Р
Е Ш Е Н И Е
11.04.2017 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2017 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти състав
На 07 (седми) март Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар И.Д.,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 590
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.232, ал.3 от КТ, предявен от „С.”ЕООД, с ЕИК 127586898, седалище и адрес на
управление:***, представлявано по закон от *** - управител, представляван по пълномощие от адв.С.Б. от
ШАК срещу Р.Х.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 1140.00 лева, представляваща обезщетение в полза на
работодателя от работника за неизпълнено задължение да завърши обучението си и
след приключването му да работи на осигурената му работа в срок от един месец, както и законната лихва за забавата от 04.08.2016 г. до окончателното
изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на осн.чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№412/16 г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски,
включително и по заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителният иск, навеждайки следните фактически твърдения: между ищецът, в
качеството му на работодател и ответницата бил сключен трудов договор №7/08.10.2015
г. с правно основание чл.230, ал.1 от КТ, за обучение по време на работа, като
уговореният срок за обучение бил 6 месеца. В договорът се включвало и
задължение работника да работи на същата длъжност след изтичане на срока за
обучение не по – малко от 1 месец. В трудовият договор било уговорено и месечно
трудово възнаграждение в размер на 380.00 лв., както и срок за предизвестие в
полза на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение. Ответницата
постъпила на работа на уговорената дата, като продавач-консултант и започнала
да изпълнява трудовите си задължения, като едновременно с това било провеждано
и обучението й. От 04.01.2016 г. без причина ответницата преустановила
изпълнението на трудовите си задължения. При поискване на писмени обяснения,
ответницата заявила, че съпругът й ще работи в чужбина и няма кой да се грижи
за децата й. След което ищецът, в качеството на работодател със заповед
№7/07.01.2016 г. на осн.чл.330, ал.1,
т.6 от КТ, прекратил трудовото правоотношение на ответницата, без предизвестие,
поради дисциплинарно уволнение. Според ищецът налице било неизпълнение на
задълженията на работника – обучаем, съгласно сключеният трудов договор- да
завърши обучението си и да работи в срок от 1 месец, след завършване на
обучението, което обосновава заплащане на обезщетение от работника – ответник на
работодателя в размерите по чл.232, ал.3 от КТ, като претендира обезщетение в
трикратния размер на уговореното брутно трудово възнаграждение в общ размер на
1140.00 лв., за което задължение била издадена и заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№412/16 г. по описа на ВПРС.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител адв.С.Б. от ШАК, поддържа
иска и моли съдът да се произнесе с положително
решение по него, както и да бъдат присъдени в полза на ищеца
направените разноски. Заявява, че в заповедта на изпълнение е допусната от
съда очевидна фактическа грешка след посочване на дължимата сума, която съдът
следва да поправи на осн.чл.247 от ГПК. Горното поддържа и доразвива в
представената писмена защита. Счита възраженията на ответницата за
недопустимост на иска за неоснователи, т.к няма пречка за прилагане на
заповедното производство в настоящият казус, липсва правна норма, която да
препраща към общия исков процес за вземания по КТ. Искът за съществуване на
вземането бил предявен в законоустановения срок и за ищеца – кредитор е налице
правен интерес от установяване съществуване на вземането му. Съответно били
доказани по несъмнен начин сключване на договор за ученичество на осн.чл.230,
ал.1 от КТ, както и проведеното обучение по време на работа на ответницата,
неизпълнението от страна на ответницата на договора, което обосновава заплащане
на обезщетение за неизпълнение. Претендираното обезщетение било съобразено с
предвидения от закона размер чл.232, ал.3 от КТ.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответницата оспорва предявеният срещу нея иск по основание и размер. Прави
възражение и за недопустимост на иска, поради наличието на специален ред за
предявяване на искове по КТ, което поддържа и в съдебно заседание, чрез
пълномощника. Заявява, че в издадената
заповед за изпълнение е посочено, че сумата, за която е издадена е за незаплатена
ел.енергия, а не за посочената от ищеца претенция. Оспорва дължимостта на
претендираната сума, т.к обучение не било проведено от работодателя, освен това
липсвала уговорена неустойка в трудовия договор. Твърди, че не била встъпвала в
други взаимоотношения извън сключения трудов договор, в който са били уговорени
конкретни параметри, но претедираното обезщетение не било сред тях. Освен това
твърди, че трудовият договор е нищожен поради посочените по-горе
обстоятелства-липса на проведено обучение и на уговорения неустойка за
неизпълнение на договора за ученичество. В случай, че съдът не сподели
възраженията за недопустимост, моли за постановяване на решение, с което
насоченият срещу нея иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В
съдебно заседание ответницата се явява лично и с пълномощник, който поддържа
изложеното в отговора. Оспорва претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, като твърди че същото е прекомерно, както и че списъкът с
разноските е несвоевременно представен-след приключване на устните състезания.
В представената писмена защита,
пълномощникът на ответницата, поддържа изложеното в съдебно заседание и в
отговора: на първо място порок на заповедта за изпълнение, в която били
посочени две различни основания за дължимост на претенцията; не било доказано
сключването на договор за обучение, нито провеждането на такова; не била
представена и длъжностна характеристика на работника, от която да били видни
задълженията между страните по трудовото правоотношение; не било ясно какъв
договор бил сключен между страните – трудов договор и или такъв за обучение. Според
ответната страна правата произтичащи от трудови правоотношения се реализират по
общия исков ред, а не в хода на заповедното производство. Предвид изложеното
счита че предявеният иск е освен недопустим, но и неоснователен и недоказан. Претендира ищеца да бъде осъден да
й заплати направените по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и
правна страна следното:
Съдът, като съобрази предявената
претенция и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в
процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от
него обстоятелства, образувано заповедно производство и най - вече досежно
основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума - съществуването
на валидни трудови отношения с ответницата въз основа на трудов договор за
ученичество, както и изпълнение на своите задължения породени от сключения
договор, виновно неизпълнение на договорните задължения от работника.
Поради оспорване от ответницата, същият следва да
установи, обстоятелствата от които произтичат твърденията й-нищожност на
трудовия договор.
По ч.гр.д.№412/2016 г. по описа на ВПРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК по искане
на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата
Р.Х.Х. да заплати на кредитора „С.”ЕООД, с ЕИК 127586898, седалище и адрес на
управление:***,представляван по закон от *** - управител, представляван по
пълномощие от адв.С.Б., сумата 1140.00 лева (хиляда сто и четиридесет лева),
представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури ФП № 0101545258
/19.10.2013 г.; ФП № 0102275411/14.11.2013 г.; ТП № 3300956886/23.01.2014 г.;
ФП № 0103051484/13.12.2013 г.; ФП
№0103782683/15.01.2014 г. за обект с аб. № 0601101138, с.Менгишево.109 с
клиентски № 1300091974, законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 04.08.2016 г. до изплащане на вземането, както
и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв. –
платена дължима държавна такса по заявлението и 420.00 лв. – адвокатско
възнаграждение. Посочено е че вземането произтича от следните обстоятелства:
обезщетение за неизпълнение по трудов договор №7/07.01.2016 г. с условие за
обучение на осн.чл.230, ал.1 от КТ.
В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение.
В указаният от съда срок
заявителят е депозирал в съда искова молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело.
Не съществува законова пречка
ищецът- заявител, в конкретният казус да претендира вземането си по този ред –
чл.410 от ГПК, съответно да бъде издадена заповед за изпълнение и след
влизането й в сила на изпълнителен лист.
Правното основание на така предявения иск е чл. 422
ГПК. Искът е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на
чл.415 вр. чл.414 ГПК и е процесуално допустим.
Видно
от приложеният по делото трудов договор №7/08.10.2015 г. между страните е
възникнало трудово правоотношение, като ответницата е започнала работа при
ищеца като продавач – консултант. Трудовият договор е сключен за срок от 09.10.2015
г. до 08.04.2016 г. Съгласно текста на договора, /изписан непосредствено след датата на сключване/, работника-
ответник, за
срок от 6 месеца ще се обучава по време на работа, с цел той да придобие знания и умения за длъжността, на която е назначен. Съгласно същият текст от Договора, след приключване на обучението и изтичане на срока за
изпитване, ответницата е длъжна да работи
при ищеца 1
месец, след завършване на обучението. В т.4 от трудовия
договор изрично е посочено, че същият се сключва за обучение по време на работа
по проект „нова възможност за младежка заетост“. Договорът
за ученичество уреден в чл.230 от КТ е трудов договор и като такъв, следва да
отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.61, чл.62 и чл.66 от КТ. В
настоящият случай съдът приема за установено по безспорен начин от
представените писмени доказателства – трудов договор, справка за уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ от ТД на НАП, че между страните и бил сключен трудов договор
за ученичество, т.к същият е сключен преди постъпването на работа в писмена
форма, съдържа изискуемите реквизити по закон-мястото
на работа; наименованието на длъжността и характера на работата;датата на
сключването му и началото на неговото изпълнение;времетраенето на трудовия
договор; размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на
допълнителните платени годишни отпуски;срок за предизвестие при прекратяване на
трудовия договор;основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, както и периодичността на тяхното изплащане; продължителността на
работния ден или седмица. Съгласно чл.66, ал.2 от КТ с трудовия договор могат
да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила,
които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които
са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния
трудов договор. Отговорността за неизпълнение на задълженията по трудовият
договор за ученичество по чл.230 от КТ е уредена в повелителната законова
разпоредба на чл.232 от КТ. В ал.3 на същата е посочено, че ако работникът или служителят по неуважителни
причини не завърши обучението или след като го е завършил, не постъпи на
осигурената му от работодателя работа, или я напусне преди определения срок,
дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението в размер,
уговорен от страните, но не повече от шесткратния размер на брутното трудово
възнаграждение за съответната длъжност. Предвид изложеното неоснователни са
възраженията на ответницата в този смисъл.
От
показанията на водения от ищеца свидетел се установи, че лично управителя на
дружеството работодател е извършвал обучение на работника-ответник. Ответницата
е работила при ищеца до 03.01.2016 г., преди изтичане на уговорения срок - 08.04.2016
г. , като не се явила на работа през
следващите дни. В писмените си обяснения същата е посочила, че не може да идва
повече на работа, защото няма кой да се грижи за децата й, поради това че на
бащата са предложили работа в чужбина. Посочените обстоятелства не са от категорията
на уважителните такива, т.к съществуват детски заведения на общинска издръжка,
които осигуряват подходяща грижа. По делото с отговора е представено удостоверение
за раждане на едно дете на ответницата, което е родено на *** г., т.е към
датата на сключване на трудовият договор детето е било навършило две години,
което му позволява да посещава съответно подходящо за възрастта му детско
заведение. Видно от представеният договор за осигуряване на заетост по проект „нова
възможност за младежка заетост“ и декларация от ответницата от 08.10.2015 г., към
датата на сключване на трудовия договор ответницата е била безработна, именно
поради тази причина е насочена за работа и обучение при ищеца. Предвид изложеното съдът счита, че
след като ответницата по
своя инициатива, без уважителни причини за това, е напуснала работа преди изтичане на уговорения
с договора срок за обучение и работа след обучението, дължи на работодателя обезщетение,
чийто размер е три брутни минимални работни заплати /за
срока на неизпълнение/.
След като ответницата не е изпълнила
задълженията си по трудовият договор- да се яви на работа през два последователни дни
и след вземане на писмените й обяснения, ищецът е наложил дисциплинарно
наказание „уволнение“ и със заповед №7/07.01.2016 г. е прекратил трудовият й
договор на осн.чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
По изложените съображения, съдът намира предявения
иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.232, ал.3 от КТ срещу Р.Х.Х. с
ЕГН **********, постоянен адрес ***, за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1140.00 лева, представляваща обезщетение в полза на работодателя от работника за
неизпълнено задължение по трудов договор за ученичество №7/08.10.2015 г., да завърши обучението си и след приключването
му да работи в срок от един месец, както и законната
лихва за забавата от 04.08.2016 г. до окончателното изплащане, за което е
издадена заповед за изпълнение на осн.чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№412/16 г. по
описа на ВПРС, за основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Видно от
издадената заповед за изпълнение, съответно в
разпореждането
по ч.гр.д.№412/16 г. по описа на ВПРС, е посочено, че сумата 1140.00 лева (хиляда сто и четиридесет лева),
представлява главница за незаплатена ел. енергия по фактури ФП № 0101545258
/19.10.2013 г.; ФП № 0102275411/14.11.2013 г.; ТП № 3300956886/23.01.2014 г.;
ФП № 0103051484/13.12.2013 г.; ФП
№0103782683/15.01.2014 г. за обект с аб. № 0601101138, с.Менгишево.109 с
клиентски № 1300091974 и че вземането
произтича от обезщетение за неизпълнение по трудов договор №7/07.01.2016 г. с
условие за обучение на осн.чл.230, ал.1 от КТ. В тази насока са направени
възражения от ответника и искане от ищеца за поправка на очевидна фактическа
грешка.
При посочване на обстоятелствата от които произтича вземането в заповедното
производство, съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, която следва да бъде
отстранена по реда на чл.247, ал.1 от ГПК, още повече че и в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и към него е посочено
основание за дължимост на вземането .процесния трудов договор За констатираната
и от съда очевидна фактическа грешка
страните са разбрали преди съдебното заседание на 07.03.2016 г. по настоящото
дело /видно и от отговора на исковата молба/ и са изложили становищата си.
Предвид изложеното, съдът намира че е изпълнена процедурата по чл.247, ал.2 от
ГПК и следва да бъде отстранена допусната от съда очевидна фактическа грешка в
издадената заповед за изпълнение с настоящото решение, като в заповедта да бъде
посочено, че сумата 1140.00 лева (хиляда сто и
четиридесет лева), представлява главница и че вземането произтича от
обезщетение за неизпълнение по трудов договор №7/08.10.2015 г. с условие за
обучение на осн.чл.230, ал.1 от КТ.Съгласно чл. 413, ал. 1
ГПК и трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение №
68/18.01.2010 г. по ч. т. дело № 690/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
определение № 823/24.11.2010 г. по ч. н. дело № 730/2009 г. на ВКС, ТК, II т.
о. и определение № 347/4.06.2010 г. по ч. гр. дело № 311/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските (чл. 413, ал. 1
ГПК) и в частта за незабавното изпълнение (чл. 419, ал. 1
ГПК), но не и в останалата й част. Поради това недопустимо е и
обжалване на определението за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение и издаден
въз основа на нея изпълнителен лист.
По отношение на възражението на ответницата с отговора срещу разноските,
направени в заповедното производство, съдът счита че по съществото си това
възражение представлява обжалване на заповедта в частта за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника на
18.08.2016 г. и не е обжалвана в частта за разноските, а единствено е
депозирано възражение срещу нея,
съответно е влязла в сила в частта за разноските. Ето защо възражението в тази
му част е неоснователо.
По отношение на направеното на осн.чл.78, ал.5 от
ГПК, възражение от ответницата, чрез пълномощника, за прекомерност на
адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца и несвоевременно представяне на
списък с разноските, съдът прие следното:
Съгласно
т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на чл. 80 от
ГПК, най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. Ищцовата страна е представила списък с разноските по чл.80 от ГПК в
хода на устните състезания, т.е преди да е приключило съдебното заседание пред
първата инстанция, ето защо същият е своевременно представен.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатеното от ищеца
възнаграждение за един адвокат е в минималния размер на адвокатското
възнаграждение по иска с цена 1140.00 лв. и няма основания за намаляването му.
От страна на ищеца се доказаха извършени
разноски в настоящото производство в размер в размер на 350.00
лв. за адвокатско възнаграждение и 25.00 лв. държавна такса внесена на 23.11.16
г. и предвид изхода на делото следва да бъде осъдена ответницата да заплати
сума в общ размер на 375.00 лв. разноски, като бъде отхвърлено искането за
заплащане на сумата от 20.60 лв., поради липса на доказателства за извършването
им.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „С.”ЕООД, с ЕИК 127586898, седалище и адрес на управление:***,представляван по закон от *** -
управител и ответника Р.Х.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес ***,
че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на 1140.00 /хиляда сто и четиридесет/ лева, главница представляващо обезщетение в полза на работодателя от работника
за неизпълнено задължение да завърши обучението си и след приключването му да
работи на осигурената му работа в срок от един месец, както и законната лихва за забавата от 04.08.2016 г. до окончателното
изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на осн.чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№412/16 г. по описа на ВПРС, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1
от ГПК вр. с чл.232, ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА Р.Х.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „С.”ЕООД, с ЕИК 127586898, седалище и адрес на управление:***,представляван по закон от *** -
управител, сумата от 445.00 лв./четиристотин
четиридесет и пет лева/, представляваща разноски в заповедното производство, от която сума - 25.00 лв. – платена дължима държавна такса по
заявлението и 420.00 лв. – адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение №172/09.08.2016г.
по чл.410 от Г ПК по ч.гр. дело №412/2016 г. по описа на ВПРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Х.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „С.”ЕООД, с ЕИК 127586898, седалище и адрес на управление:***,представляван по закон от *** -
управител, сумата от 375.00 лв./триста седемдесет и
пет лева/, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски под формата на заплатени
държавна такса и адвокатско възнаграждение
в настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на разноски в размер на 20.60
лв. от Р.Х.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес *** на „С.”ЕООД, с ЕИК 127586898, седалище и адрес на
управление:***,представляван по закон от *** - управител като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за намаляване на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в настоящото производство и в заповедното такова, поради
прекомерност на осн.чл.78, ал.5 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна
фактическа грешка на осн.чл.247 от ГПК в издадената заповед за изпълнение №172/09.08.2016г. по чл.410
от Г ПК по ч.гр. дело №412/2016 г. по описа на ВПРС, като следва: „сумата 1140.00 лева (хиляда сто и четиридесет лева), представляваща
главница. Вземането произтича от следните обстоятелства: трудов договор №7/08.10.2015
г. с условие за обучение на осн.чл.230, ал.1 от КТ.“.
Настоящото решение в частта за допуснатата поправка на осн.чл.247 от ГПК,
представляващо определение за допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка в заповед за изпълнение не подлежи на обжалване.
Частта
от настоящото решение, представляващо определение за отстраняване на допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение представлява
неразделна част от заповед за
изпълнение №172/09.08.2016г. по чл.410 от Г ПК по ч.гр. дело №412/2016 г. по
описа на ВПРС.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №412/2016 г. по описа на ВПРС да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: