Мотиви към присъда по НОХД №31 по описа за 2017 г. на ВПРС

На 19.01.2017 г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - гр. Велики Преслав обвинителен акт по ПД №5/2017г. по описа на ВПРП, ведно с ДП№326/15 г. по описа на РУ гр.В.Преслав, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу: Е.Й.Н. с ЕГН **********, родена в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, български гражданин, с постоянен адрес ***, с основно образование, омъжена, неосъждана, за това, че през периода от 01.10.2013 г. до 11.07.2016 г. в гр.Смядово, обл.Шумен, след като е осъдена с решение по гр.д.№624/2011 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 12.06.2012 г. да издържа свой низходящ – син А.Р.А. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на 32 месечни вноски от по 90.00 лв., в общ размер 2880.00 лв. - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на ВПРП поддържа обвинението, пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и съдът да му наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца, което да бъде отложено с прилагане разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.

Защитникът на подсъдимия намира, че обвинението спрямо подзащитната му не е доказано по несъмнен начин. Излага, че състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК изисква съзнателно неплащане на издръжка в размер на две или повече вноски. Подсъдимата през по – голямата част от инкриминирания период е била без доходи, поради временна нетрудостпособност – заболяване, поради което е била в обективна невъзможност да заплаща издръжка на детето си. Пледира за невиновност и постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимата не се явява в съдебното заседание и не дава обяснения по повдигнатото й обвинение.

Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – показанията на разпитаните свидетели и приложения по делото писмен доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното: подс.Е.Н. и *** **** заживели на съпружески начала в гр.Смядово, обл.Шумен. На *** г. им се родил син А.Р.А.. През 2000г. отношенията между двамата се влошили, Н. напуснала семейното жилище и се установила да живее в с.Веселиново, общ.Смядово, обл.Шумен. Детето останало да живее при баща си, който депозирал искова молба във ВПРС на осн.чл.127, ал.2 от СК. С решение по гр.д. №624/2011г. по описа на Районен съд гр.Велики Преслав, влязло в сила на 12.06.2012г., упражняването на родителските права по отношение на детето А.Р.А. били предоставени на бащата, определено било местоживеенето на детето при него, определен бил режим налични контакти с майката и със същото решение подс. Н. била осъдена да заплаща на детето А.Р.А. с ЕГН **********, чрез неговият баща *** А. **** месечна издръжка в размер на 90.00лв, считано от 30.09.2011 г. След влизане в сила на решението, подсъдимата заплащала дължимата издръжка, но от 01.10.2013 г., преустановила плащането, което продължило до навършване на пълнолетието на детето. През този подсъдимата е било хоспитализирана, както следва: 12.01.2014 г. -15.01.2014 г. с диагноза остър апандисит в Университетска многопрофилна болница – Халкидики, Гърция, 11.05.2015 г. – 14.05.2015 г. с образуване на подпъпен постоперативен белег в същата болница; 23.05.2016 г. -25.05.2016 г. с диагноза камък в уретера в Многопрофилна болница „Хипократ“, Гърция, 01.08.2016 г. – 01.08.2016 г. с диагноза камъни в бъбреците в Многопрофилна болница „Хипократ“, Гърция.

Не са събрани доказателства за получаването от подсъдимата доходи в процесния период от време, но в конкретиката по случая, настоящата инстанция приема че подсъдимата макар и да не е получава редовно трудови доходи, поради временна нетрудостпособност за кратки периоди от време, е вбила работоспособна възраст и от представените писмени доказателства няма данни да страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността й да упражнява общественополезен труд, поради което не са били налице обективни причини, пречещи му своевременно да заплати дължимата издръжка.

В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските показания на И.А. и А.А., подкрепени от писмените доказателства, включително и социалния доклад, изготвен от ДСП-В.Преслав. С тях се установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията по време и следващи извършването на деянията. Посочените показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се допълват.

За изясняване на обстоятелствата относно личността на подсъдимата, имащи значение за отговорността й, допринася справка за съдимост.

Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе обстоятелства, прецени ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с подлежащите на доказване по делото извършване на престъплението и участието на подсъдимата в него, съдът счита, че същите в своето единство са безпротиворечиви и водят до единствено възможния и непораждащ никакви съмнения извод, че подсъдимата от 01.10.2013 г. до 11.07.2016 г. в гр.Смядово, обл.Шумен, след като е осъдена с решение по гр.д.№624/2011 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 12.06.2012 г. да издържа свой низходящ – син А.Р.А. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на 32 месечни вноски от по 90.00 лв., в общ размер 2880.00 лв..

За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.

Продълженото престъпление е осъществено чрез бездействие от страна на подсъдимата. Престъплението е резултатно, като престъпния резултат е отрицателен по своето съдържание – не плащане в размер на две месечни вноски; престъпния резултата настъпва по местоживеене на кредитора, тъй като паричното задължение е носимо.

От субективна страна, подсъдимата е извършила деянието с пряк умисъл, знаела е че като не изпълнява своето задължение по изплащане на издръжката, нарушава влязло в сила съдебно решение, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, разбирала е това и е желаела настъпването на общественоопасните последици.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че подсъдимата следва да носи наказателна отговорност по цитирания по-горе законов текст.

Причините за консумирането на престъплението се коренят в липсата на самосъзнание.

При определяне размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона.

Подсъдимата Е.Й.Н. с ЕГН **********, родена в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, български гражданин, с постоянен адрес ***, с основно образование, омъжена, неосъждана.

При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства чисто съдебно минало на подсъдимата. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени продължителността на неплащане на издръжка и размера на натрупаното задължение, за което има образувано и изпълнително производство.

Предвид изложеното, настоящият състав прецени, че по отношение на подсъдимата не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключителни такива. Ето защо, настоящият състав, определи наказанието на основание чл.54, ал.1 от НК, „лишаване от свобода” в минималния предвиден в закона размер.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдената. Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху нея и ще й се отнеме възможността да върши други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: