Р
Е Ш Е Н И Е
25.04.2017 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд трети
състав
На 06 (шести)
април Година
2017
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян Момов
Секретар М.В.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия С. Момов
гражданско
дело
номер 509 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49,
ал. 1 от СК.
В
исковата си молба, предявена на 26.09.2016 г., ищецът Г.П.Д. твърди, че с
ответницата В.В.Д. са съпрузи от 10.05.2004 година. От брака си имали родено
едно дете, понастоящем пълнолетно. Постепенно отношенията между съпрузите
охладнели, между тях възниквали противоречия и през 2013 г. двамата се
разделили. Ищецът се установил в Кралство Испания, а ответницата – в Кралство
Великобритания, като не поддържали връзка помежду си. Г.Д. моли съда да
прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът
да се произнася по въпроса за вината; не предявява други брачни искове, както и
искане за присъждане на деловодни разноски.
Ответницата
признава предявения иск.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 19.03.1995
г., когато с акт № 0003/19.03.1995 г., съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние в Община Смядово, сключват граждански брак. Двамата имат
родено едно дете – Д., понастоящем пълнолетна. Разпитаната в съдебно заседание като
свидетел Й.П. (родител на ищеца) излага, че първоначално съпрузите живели
съвместно в гр. Смядово, обл. Шумен, а впоследствие цялото семейство се
установило в Кралство Испания. През
Предвид
установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства,
съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение,
привързаност и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално
протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на
настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между
тях отпреди около четири години. Предвид изложеното, съдът намира, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и
следва да бъде прекратен.
При установеното по делото пълнолетие на
роденото по време на брака дете, имащо общ произход от страните, както и поради
липсата на предявени по реда на чл. 322, ал. 2 от ГПК искове, съдът не дължи
произнасяне по уреждане на следните отношения между страните след развода:
относно ползването на семейното жилище и за издръжка между бившите съпрузи.
Ищцата
В.В.Д. следва да запази фамилното име
– Д., прието при сключване на брака.
По
делото, на основание чл. 6, т. 2 от ТДТГПК, следва да бъде определена държавна
такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която, при непроизнасянето
на съда по въпроса за вината за разстройството на брака, на основание чл. 329,
ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, предвид непроизнасянето по въпроса за вината,
разноските по делото следва да останат в тежест на всяка от страните, така
както ги е направила.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 19.03.1995
г. с акт № 0003/19.03.1995 г., съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние в Община Смядово, обл. Шумен, между
Г.П.Д. с ЕГН **********,*** и В.В.Д.
с ЕГН **********,***, КАТО ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
След
прекратяването на брака В.В.Д. ЗАПАЗВА фамилното
име Д..
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева).
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Г.П.Д. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сумата 20,00 лв. (двадесет
лева), представляваща съответната му част от държавната такса при решаване на
делото.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА В.В.Д. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сумата 20,00 лв. (двадесет
лева), представляваща съответната й част от държавната такса при решаване на
делото.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, направените от Г.П.Д. деловодни разноски в
размер на 125,00 лв. остават в негова тежест, така както ги е направил.
Решението,
на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред
Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На
основание чл. 64, ал. 3 от ЗСВ, настоящото съдебно решение, засягащо
гражданския статус на страните, подлежи на публикуване на интернет страницата
на ВПРС без мотивите.
Районен съдия: