Мотиви към присъда по

НОХД №95 по описа за 2017г. на Районен съд – Велики Преслав

На 13.03.2017г. от РП - Велики Преслав е внесен в Районен съд - Велики Преслав обвинителен акт, срещу:

С.С.Б. с ЕГН **********, за това, че на 28.08.2016г. в гр.Смядово, обл. Шумен, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст – М.Л., р. на *** чрез употреба на сила - престъпление по чл.150, ал.1 от НК.

С оглед диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие”, както и с оглед решаване на делото в разумни срокове, съдът служебно е разпоредил предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица на основание чл.370, ал.2 от НПК. Така е дадена възможност на страните да се възползват от разпоредбите на чл.371, т.1 от НПК или чл.371, т.2 от НПК.

Пострадалата редовно призована се явява лично в открито съдебно заседание, като не предявява граждански искове за причинените от престъплението вреди.

Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с протоколно определение в съдебно заседание обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на РП-В.Преслав поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да наложи на подсъдимия наказание “Лишаване от свобода”, към минимума, съобразено с условията на чл.373, ал.2 от НК и чл.58а от НК.

Защитникът на подсъдимия иска от съда да бъде наложено справедливо наказание при условията на чл.66 от НК.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума, подсъдимия моли да му бъде наложено по-леко наказание.

След като обсъди посочените в чл. 301 от НПК въпроси, съдът съобрази следното:

УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

Съдът приема на основание чл. 373, ал. 3 от НПК за установено следното от фактическа страна:

Пострадалата М.Л., към 28.08.2016г. била на 17 години, ученичка в XI клас в училище в гр.София. През лятната ваканция и по празници тя и семейството й посещавали гр. Смядово, където имали жилище. Докато пребивавала в гр.Смядово, пострадалата спортувала почти ежедневно. На 28.08.2016г., около 07,30 часа, М.Л. излязла за поредната си тренировка. Избрала маршрут, който преминавал край Стопански двор № 2.

Подсъдимият С.С.Б. *** бил вдовец. Същият живеел сам в Стопански двор №2, собственост на неговите племенници. На 28.08.2016г., около 7,30-08,00 часа, подсъдимият Б. видял постр. Л., която тичала по пътя покрай стопанския двор. Б. излязъл на улицата и се приближил към момичето, откъм гърба й. Обгърнал я ръце през гърдите. Л. слушала музика, през слушалки и се опитала да се отдръпне и да продължи, но Б. й попречил. Пострадалата захапала пръстите на ръцете му, за да се отскубне, но не успяла и подсъдимият я вдигнал на ръце и пренесъл встрани от пътя, в намиращите се в близост храсти и дървета. Пострадалата се борела да се отскубне, но подсъдимият с помощта на колан завързал ръцете й. Обърнал по гръб момичето и започнал да я опипва през дрехите в областта на гърдите и половите органи. След това събул панталона и бикините й, като пострадалата продължавала да се съпротивлява, викала и се опитвала да обясни, че е неразположена. Успяла да освободи ръцете си, като тогава се чул шум от животни и хора. Подсъдимият Б. побягнал и се скрил в близките храсти и дървета. Виковете на пострадалата били чути от св. М.Д. и от св. Г.Д., който по това време вървял по същия път, за да прибере коня си от паша. Д., чувайки виковете, решил да провери какво се случва в храстите, където видял пострадалата, която в този момент ставала от земята и си обувала бельото. Двамата излезли на пътя, където срещнали св. Д., на когото Д. разказал за видяното от него. Пострадалата се прибрала в дома си, където разказала на родителите си за случилото се. Уведомени били органите на полицията, които по-късно установили извършителя на деянието. Подсъдимият Б. подробно разказал на полицейските служители за извършеното от него деяние.

В хода на досъдебното производство била изготвената съдебномедицинска експертиза по отношение на М.Л.. Същата е заключила, че пострадалата на 28.08.2016г. е получила следните травматични увреждания: множествени кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето - външно и лигавично по шията, десния хълбок, дясната хълбочна поясна област, двата горни и двата долни крайници. Установените травматични увреждания са били причинени по механизма на удари или натиск и триене /за охлузванията/. Установените кожни драскотини били причинени от действието на твърди предмети, притежаващи заострени върхове. Установените лацерации /напуквания/ на лигавицата на долната устна - от натиск и/или разтягане на стената на устната. Експертизата приема, че травматичните увреждания може да бъдат получени по начин отразен в показанията на пострадалата, а морфологичните увреждания към момента на прегледа позволяват да са били получени в соченото от нея време.

Извършената е и съдебно-психиатрична експертиза на М.Л., която приема, че пострадалата не страда от умствена недоразвитост или психично заболяване. Интелектът й е в границите на нормата, като психичното състояние на пострадалата по време на деянието покрива критериите за остра стресова реакция, със страх, ужас, паника, дезорганизираност. М. Л. е могла да възприема и запаметява факти и обстоятелства, свързани е деянието, може да ги възпроизвежда в показанията си и да участва като свидетел в наказателния процес, независимо от непълнолетната си възраст. Към момента на освидетелстването при Л. се установяват симптоми на потиснатост, тревожност, натрапливи страхове, фобийни изживявания, вегетативни оплаквания /безапетитие, отпадналост и т.н./, нарушено социално функциониране, които оформят диагнозата адаптационна тревожно-депресивна реакция, което е в пряка причинно-следствена връзка е деянието.

В хода на досъдебното производство по отношение на подс. С.С.Б. е била проведена съдебномедицинска експертиза за оглед и освидетелстване на живо лице. От заключението й е видно, че се касае за установени множествени кожни охлузвания в областта на лицето, по пръстите на двете ръце, по двата долни крайника. Установените охлузвания в областта на лицето и на двете ръце са причинени от действието на твърди търпи предмети по механизма на триене и/ или натиск.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ

Съдът възприе за установена така описаната фактическа обстановка след обсъждане поотделно и в тяхната съвкупност на следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: самопризнанието на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит, както и следните, подкрепящи ги доказателства, събрани в досъдебното производство: писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, съдебномедицинска експертиза по писмени данни, съдебномедицинска експертиза за освидетелстване ни живо лице, протоколи от ДНК изследвания, съдебно психиатрична експертиза, протокол за разпознаване на лица и предмети, протокол за претърсване и изземване, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, фотоалбум от извършено процесуално следствено действие - предявяване на веществени доказателство, протокол за освидетелстване /оглед на лице/, протокол за доброволно предаване, справка за съдимост, характеристика, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, заповед за задържане на лице, постановление за задържане до 72 ч., определение за наложена марка за неотклонение „Задържане под стража", карта на обвиняемо лице, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; както и показанията на разпитаните по делото свидетели: М.Л., А. Л., Г.С. Д., М.И. Д., Н.П.Н., С.Б. С., Д.М.Я., Ж.М.Я., М.Д.Я., К.К.В., В.Г.Д. и В.А.А..

Съдът е намерил, че самопризнанието на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК, като същите обсъдени в тяхната цялост, са безпротиворечиви, взаимно се допълват и водят до единствено възможния извод, непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават неговото решение.

ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ

При така установените фактически обстоятелства, съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е осъществил посоченото по-горе престъпление по чл.150, ал.1 от НК.

Съдът е постановил своята присъда на основата на фактическата обстановка, която е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, след доброволното изявление на подсъдимия за цялостно признаване на тези факти. В този смисъл, съдебният състав се е съобразил с Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, по отношение на обстоятелствата, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност, с обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация.

За да прецени тези квалификации, съдът взе предвид следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват спазването на половия морал в обществото, на половата нравственост, на свободата за формиране на волята и за избор на полов партньор и на телесната неприкосновеност, както и обществените отношения, свързани с формирането на половото поведение. Също така, обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личността, както и добрите нрави в обществото.

От обективна страна подсъдимият, чрез своите действия е въздействал на на личността и на психиката на пострадалата. Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице. От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешката личност и частна собственост.

ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ

Подсъдимият С.С.Б. е с ЕГН **********,***, български гражданин, със средно образование, вдовец, неосъждан.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона и се е ръководил изцяло от това, че производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК.

При определянето на наказанието, съдът прецени още, че се касае за престъпление, което е с висока степен на обществена опасност. От друга страна, съдебният състав констатира, невисока степен на обществена опасност на дееца, предвид данните за личността му и подбудите за извършване на престъплението, като намери следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия: смекчаващите вината обстоятелства – добросъвестното поведение в процеса; направените самопризнания, подпомагащи разследването след установяване на деянието; критичността и съжалението изразени от подсъдимия, както и постоянната му трудова заетост до вземане на мярката за неотклонение по наказателното производство. Отегчаващи вината обстоятелства - съдът не намира такива извън квалификацията на деянието. Настоящият съдебен състав не споделя мнението на прокуратурата изразено в обвинителния акт, че предходното осъждане на подс. Б., за което той е реабилитиран е отегчаващо отговорността обстоятелство. Съдът е на мнение, че се касае за деяние, извършено преди продължителен период от време, за което предвид приложението на института на реабилитацията по см. чл.88а, ал.1 от НК, последиците му се заличават независимо от каквито и да било други обстоятелства.

За това престъпление, към датата на деянието, законът предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства. В този смисъл наказанието е определено в размер близък до минималния предвиден в закона, а именно лишаване от свобода в размер на 3 години, което с приложението на чл.58а, ал.1 от НК се редуцира на 2 години лишаване от свобода. Във връзка с горепосочените обстоятелства, съдът е намерил основание за прилагането на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години.

Относно обхвата на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, които не аргументират извода за необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното на подс.Б. наказание лишаване от свобода, съдът взе предвид следното:

На първо място, съдът отчита и оценява, действителното значение на самопризнанието на подсъдимия в насока, че същото е подпомогнало реално доказването на престъпното деяние и установяването на неговия извършител, поради което съгласно т. 7 от ТР № 1/06.04.2009 год. по ТД № 1/2008 год. на ОСНК на ВКС, то е преценено от съда, като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. На следващо място, не са налице обстоятелства и представени доказателства по делото, изключващи приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Не са налице негативни изводи за личността на подсъдимия, за негово друго противоправно поведение, като това води до извод, че деянието предмет на настоящото производство е инцидентна проява в неговия живот. За това, съдът е достигнал до категорично становище, че успешно постигане на целите по чл.36 от НК по отношение на подсъдимия, може да се постигне с наказание, за което не е необходимо ефективното му изтърпяване. В обратният смисъл, отказът за приложение на института на условното осъждане спрямо подсъдимия няма да бъде съобразен с невисоката му персонална обществена опасност и с проявената от същия критичност.

Определеният размер на това наказание съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: