Мотиви към присъда по НОХД №16 по описа за 2017г. на ВПРС

На 12.01.2017г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - гр. Велики Преслав обвинителен акт по ПД №4/2017г. по описа на ВПРП, ведно с ДП№415/16 г. по описа на РУ-В.Преслав, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу:

З.В.И. с ЕГН ********** ***, български гражданин, с постоянен адрес ***, с начално образование, женен, осъждан, за това, че на 09.12.2016 г. в гр.Смядово, обл.Шумен, като повредил прегради здраво направени за защита на лица и имот, отнел чужди движими вещи - 1 бр. фенерче на стойност 1.20 лв. и направил опит да отнеме чужди движими вещи, сред които: шоколади, сладкарски изделия, кафе, почистващи е миещи препарати, козметика, консерви, бира и др., 1 бутилка уиски „Блек рам“ 1 литър на стойност 10.80 лв. и 1 бр. записващо устройство DVR марка XIKVISION, заедно с монитор и мишка на стойност 420.00 лв., всички вещи на обща стойност 501.95 лв., от владението на П.М.А. от гр.Смядово, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- кражба представляваща опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”а” вр. с чл.18, ал.1 от НК.

С оглед диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие”, което дава по-благоприятна възможност за подсъдимия, съдът служебно е разпоредил предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица на основание чл.370, ал.2 от НПК. Така е дадена възможност на страните да се възползват от разпоредбите на чл.371, т.1 от НПК или чл.371, т.2 от НПК. В първото по делото заседание подсъдимият желае делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, ал.1, т.2 от НПК, като съдът съгласно чл.370, ал.3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията, предвидени в НПК.

Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимият по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 09.03.2017г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянията описани в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да наложи на подсъдимия наказание съобразено с условията на чл.373, ал.2 от НК и чл.58а от НК, а именно на “Лишаване от свобода” за срок от 3 години, като същото да бъде редуцирано с 1/3, което да бъде изтърпяно при строг режим.

Защитникът на подсъдимият моли за налагане на наказание „лишаване от свобода“ и предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства с прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК, в минимален размер.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът прие за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: на 09.12.2016 г. вечерта около 20,30 ч. подс. З.В.И. ***. Когато стигнал до зеленчуковия магазин на ул. ***, стопанисван от ЕТ „П.М."*** решил да проникне в магазина, за вземе от там стоки за собствени нужди и на семейството си. Прескочил през оградата и влязъл в двора. Свалил едно от стъклата на източния прозорец на магазина и го оставил на земята. Подсъдимият успял да премине през металната решетка на прозореца и проникнал в магазина. От рафтовете започнал да взема от стоката в магазина - вафли, шоколади, бира, бутилки с уиски, кафе, препарати и други и да я слага в торби. Напълнил три найлонови торби. Изнесъл ги навън и ги оставил под прозореца на сградата в двора, след това се върнал обратно вътре и взел записващото устройство с монитор и мишка, което помислил за телевизор.

В същото време св. М.П.М. около 21,00 ч. бил в заведение в центъра на града. Излязъл навън около 21,30 ч., за да пуши цигара. Чул кучето, което се намира до магазина стопанисван от ЕТ „П.М."*** да лае. Приближил се и видял през оградата на имота непознат мъж, точно до помещението, което се ползва за офис към магазина. След като извикал към подсъдимия да даде обяснение, какво прави З.И. побягнал и се скрил в тъмното. Св. М.М. звъннал на св. П.М.А. и му разказал за видяното. П.А. веднага дошъл на място, отворил магазина и видял изнесените стоки в торби под прозореца. Видял, също, че е изнесено и записващото устройство. След което сигнализирал в полиция. В хода на проведените оперативно- издирвателни мероприятия бил установен извършителя на деянието.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимият в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Събраните и обсъдени доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда.

Според заключението на приобщената по делото съдебно-икономическа експертиза, общата стойност на отнетите вещи е 501,95 лв.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”а” вр. с чл.18, ал.1 от НК, съображенията за това са следните:

- обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;

- от обективна страна подсъдимият чрез своите действия е отнел чужди движими вещи с определена стойност от владението на друго лице, без негово съгласие, като прекратил фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се е упражнявала от съответния владелец и е установили своя фактическа власт върху тях; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета;

- от обективна страна подсъдимият, за да отнеме вещите разрушил прегради здраво направени за защита на имот;

- субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице; подсъдимия не е имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не са били негова собственост;

- от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предметите на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес - т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици. Освен прекия умисъл за отнемане на предмета, за да е осъществена кражба, законът изисква деецът да действа с намерение противозаконно да присвои вещта. Такова намерение е налице, когато той желае след деянието да се разпорежда с предмета на престъплението в свой интерес, какъвто е и настоящия случай.

- престъплението кражба е извършено от подс.И. при условията на опасен рецидив, същият е извършил деянието след като е бил осъждан на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на нито едно от тях не е било отложено на основание чл.66 от НК.

-престъплението е останало недовършено по независещи от дееца причини.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин, а също така и ниската правна култура на подсъдимия.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се е ръководил изцяло от реда по който е протекло наказателното производство - глава двадесет и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК е предвидено наказание “Лишаване от свобода” от три до петнадесет години.

При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид всички смекчаващи отговорността му обстоятелства – изключително тежкото семейно и материално положение на подсъдимия, съдействието на органите на досъдебното производство, степента на довършване на престъплението, ниската стойност на отнетото, възстановяване на причинените вреди, след изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по последното осъждане на 21.06.2014 г. е налице период от време от около две години, през който подсъдимият не е извършвал престъпления. Съдът взе предвид, като отегчаващо отговорността на подсъдимия осъжданията му извън тези, обосноваващи квалификацията опасен рецидив. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и му наложи наказание за извършеното престъпление една година “Лишаване от свобода”.

Съдът, като съобрази, че в случая по отношение на подс. И. не са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, определи първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието и закрит тип на затворническото заведение.

Определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с тези наказания съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, съдът постанови връщане на пострадалия П.М.А., приложеното като веществено доказателство по делото 1 бр.фенерче, негова собственост.

Съдът постанови приложените като веществени доказателства по делото - 1 бр. СД диск ТДК 1700 МБ да бъдат оставени към делото.

Съдът възложи на подсъдимият деловодните разноски, направени в хода на досъдебното и съдебното производство.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: