доказателствен материал, намира за установено от фактическа
страна следното:
М.Г. ***
живеел сам. Домът му се намирал на улица „ ****" № 2. Пред жилището му
имало двор ограден с плътна кирпичена стена, на която имало монтирана дървена
порта. От източната страна до нея се намирала малка входна, дървена, врата с
отвор, от който имало видимост към кръстовището между улиците „****" и ул****".
В близост до дома на подсъдимия на ул."****"
№ 6 живеела малолетната свидетелка А.Я. (на 12 години към 2015г.). Същата
познавала подсъдимия. През лятото на 2015г. минавайки край дома на подс. Г.,
последният я заговорил. Помолил я да му прехвърли записи на песни от своя
мобилен телефон на неговия. Детето се съгласило и изпратило няколко музикални
файла на телефона му. Тогава Г. я поканил в дома си, но тя отказала. След
няколко дни, на неустановена дата през лятото на 2015г., в периода от
15.06.2015 до 15.09.2016г., свидетелката А.Я. заедно с малолетния си братовчед
- св. З.Я., който тогава бил на 6 години тръгнали до магазина в селото, за да
напазаруват. Пътят им минавал покрай имота на подсъдимия.
По това време той бил в двора на имота си и имал
видимост през пролуката на входната врата към кръстовището, от което се
приближавали двете малолетни деца. При приближаването на св. Я. и св.Я. в
близост до входната врата на дома му,
той отворил вратата, погледнал навън и оставил
вратата отворена. По този начин пред децата се открила видимост към вътрешната
част на двора вкл. и в областта на портата. Подс.Г. се приближил от вътрешната
страна на портата, така че децата да го виждат, погледнал към тях и събул
панталона си, като
останал гол до коленете. След това хванал с ръка половия си орган и
започнал да извършва телодвижения в областта на таза, имитирайки извършване на
полов акт. Тези му развратни действия били видени от малолетните деца.
Свидетелката Я. изпитала силно неудобство от голотата на подсъдимия и
инстинктивно извърнала глава. Двете деца преминали край имота на Г., след което
се прибрали по домовете си. Я. въпреки, че се страхувала и срамувала от
видяното, споделила за случилото се със своята майка. След този случай у св. Я.
се появил страх да минава сама край дома на подсъдимия. По -
късно децата споделили преживяното със своите баба и дядо. Св. Я. разказала за
случилото се и на св. А. и св.Х., родители на малолетните
момичета С.Е. и К.И., по повод разказан в нейно присъствие случай - през м.
януари 2016г., при който подс. Г. ги е канил в дома
си, искал е телефоните им за да си говорят тайно, а после им показвал спалнята
и банята си, обяснявайки им, че нямало кой да ги ползва.
Изложените фактически
положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени
доказателства: показанията на свидетелите С.Е.А., Л.С.Х., С.С.Е., К.М.И., Е.Р.А.,
М.С.И., А.Я.Я., М.А.А., З.Х.Я. и М.С.М.,
от приетите по делото съдебно – психиатрични
експертизи, както и от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание
чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.
В подкрепа на приетата за установена
фактическа обстановка са свидетелските показания на С.Е.А., Л.С.Х., С.С.Е., К.М.И.,
Е.Р.А., М.С.И., А.Я.Я., М.А.А., З.Х.Я. и М.С.М., депозирани непосредствено в
съдебно заседание и приобщени по реда на чл.281 от НПК, в хода на съдебното
следствие. С тях се установяват отделни елементи от състава на престъплението –
времето на неговото осъществяване, мястото, предмета на посегателство и
авторството му. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за
събитията преди, по време и следващи извършването на деянието. Посочените
показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както
помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал,
и взаимно се допълват. Съдът не намира
основание да счита, същите за заинтересовани от изхода на делото. Противоречи
на формалната и житейска логика свидетелите да уличават неоснователно
подсъдимия в извършване на престъпление.
От показанията на свидетелите С.Е.А., Л.С.Х.,
С.С.Е., К.М.И., Е.Р.А., М.С.И., М.А.А. и М.С.М., се установяват факти от
поведението на подсъдимия преди деянието и непосредствено след осъществяването
му по повод споделеното от очевидците – деца, включително и станалото
общественото достояние деяние на подсъдимия и оценката на членовете на
обществото за извършеното.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите А.Я.Я. и , З.Х.Я. изцяло. От тях се установяват извършените от
подсъдимия умишлени действия.
В част от показанията си дадени на
съдебното следствие, свидетелят З.Я. заявява, че е видял подсъдимия „да пикае“,
но в дадените показания непосредствено след деянието, същият заявява
категорично, че подсъдимият е имитирал полов акт. Разликата в показанията на
свидетеля според настоящият състав се дължи, както на изминалият период от
време, през който детето е осмислило видяното през призмата на казаното от баща
му и останалите лица, които са узнали за случилото се, така и на породеното
съчувствие към възрастния им съсед /подсъдимия/. Съдът дава вяра на
необременените от оценки и обяснения първоначални показания на св.З.Я., дадени
в хода на досъдебното производство, пред друг състав на съда, които са
най-пресни, поради близостта им във времето с датата на деянието, изразени са
непринудено и без извършване на преценка на последиците за подсъдимия в един
бъдещ процес.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия. Същите са изолирани и противоречат на показанията на
всички разпитани по делото свидетели. Съдът оцени обясненията
на подсъдимия по обвинението, за изцяло
защитни, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. По изложените съображения не ги кредитира и ги приема единствено като средство за защита, упражняването на което не води
до задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина.
Гореописаното се подкрепя и от приетите по делото съдебно – психиатрични
експертизи, имащи значение за изясняване на психичните годности на децата З. и А. и на
подсъдимия по време на извършване на деянието и след него, както и за оценка на
отражението на случилото се върху психиката на децата.
За изясняване на обстоятелствата относно личността на
подсъдимият, имащи значение за отговорността му, справка за съдимост и
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе обстоятелства, прецени
ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с подлежащите на доказване
по делото извършване на престъплението и участието на подсъдимия в него, съдът
счита, че същите в своето единство са безпротиворечиви и водят до единствено
възможния и непораждащ никакви съмнения извод, че подсъдимия Г. на посочените в
обвинението време и място е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал.2 вр.
ал.1 от НК- посредством поведението и действията си същият в много груба форма
е засегнал интересите на обществото и е нанесъл тежко
оскърбление на децата,
скандализирал
е
обществото, т.к
като действията му са станали достояние на множество лица, чрез разказите на очевидците,
включително и пред малолетни и непълнолетни лица.
Характерно за хулиганството е не само обективното
несъответствие на извършеното с установения обществен ред, но и фактът, че с
действията си деецът демонстрира едно незачитане на обществото и на принципите,
върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази демонстрация,
провокираща непристойност на действията на дееца, характеризира същите като
посегателство срещу обществения ред. В конкретния случай действията на
подсъдимият представляват отклонение от нормалното поведение на човек в
обществото. Характерно за хулиганството е не са обективното несъответствие на
извършеното с установения обществен ред, но и фактът, че с действията си деецът
демонстрира едно незачитане на обществото и на принципите, върху които е
изградено нормалното му съществуване. Именно тази демостративна, провокираща
непристойност на действията на дееца характеризира същите като посегателство
срещу обществения ред. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК се
състои в извършване на непристойни действия в случая показвайки гениталиите си публично. Такива са всички неприлични, безсрамни
действия, които очевидно противоречат на установения в обществото морал и
порядък. С действията си – показвайки половият си орган пред деца, подсъдимия осъществил състава на
престъплението "хулиганство". Не се събраха доказателства, че действията на подсъдимия са били продиктувани от лични съображения, т.е били са извършени по хулигански мотиви. Хулигантският мотив, като задължителен елемент
от субективния състав на престъплението е стремежът на дееца да прояви своето
явно и грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави себе си
на общоприетите правила на приличие, което е извършил и подсъдимия.
За да е налице този по-тежко наказуем квалифициращ
признак (по ал. 2), действията трябва да са били особено нагли, безсрамни и
грубо нарушаващи нравствените принципи и чувства на гражданите или моралните
норми на приличие. Подсъдимият с действията си в груба форма – показвайки
половият си орган пред деца и извършване на движения, имитиращи полов акт, е
засегнал интересите на обществото, като действията му са изразявали
изключително дръзко пренебрежение към обществения ред.
При осъществяване на престъплението подсъдимият е
действал с пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е желаел настъпването на
общественоопасните последици. Причините за консумирането на престъплението се
коренят в ниското самосъзнание на подсъдимия, в незачитане на установения
правов ред в страната, в неуважението към обществото, в ниската му правна
култура, като настъпилият общественоопасен резултат е в пряка и причинна връзка
с виновното му поведение.
При определяне размера на наказанието,
съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия,
оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
изискванията на закона.
Подсъдимия М.Д.Г. с ЕГН **********,***, български гражданин,
с постоянен адрес ***, с основно образование, вдовец.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия, съдът прие чистото
му съдебно минало, много добрите характеристични данни и липса на трайни
негативни последици върху психиката на децата /от приложената по делото
оценка от „Зона закрила“-Шумен се
установява, че не се налага специализирана подкрепа и терапевтична работа с детето
З., след деянието, въздействието на случилото се върху психиката на детето А.
се установява от съдебно- психиатричната експертиза, изготвена в ДП/. Като
отегчаващо обстоятелство, съдът прие упоритостта
при осъществяване на престъплението /изводимо от действия на подсъдимия, преди
деянието/, както и начина му на извършване – пред малолетни лица.
Предвид гореизложеното съдът, счете че наказанието за извършеното престъпление,
следва да бъде определено при приоритет на смекчаващите отговорността обстоятелства,
без да са налице изключителни или многобройни такива. Ето защо съдът наложи
на подсъдимия наказание в минималния предвиден в закона размер - три месеца
“лишаване от свобода“, и като съобрази, че са налице законовите предпоставки на
чл.66, ал.1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъденият не е
наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Така определеното
по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши други
престъпления. Съответно е
на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност
да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може
да бъде толерирана, а единствено наказвана.
Съдът, осъди подс.Г. да заплати направените по
делото разноски по обвинението по което е признат за виновен.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: