Мотиви към присъда по НОХД № 134 по описа за 2017 г. на ВПРС

На 28.03.2017 г. от Районна прокуратура - гр. В.П. е внесен в РС - гр. В.П. обвинителен акт ПД №23/2017г. по описа на ВПРП, ведно с ДП№320/2016 г. по описа на ВПРС, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу: В.М.М. с ЕГН **********, роден в гр.В.П., обл.Ш., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, женен, неосъждан, за това, че на 24.06.2016 г. в с.М., общ.В., обл.Ш., извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото /направил опит да нанесе удар с метална тръба на кмета на с.М. – Р.Р., имал демонстративно пренебрежително отношение спрямо него, чрез словесни изрази, отправял закани с извършване на престъпление против личността на лице изпаднало в безсъзнателно състояние/-престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

С оглед диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “ Съкратено съдебно следствие”, което дава по-благоприятна възможност за подсъдимия, съдът служебно е разпоредил предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица на основание чл.370, ал.2 от НПК. По този начин е дадена възможност на страните да се възползват от разпоредбите на чл.371, т.1 от НПК или чл.371, т.2 от НПК.

Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират други доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 27.04.2017 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянията описани в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да наложи на подсъдимия наказание съобразено с условията на чл.373, ал.2 от НК, чл.58а от НК и предвид смекчаващите отговорността му обстоятелства, счита че подходящо е наказание „пробация“, с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ аз срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 200 часа годишно за срок от една година.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.

Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения, счита че обвинението по е доказано по несъмнен начин и моли за присъда съобразена с реда по който е насрочено делото и на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, изпълнението на което да бъде отложено за срок то три години.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

На 24.06.2016г. в с.М., на ул."Л." № * пред намиращият се там търговски обект известен като „барчето на кмета", за времето около 21,30-23,00 часа, се събрали жители на селото, сред които били О.Р.и А.Б.. По това време пред търговският обект дошъл и св.Ш.М., придружен от подс В.М.. Между О.Р.от една страна и новодошлите В.М. и Ш.М. от друга, възникнало физическо съприкосновение, при което Раим бил ударен. В следствие на удара паднал на земята и изгубил съзнание. Това било видяно от фелдшера А.Б., който веднага се притекъл на помощ на пострадалия. Междувременно, в заведението, пристигнали с микробус св.А.В.от гр.Т.и М.С.от с. П.. Същите още при слизането от микробуса видели,че на земята лежал човек. Приближили се, за да разберат какво се е случило. Свидетели на станалото бил и кмета на селото - св. Р.Р.. Като кмет на селото той имал задължения да осигурява опазването на обществения ред. По тази причина той също се намесил, за да предотврати по нататъшен конфликт. Св.Р.Р. направил забележка на подс. В.М. и на св.Ш.М. да преустановят физическата саморазправа. Св. М.се отдръпнал. Р.Р. бил кмет на с.М. от 2015г. и това било известно на живущия в същото село подс.В.М.. Подс. В.М., който бил в явно нетрезво състояние, вместо да се съобрази с разпореждането на кмета на селото, насочил агресията си към него. Обърнал се към св. Р.и замахнал с метална тръба. Докато замахвал му се заканил с побой и го псувал. Кметът на селото му разпоредил да се отдръпне, но обвиняемият му извикал : " Ти какъв си и кой си , че да ми казваш какво да правя".. ."Какво като си кмет", както и „... ти какво се бъркаш. Това е между мене и него. ... Какво като си кмет ...". След това отново направил опит да удари св. Р.Р.. Благодарение на намесата на св. А.Б., св. А.В.и на св. М.С.удара бил предотвратен. Докато свидетели удържали подсъдимия, той упорито отправял закани за убийство по отношение на изпадналия в безсъзнание и в безпомощно състояние О.Р.. Св. С.изразил гласно възмущението си от действията на обвиняемия, казвайки му „Ти какво правиш, той е държавно лице". Свидетелите на случилото се избутали встрани подс. М.. След това той си тръгнал като продължавал да крещи и да псува. Всички присъстващи били силно възмутени от действията му.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, които признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират други доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствен извод, непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението му.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.325, ал.1 от НК, по следните съображения:

Характерно за хулиганството е не само обективното несъответствие на извършеното с установения обществен ред, но и фактът, че с действията си деецът демонстрира едно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази демонстрация, провокираща непристойност на действията на дееца, характеризира същите като посегателство срещу обществения ред. За да се прецени налице ли е хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК, съдът следва да изходи не само от обективните действия на подсъдимия, но следва да ги свърже с поведението на лицето, спрямо което са насочени и съответно мотива за това действие. Чл. 325 НК изисква деецът да е действал не само с умисъл да обиди, да сплаши или нарани дадено лице, но и да желае или допуска едновременно с това да настъпи и друг резултат - нарушаване на обществения ред или явно неуважение на обществото. Законът изисква не само непристойно поведение, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушаване на обществения ред. Законът изисква чрез действието си подсъдимият да демонстрира явното си неуважение и пренебрежение към обществото. Неуважението ще бъде явно, когато открито засяга обществения ред.

В конкретния случай действията на подсъдимият представляват отклонение от нормалното поведение на човек в обществото. Характерно за хулиганството е не са обективното несъответствие на извършеното с установения обществен ред, но и фактът, че с действията си деецът демонстрира едно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази демостративна, провокираща непристойност на действията на дееца характеризира същите като посегателство срещу обществения ред. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК се състои в извършване на непристойни действия. Такива са всички неприлични, безсрамни действия, които очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък. С действията си отправяйки псувни и неприлични изрази, непровокирана агресия срещу кмета на селото, подсъдимия у осъществили състава на престъплението "хулиганство". Действията на подсъдимия не са били продиктувани от лични съображения, а са били извършени по хулигански мотиви. Хулигантският мотив, като задължителен елемент от субективния състав на престъплението е стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие, което е извършил и подсъдимия чрез отправените обидни изрази и псувни към кмета на селото в явно нетрезво състояние и с изключителна агресия. Дали е налице съставът на хулигатство или друго престъпление се определя от съдържанието, направлението на умисъла на дееца, мотивите и целта и от извършваните от него активни действия, дезорганизиращи в една или друга степен нормалните, съответстващи на правилата взаимоотношения в обществото.

При осъществяване на престъплението по чл.325, ал.1 от НК подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е желаел настъпването на общественоопасните последици. Причините за консумирането на престъплението се коренят в ниското самосъзнание на подсъдимия, в незачитане на установения правов ред в страната, в неуважението към обществото, в ниската му правна култура и поетото количество алкохол, като настъпилият общественоопасен резултат е в пряка и причинна връзка с виновното му поведение.

При определяне на наказанието на подсъдимият за извършените престъпления, съдът се е ръководил изцяло от това, че производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК.

Подсъдимият В.М.М. с ЕГН **********, роден в гр.В.П., обл.Ш., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, женен, неосъждан.

Съдът прецени, като отегчаващи, обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия упоритостта при извършване на престъплението, начина на извършване –чрез изключителна агресия, насочена към кмета на селото, като длъжностно лице.

Съдът прецени, като смекчаващо, обстоятелство от значение за отговорността на подсъдимия чистото му съдебно минало и съдействие на органите на наказателното производство. Предвид на горното намира, че по отношение на подсъдимия М. не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и наказанието за извършеното от него престъпление следва да бъде определено при паритет между отегчаващите и смекчаващите отговорността му обстоятелства. За престъплението по чл.325, ал.1 от НК е предвидено наказание алтернативо - до две години „лишаване от свобода“ или пробация, кумулативно - обществено порицание. Предвид гореизложеното, съдът определи наказанието за посоченото престъпление на основание чл.54 от НК в размер на три месеца “Лишаване от свобода”, както и „Обществено порицание“.Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

В настоящият случай по отношение на подсъдимия, за който е безспорно установено че при осъществяване на престъплението е бил в пияно състояние и че престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му /чл.38, ал.1 вр. с чл. 46 , ал. 1, т. 8 от ЗМСМА/, не е приложима разпоредбата на чл.78а от НК, за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, поради забраната на ал.7 на чл.78а от НК.

Определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му отнеме възможността да върши други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: