Р Е Ш Е Н И Е

28.04.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 30 (тридесети) март Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

АНД номер 455 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от М.С.М. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 16-0323-000420/05.10.2016 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Сочи, че не е извършил вмененото му нарушение, както и че в хода на производството били нарушени редица административнонаказателни разпоредби. Моли съда да постанови решение, по силата на което посоченото по-горе наказателно постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Пълномощникът му адвокат поддържа жалбата, като в хода на устните състезания прави възражение за липса на компетентност на актосъставителя. Освен това, М. бил собственик на процесното превозно средство, поради което спрямо него бил приложим текста на чл. 638, ал. 1, а не ал. 3 от КЗ.

Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, моли атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 04.08.2016 г., полицай Г.И.Т. – младши автоконтрольор при РУ гр. Велики Преслав, съставил акт за установяване на административно нарушение № 445/16 от 04.08.2016 г. (бл. Сер. Г, № 655750) срещу М.С.М. с ЕГН **********, за това, че „на 04.08.2016 г., около 20,25 часа, в с. Мокреш ул. „**** срещу дом № 9 управлявайки мотопед „Балкан” с номер на двигател 31137 с неустановена собственост, във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, за МПС, което управлява, валидна към датата на проверката”, с което нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ.”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на М.М. е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лв., на осн. чл. 638, ал. 3 от КЗ, за това, че „на 04.08.2016 г., около 20,25 часа, в с. Мокреш на ул. „**** - срещу дом № 9 управлявайки мотопед „Балкан” с номер на двигател 31137 с неустановена собственост, във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, за МПС, което управлява, валидна към датата на проверката. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение. Деянието не е маловажен случай по чл. 28а от ЗАНН, тъй като засяга обществени отношения в областта на задължителното имуществено застраховане по КЗ, където нарушаването на императивните изисквания винаги е с висока степен на обществена опасност. Лицето виновно е нарушило чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.”.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Г.Т. (актосъставител), М.В. и М.М. (свидетели по акта), справка за нарушител от 05.12.2016 г., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 04.08.2016 г. М. *** мотопед марка „Балкан“, който не бил регистриран и нямал поставени регистрационна табела. При паркирането на същия срещу дом № 9 на посочената улица, полицейските служители М. В. и М. М. му извършили проверка. Същите констатирали, че за посоченото МПС, което не било регистрирано, липсвал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Водачът не възразил на направените констатации.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител, в законоустановения 7-дневен срок. Ето защо, същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното. Актът и наказателното постановление са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ и съдържат нормативно предвидените реквизити – в съответствие с нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази насока, възражението на пълномощника на жалбоподателя, направено едва в хода на устните състезания, се явява неоснователно, тъй като е безспорно, че полицай Г.Т. е длъжностно лице в служба за контрол по Закона за движението по пътищата по смисъла на чл. 647, ал. 1 от КЗ.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Съгласно цитираната разпоредба, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400,00 лева. Тази норма е насочена към мотивиране на собствениците, респ. ползвателите на МПС да сключват договор за застраховка от посочения вид. Императивният характер на разпоредбите на КЗ произтича от идеята при евентуално настъпване на застрахователно събитие, да бъдат обезщетени от застрахователя в пълна степен вредите, нанесени на трети лица в резултат на поведението на застрахования водач. В случая се установи, че жалбоподателят е ползвател на мотопед марка „Балкан”, който не е регистриран по надлежния ред, като на 04.08.2016 г. управлявал посоченото МПС по улиците на с. Мокреш. Доказа се, че към цитираната дата за това двуколесно моторно превозно средство не бил налице действащ валиден договор за задължителна застраховка. Тоест, налице били и двата обективни елемента на административното нарушение, визирано в нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Нарушението е извършено и при наличие на вина у М.М., доколкото същият, като ползвател на превозното средство, е могъл и е бил длъжен да знае, че към 04.08.2016 г., за мотопеда няма сключена действаща застраховка „Гражданска отговорност”. Касае се за деяние на просто извършване, тоест, общественоопасните му последици са настъпили със самия факт на осъществяването му. Като е ползвал описаното моторно превозно средство без валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност”, М. не е изпълнил задължението си, произтичащо от КЗ, при което проявената от него небрежност създава бъдеща невъзможност да бъдат компенсирани в пълна степен вредите, евентуално причинени на трети лица при настъпване на застрахователно събитие в резултат на нарушение по Закона за движение по пътищата.

Възражението на жалбоподателя, че е собственик на превозното средство, поради което следва да носи отговорност по чл. 638, ал. 1 от КЗ се явява неоснователно. Цитираната норма предвижда отговорност за лица по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тоест – лице, притежаващо моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В случая, обаче, процесния мотопед не е надлежно регистриран, поради което не може да се счита, че М. е собственик на превозното средство по смисъл на чл. 638, ал. 1 вр. чл. 483, ал. , т. 1 от КЗ.

Съдът, при преценка в условията на служебно начало, намира, че случаят не е маловажен. За да бъде квалифицирано дадено деяние като маловажен случай, конкретното административно нарушение следва да бъде характеризирано като такова с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. В случая, по преписката не са налице данни, от които да се направи извод за по-ниската обществена опасност на осъщественото от М.М. деяние.

С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

Наложеното наказание на М.С.М. е в предвидения за конкретното нарушение в чл. 638, ал. 3 от КЗ размер.

С оглед гореизложеното съдът счита, че процесното наказателно постановление № 16-0323-000420/05.10.2016 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 16-0323-000420 от 05.10.2016 г., издадено от **** – Началник на Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 445/04.08.2016 г., съставен на 04.08.2016 г. (бл. Сер. Г, № 655750) от Г.И.Т. – младши автоконтрольор при Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, с което на М.С.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400,00 лв. (четиристотин лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: