Р Е Ш Е Н И Е
21.04.2017 год.
Номер
. . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 23 (двадесет и трети) март Година 2017
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар
Д.Д.,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Д.Петрова
АН
дело номер 59 по описа за 2017 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от М.М.И. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу Наказателно постановление №16-0323-000805/26.01.2017 г.,
издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав.
В същността на
обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за неправилност на
наказателното постановление, като постановено при непълнота на доказателствата
и при неправилно приложение на материални закон. Твърди се че нарушението не е
извършено.
Предвид изложеното се иска от съда
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателя се представлява от редовно упълномощен защитник,
който поддържа жалбата. Защитника излага и допълнителни доводи за отмяна на НП.
Моли съгласно ТР№1/15.03.2017 г. на ВАС да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя направените в настоящото производство разноски.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в придружителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН, счита че жалбата е
неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбоподателят
изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
На 27.11.2016 г.
около 14.15 часа в гр.Велики Преслав по ул.“****“ до кръстовището с ул.“****“ в
посока центъра на града, жалбоподателят управлявал т.а“Мерцедес Спринтер 213
ЦДИ“ с регистрационен номер №Н9938ВН, собственост ****. На посоченото място, същият
бил спрян за проверка от служителите на РУ гр.В.Преслав – свидетелите П.П., Н.М.
и В.Н.. При проверката полицейските служители установили, че в автомобила
са поставени два реда седалки с по три места, с което е изменена
конструкцията на МПС, а в контролния талон на автомобила, било посочено, че
същия е регистриран като товарен с 2 броя седящи места + 1 брой за водача.
За установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение по чл.146,
ал.1 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за
нарушение по чл.146, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.178, ал.1, т.2 от същия
закон на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 2000.00 лв.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП,
и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно
входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на атакуваното наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
По делото не се спори относно компетентността
на административно наказващият орган, издал обжалваното наказателно
постановление.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
П., М. и Н. изцяло. Същите са последователни, непротиворечиви и няма индиция за
тяхната заинтересованост.
От
кредитираните показания на свидетелите се установи
по безспорен начин, че жалбоподателя на посочените в акта и НП време и място е управлявал моторно
превозно средство т.а“Мерцедес
Спринтер 213 ЦДИ“ с регистрационен номер №Н9938ВН, собственост ****, с добавени два реда седалки по три места. От
писмените доказателства се установяват, обстоятелствата касаещи регистрацията
на автомобила - товарен с 2 броя седящи места + 1 брой за водача.
Както в акта, така и в наказателното постановление,
следва да се съдържа описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и
законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Законосъобразното
издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между
деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното
постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние
следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на
административно нарушение. Като не е конкретизирал нарушената норма или норми
съответно и на кой подзаконов нормативен акт/пълно наименование на съответната
наредба/, където са уредени условията и реда за изменение на конструкцията на
регистрирано ППС, с описаното в наказателното постановление деяние, административно-наказващият
орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Посочената в акта за установяване
на административно нарушение и в Наказателното постановление нарушена норма на
чл.146, ал.1 от Закона за движение по пътищата е бланкетна. По този начин се
създава неяснота относно приетото от административния орган за нарушение. При
това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е
ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното
постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена
правна норма, чието съдържание нарушава. Непосочването в наказателното
постановление на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение,
ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от
възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило. Описанието
на нарушенията и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се
съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление, като всички други документи могат да
бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното
постановление констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е
императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото
му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за
да може да организира защитата си в пълен обем.
В
АУАН и в наказателното постановление се твърди, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, в
който са поставени допълнителен брой седалки,
с което конструкцията на
автомобила е изменена, без същият да е спазил, като водачреда за това определен
с наредба от Министъра на трнспорта и информационните технологии и съобщения и
като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 146 от ЗДвП. В тази бланкетна норма се
предвижда изменение в конструкцията на
регистрираните пътни превозни средства да се извършва при условия и по ред,
определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Тази наредба е НАРЕДБА № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни
средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани
извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство. В АУАН и
НП не е посочена коя е конкретната нарушена разпоредба на НАРЕДБА
№ Н-3 от 18.02.2013 г., нито наименованието на
самата Наредба Посочването на бланкетна разпоредба без да
се посочи конкретното правило за поведение, което е нарушено, следва да се
приравни на липса на посочване на нарушената от жалбоподателя
законова разпоредба в АУАН и НП.
Словесното
описание на нарушението не съответства на нормата на чл. 178, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която
лице, което без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от
различни модели или изменя конструкцията
на моторно превозно средство се наказва с глоба от 2000 до 7000 лв. С НП жалбоподателят е наказан за това, че
управлява товарен автомобил с изменена конструкция,
като не е спазил реда за това, в АУАН и НП не се твърди, че именно
жалбоподателя е изменил конструкцията
на товарния автомобил без да спази установения за това ред. Допуснати са
нарушения на чл 42, т.4 и т.5 ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, които са достатъчно основание
за отмяна на НП.
Независимо от констатираните съществени нарушения на
процесуалните правила от административнонаказващия орган, обосноваващи отмяна
на наказателното постановление без да се разглежда спора по същество, следва да
се отбележи следното: в настоящият случай няма доказателства, че именно жалбоподателя е изменил
конструкцията на управлявания от него автомобил, който не е негова собственост
и съответно такова поведение да води до административнонакателна отговороност
на извършителя, т.е извършителят не е установен по безспорен начин с
допустимите от закона доказателства.
Защитникът на жалбоподателя моли
да бъде осъден административнонаказващият орган да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски, като обосновава искането си с Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, докладвано от
съдията ****.
Съдът, счита искането за неоснователно, поради следното: с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, се уеднаквява съдебната практика по чл. 1, ал. 1 и чл. 4 по ЗОДОВ във връзка с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, което пък определя подсъдността на делата по искове по ЗОДОВ, включително и за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания. Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, гласи, че п
ри предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Посочената по – горе задължителна съдебна практика се отнася единствено за производствата по ЗОДОВ. Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г. по прилагането на
чл. 63, ал. 1, чл. 84 ЗАНН,чл. 228 АПК, не е загубило силата си и съгласно него а
дминистративните
съдилища не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела. В производството пред районния съд по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане
на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато
подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Видно от разпоредбата
на чл.
190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на държавата, се
отнася за направените разноски по
обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в
бюджета на съда.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло и искането на защитата
за присъждане на разноски да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №16-0323-000805/26.01.2017 г., издадено
от Началника на РУ гр. Велики Преслав, с
което на М.М.И. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.146, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.178, ал.1, т.2 от същия закон е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2000.00 лв
Отхвърля искането за осъждане на ОД
на МВР гр.Шумен да заплати направените от М.М.И.
с ЕГН **********, с адрес *** разноски в настоящото производство, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: