Р Е Ш Е Н И Е

№ ............

05.04.2017г., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд - Велики Преслав, I-ви състав,

На двадесети март през две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: М.Марков

Секретар: М.А.

Като разгледа докладваното от Председателя

Административно-наказателно дело № 23 по описа за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Съдебно производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №27-000155 от 06.12.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което за нарушение на чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 197 и чл. 200, ал. 1, т.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване (Обн. ДВ бр. 88/1999 г.), във връзка с чл. 153, ал. 1 от Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните (обн. ДВ бр. 90/2014 г.) на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415в, ал.1 от КТ на „МФ 1212“ ООД с ЕИК 201545258, със седалище:***, представлявано от **** с ЕГН ********** и **** с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и наказателното постановление. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП, както и твърдения, че то е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона. В съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа жалбата на посочените основания.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, административнонаказващият орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображения:

Съдът, като обсъди материалите по приложената административно- наказателна преписка, събраните по нея, както и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 25.10.2016г. е извършена проверка от служители на Дирекция “ИТ” – Шумен в обекта на контрол – склад за търговия с дървесина в гр. Велики Преслав, Индустриална зона, експлоатиран от „МФ 1212“ ООД с ЕИК 201545258, със седалище и адрес на управление:*** е било установено, че работодателят „МФ 1212“ ООД с ЕИК 201545258, със седалище и адрес на управление:***, при осъществяване на дейността си в обекта, не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите в обекта (четирима работници), като е допуснал експлоатацията на дървообработващите машини (гатер банциг; банциг и окрайчваща машина) монтирани под навес на откритата площадка, без да са осигурени срещу индиректен контакт с ел. ток (не са заземени). На 25.10.2016 г. в 15:00 ч. на тях са работели: ****, ЕГН ********** „работник обработка трупи“ – на гатер банциг и ****, ЕГН ********** „работник обработка трупи“ – на окрайчваща машина.

За извършената проверка е съставен протокол, който е връчен лично на представляващия дружеството. На основание извършената проверка на “МФ 1212” ООД, гр. Велики Преслав бил съставен АУАН №27-000155/08.11.2016 г., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 197 и чл. 200, ал. 1, т.1 от Наредба № 7 (Обн. ДВ бр. 88/1999 г.), във връзка с чл. 153, ал. 1 от Наредба № 3 за УЕУЕЛ (обн. ДВ бр. 90/2014 г.). Актът бил съставен лично в присъствието на представляващия дружеството и е подписано от него без възражения. Едновременно с това е представил писмени доказателства, от които е видно, че е отстранил нарушението. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.В.С. и на С.Г.Т. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, тъй като извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са били установени по безспорен начин. Съдът не споделя становището на жалбоподателя за наличието на визираните нарушения на материалния и процесуалния закон. В посочения протокол за проверка са дадени предписания, които са изпълнени от работодателя и за които по същество не се спори. Това, че тези предписания са изпълнени, е дало основание на наказващият орган да приложи привилегированата разпоредба на закона. По конкретно, нарушителят е отстранил нарушението, веднага след установяването му. Иначе казано, налице е хипотезата на чл. 415в от КТ. В посоченият член от КТ се дава легално определение за маловажно нарушение, а именно това е нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Конкретният случай е точно такъв.

Разпоредбата на чл. 415в от КТ /действаща към датата на деянието/ е императивна и предвижда, че за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице да бъде наказано с глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева. В случая се касае именно за нарушение, което е могло да бъде отстранено веднага и от нарушението не са произтекли вредни последици. Нещо повече, нарушението е било отстранено непосредствено след установяването му и за това не се спори по делото. По тази причина настоящият съдебен състав счита, че в случая правилно е намерила приложение нормата на чл. 415в от КТ, визираща отговорността при случаите на маловажни нарушения, какъвто счита, че е и настоящия случай. В конкретният случай, действително се касае за нарушение, което е безспорно установено, но с оглед вече изтъкнатото, същото покрива признаците на маловажно такова по своя характер и което попада в обхвата на разпоредбата на чл. 415в от КТ.

При индивидуализацията на административното наказание обаче, административнонаказващият орган не е посочил основанията си, за да го наложи в размер на 300 лева, т.е максималния. Не са налице доказателства за имущественото състояние на нарушителя по преписката, не е обсъдена тежестта на нарушението, както и факта, че същото е извършено за първи път. Мотивите и обосновката на наказателното постановление, както и тежестта на извършеното нарушение са такива, че минималният размер на наказанието се явява съответен на извършеното деяние.

По изложените съображения, съдът намира, че справедливо и съответно на извършеното нарушение, съгласно наличните данни ще бъде административното наказание да бъде намалено в размер на минимума предвиден от закона по време на извършване на нарушението, а именно 100.00 /сто/ лева.

По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление на Директора на Дирекция „ИТ” гр.Шумен следва да бъде изменено до минималния размер на посоченото наказание, по текста от КТ, действащ към датата на деянието.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №27-000155 от 06.12.2016 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415в от КТ на „МФ 1212“ ООД с ЕИК 201545258, със седалище:***, представлявано от **** с ЕГН ********** и **** с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание “имуществена санкция” на 100.00 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: