Р Е Ш Е Н И Е

№ . . . .

28.04.2017год., гр. Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На четвърти април през две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Мирослав Марков

Секретар М.А.,

като разгледа докладваното от районен съдия Марков

гражданско дело №724 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Делото е образувано по предявен иск за развод от Б.М.П. против П.П.П.. Посочва основанията за това и иска да бъде прекратен гражданския брак с произнасяне по вината. Желае възстановяване на предбрачното фамилно име и предоставяне на семейното жилище. От брака съпрузите имали две родени деца, като едното е навършило пълнолетие. Желае местоживеенето на непълнолетното дете да бъде определено при нея, с определяне на стандартните лични контакти. Претендира издръжка на непълнолетното дете в размер на 220,00 лева месечно, вместо определената до момента 200,00 лева, от датата на влизане на решението в сила. Ищцата не претендира издръжка за себе си. Прави искане за разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът, чрез процесуален представител е подал писмен отговор на исковата молба. Намира същата за допустима, но неоснователна. Оспорва фактическите основания, посочени в молбата.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 08.07.1989г., когато с Акт № 48/08.07.1989г. на Община Велики Преслав сключват граждански брак. Съпрузите работили за кратко в Р.Чехия, като в началото на 2011г. ищцата се прибрала в Р.България и от тогава страните били разделени. От м.март 2011г., ответникът се установил на неизвестен адрес в Република Чехия и на практика не поддържал контакти със семейството си. Иначе казано, от месец март 2011г. страните били във фактическа раздяла. През този период от време, ответникът не плащал дължимите суми за издръжка на децата си, като за това били образувани съдебни и изпълнителни дела. Ищцата сама поемала издръжката на двете си деца, с помощта на родителите и близките си.

От разпитаните по делото свидетели Ж.Б.М., К.К.К. и М.Г.Х. се установява, посоченото в исковата молба. От тези свидетели, само св. к. не е в близки роднински отношения със страните. Същият споделя, че познава Б. и П., като съседи, които не живеят заедно. П. около 2010-2011г. е отишъл да работи в Чехия, като от тогава не го е виждал. Б. му е споделяла, че има нужда от средства, за необходимите разходи. Получавала е помощ от приятелка, с парични средства.

Съдът намира от правна страна следното: в настоящото производство се установи, че ответникът след март 2011г. без причина се е отделил да живее самостоятелно и не е добринасял за издръжката на семейството и децата си. Това негово поведение не е било предизвикано от съпругата му. Горепосочените изводи съдът основава на събраните по делото гласни и писмени доказателства. От страна на ответника не се ангажираха доказателства в обратната насока.

Предвид горното, съдът намира, че по делото се установи липсата на фактическо съжителство, както и липса на контакти между съпрузите от месец март 2011г. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен. Това е и мнението на страните.

Съдът приема, че с поведението си именно ответникът допринесъл за разстройството на брачните отношения, поради което той следва да понесе отговорността за разтрогването на брака. Същият около 6 години пребивавал извън пределите на Р.България, като през този период не се е прибирал при семейството си или в гр.Велики Преслав. Не изплащал дължимата издръжка на децата си, независимо от постановените съдебни решения. С оглед горното, съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има ответника.

На ищцата следва да бъде възстановено предбрачното й фамилно име – В..

Предвид иска за предоставяне упражняването на родителските права на майката, както и с оглед установеното относно родителските качества на бащата, съдът приема, че искът следва да бъде уважен и упражняването на родителските права по отношение на детето Ж. да бъде предоставено на майката. До настоящият момент, майката е полагала преимуществено дължимите грижи на родените от брака деца, което е установено и от социалните служители, споделено в приложения по делото социален доклад.

По отношение на режима на лични отношения на бащата с Ж., съдът като взе предвид, че се касае за непълнолетно дете на възраст около 16 години и половина, намира, че не следва да се определя конкретен режим. Иначе казано следва да се определи свободен режим на лични отношения. Видно от приложения социален доклад, детето е с нормално за възрастта си физическо и психическо развитие, т.е. има необходимия капацитет да формира самостоятелна воля и преценка. Социалният доклад сочи още, че в интерес на детето е родителите да си сътрудничат за неговото развитие, както и да общуват активно с него. Съдът е на мнение, че определянето на ограничителен режим би било в тежест на непълнолетния. По изложените съображения към момента не следва да бъде определен конкретен режим на лични отношения, като контактите на детето с бащата могат да бъдат свободни, със знанието и съгласието на майката, която ще упражнява родителските права.

Относно ползването на семейното жилище: установи се по делото, че то представлява къща в гр.Велики Преслав, собственост на страните. Претенции за предоставяне на ползването му са предявени от ищцата, във връзка с определянето на местоживеенето на непълнолетното дете – Ж.. Ето защо, съдът с оглед задължителното служебно произнасяне намира, че водещи са интересите на детето, поради това семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ищцата, където да бъде определено и местоживеенето на детето.

По отношение на размера на издръжката, който бащата следва да бъде осъден да плаща на майката, съдът като взе предвид разпоредбите на СК съгласно които размерът на издръжката се определя според нуждите на децата, които имат право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, приема следното: ищцата е представила, а ответникът не е представил доказателства по делото за получени възнаграждения. При това положение съдът приема, че като база за определяне на месечния размер издръжка следва да бъде взета предвид минималната месечната работна заплата за страната, както и приетият по делото социален доклад. Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната месечна издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата, т.е. от 01.01.2017г. - 115,00 лева. Съдът, като съобрази потребностите на детето, обусловени от възрастта му, както и материалните възможности на неговите родители, приема, че общата месечна издръжка за детето Ж. е в размер на 350,00 лв., колкото е посочена и в приетия по делото социален доклад. От тези 350,00 лева, бащата следва да поема в тежест по 200,00 лв. месечно, а останалите следва да се заплащат от майката. По-голямото парично участие на бащата в този случай е обусловено от факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката. Предвид посоченото, съдът е на мнение, че размерът на дължимата от ответника издръжка в размер на 200,00 лв. месечно е достатъчен, т.е. претендираното увеличение на издръжката, се явява необосновано. Допълнителен аргумент към това, следва да се посочи, че не са налице данни за реализирани доходи от страна на ответника, както и данни за имущественото му положение.

Тъй като вина за развода има ответника, то съгласно чл. 329, ал.1, изр.1 от ГПК разноските, направени от страните по делото, следва да останат в негова тежест.

По отношение на държавната такса за допускането на развода, съдът намира, че същата следва да бъде определена в размер на 25.00 лв., вносима от страна на ответника, на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 08.07.1989г., с Акт №48/08.07.1989г. на Община Велики Преслав, Област Шумен между Б.М.П., с ЕГН ********** и П.П.П., с ЕГН **********, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има П.П.П., с ЕГН **********.

ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на Б.М.П. – В..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – в гр.Велики Преслав, ул.“Генерал Гурко“ №32, собственост на страните, на Б.М.П., като констатира, че П.П.П. го е напуснал.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Ж.П. П., с ЕГН ********** на майката Б.М.П., с ЕГН **********, като определя местоживеенето му в в гр.Велики Преслав, ул.“Генерал Гурко“ №32.

ОПРЕДЕЛЯ свободен режим на лични контакти на бащата П.П.П., с ЕГН ********** с детето Ж.П. П., с ЕГН **********, със знанието и съгласието на майката, на която е предоставено упражняването на родителските права

ПОТВЪРЖДАВА размера на присъдената месечна издръжка в размер на 200,00 лева, определена с Решение №217/21.10.2015г. на РС-В.Преслав, която П.П.П., с ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето си Ж.П. П., с ЕГН **********, като НЕ УВАЖАВА иска за определяне на месечна издръжка в размер на 220,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Б.М.П. и П.П.П. не си дължат издръжка взаимно.

ОСЪЖДА П.П.П., с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на РС-В.Преслав сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса за допускане на развода.

ОСЪЖДА П.П.П., с ЕГН ********** да заплати на Б.М.П., с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 625,00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Шуменски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: