Р Е Ш Е Н И Е

12.05.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 13 (тринадесети) април Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

гражданско дело номер 343 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба, уточнена и допълнена, ищецът „Т.2.” ЕООД ***, представлявано от Ю.Д.П.твърди, че с ответника „Н.С.“ ЕАД г. С., представлявано от И.К.П., са съсобственици при квоти на участие в съсобствеността – по 1/2 идеална част, на недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда на два етажа, с площ, отразена в техническата скица от 233 кв.м, построена в имот № 000014, в местността „Ат Йолу“ в землището на с. В., общ. В. обл. Ш. с ЕКАТТЕ 99164. Със споразумение от 01.07.2010 г., подписано между ответника и праводателя на ищеца – „В.с.“ АД, било разпределено самостоятелното ползване на обектите в сградата, като за ползване от праводателя на ищеца била определена източната част на сградата. Преди 2010 г. ответникът, без строителни документи и разрешителни, монтирал върху покрива на жилищната сграда метална цистерна с приблизителни размери 4,00 м/1,50 м/1,55 м, представляваща резервоар за вода. През 2014 г. поради теч от незаконно поставената цистерна, били наводнени ползваните от „Т.2.“ ЕООД апартаменти №№ 1, 2, 5 и 6 и коридорите на двата етажа в сградата. По този начин били нанесени увреждания в обектите, ползвани от ищеца, което налагало извършване на разходи за ремонт, възлизащи на 2047,58 лева. През месец май 2015 г. ищецът депозирал жалба за премахване на незаконно поставената цистерна, като от Кмета на Община Върбица била издадена заповед за премахването й. С констативен протокол от 09.09.2015 г. Община Върбица установила, че „Н.С.“ ЕАД е премахнало доброволно съоръжението. И след премахването на цистерната, поради липса на хидроизолация на частта от покривната плоча, върху която била монтирана цистерната, при дъжд и топене на сняг, сградата продължавала да се уврежда. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответното дружество да му заплати сума в размер на 2047,58 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от наводняване от незаконно поставената от ответника метална цистерна върху покрива на съсобствената на страните масивна жилищна сграда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва наличието на елементите на института на непозволеното увреждане, в частност – на причинно-следствената връзка между поставянето на цистерната върху съсобствената между страните сграда и уврежданията на ищеца. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира плащането от ищеца на направените разноски по делото.

В първото по делото заседание от 19.01.2017 г., по реда на чл. 143, чл. 145, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, по делото са обявени като признаващи се обстоятелствата:

– наличието на твърдяната с исковата молба съсобственост и размерът на участието на всяка от страните в нея;

– посоченото в исковата молба поставяне от ответното дружество, преди 2010 г., на посочената и описана в исковата молба метална цистерна върху покрива на описаната в исковата молба съсобствена сграда, без строително разрешение и без друга строителна документация;

– наличието на разпределение на самостоятелно ползване на обекти в съсобствената между страните сграда, така, както е твърдяно в исковата молба;

– извършването от ищцовото дружество на необходими и полезни разноски, посочени в исковата молба, представляващи строително-монтажни работи (в периода от 01.07.2010 г., до края на 2013 г.).

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото нотариален акт № 131, том 12, дело № 1190/2012 г. на нотариус рег. № 592 на Нотариалната камара е, че „Т.2.“ ЕООД придобила правото на собственост върху 1/2 ид. част от масивна жилищна сграда на два етажа, с площ, посочена в техническата скица от 233 кв.м, построена върху имот № 000014, с ЕКАТТЕ 99164, в местността „Ат Йолу“ в землището на Виница (бивше село), обл. Шумен. От представения акт за частна държавна собственост № 594/25.09.2002 г. се установява, че собственик на другата 1/2 идеална част е „Н.с.“ ЕАД г. С.. Съдът констатира от споразумение за разпределение ползването на идеални части от недвижим имот от 01.07.2010 г., подписано между ответника и „Водно строителство“ АД гр. Шумен (праводател на ищеца), че съсобствениците на сградата извършили разпределение на ползването й, като последният, респ. ищцовото дружество, следвало да ползва източната част на сградата, фактически състояща се от апартаменти с номера 1 и 2 на първи етаж, апартаменти с номера 5 и 6 на втори етаж и четири изби в източната част. Уговорена е възможността залата за празненства в единия от апартаментите на първи етаж да се ползва и от „Н.С.“ ЕАД – след предварително разрешение на другия съсобственик. Видно от констативен акт № 1/24.07.2015 г., съставен от длъжностни лица в Община Върбица е, че същите констатирали, че върху стоманобетонния покрив на описаната по-горе сграда е поставена метална цистерна с приблизителни размери 4,00 м/1,50 м/1,55 м, без издадени строителни документи. Посочено е, че констативният акт е основание за започване на процедура по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на цистерната. По делото е представен констативен протокол от 09.09.2015 г., съставен също от длъжностни лица в Община Върбица, които констатирали, че металната цистерна е премахната от „Н.С.“ ЕАД, клон гр. Шумен.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели В.В., С.Г.и Г.Г.излагат, че при посещение в съсобствения имот от законния представител на ищцовото дружество през месец март 2015 г. било констатирано наличието на следи от наводняване в помещенията, ползвани от „Т.2.“ ЕООД. По таваните и стените личала влага, ламинираният паркет по пода бил надигнат. Свид. Г. (бивш служител при ответника) заявила на Патлеев, че това се случило в резултат на теч от цистерната, поставена на покрива на сградата. Няколко дни по-късно представляващият „Т.2.“ ЕООД посетил отново съсобствения имот, заедно със строителни специалисти, за да бъдат извършени възстановителни ремонтни дейности, но не бил допуснат до имота от длъжностни лица на другия съсобственик.

Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза от 21.02.2017 г., налице са следи от наводнение и вреди по тавани, стени и подове в апартаменти №№ 1, 2, 5 и 6, разположени на първи и втори етажи в източната част на процесната сграда, като разположението е следното: по тавани – следи от омокряне, в резултат на което настъпило подкожушване на гипсова шпакловка, промяна в цвета, видни петна с променен цвят на боята, по-интензивни и по-големи по размер по тавани на помещенията на втори етаж; по стени – подкожушена и частично изронена гипсова шпакловка, петна с промяна на цвета на боята, по-интензивни в помещенията на втори етаж; издут и механично деформиран ламиниран паркет и дъбов паркет в помещенията на апартаментите, с най-големи видими вреди в апартамент № 2 на първи етаж и № 6 – на втори етаж. Вещото лице сочи, че вероятният източник на описаните вреди е наводнение, започнало от покрива на сградата, което се е разпространило по тавани, стени и подове на втори и първи етажи в източната част на сградата. Описани са видовете строителни работи за отстраняване на вредите, като общата им стойност възлизала на 4161,18 лева.

По делото е изготвено и заключение от 05.04.2017 г. по същата съдебно-техническата експертиза, по допълнително изискване на отговор по вече поставен въпрос – след извършване на непосредствен оглед на таванското помещение и на покривната плоча на сградата, в което се излага, че установеното при огледа и данните от свидетелските показания дават основание да се направи извод, че наводнението може да е в резултат от изтичане на вода от цистерната върху покрива – след пробив и продължителен теч върху малка повърхност на голямо количество вода или от пробита тръба, свързваща цистерната със сградната инсталация през покрива на сградата, като възможният пробив е в частта на тръбата, вътре под мазилката, поради което не е видим.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Депозираната претенция е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Ищцовото дружество претендира обезщетяване на действително претърпени вреди в резултат на деликт, осъществен от ответника, изразяващ се в поставяне на воден резервоар (метална цистерна), без строителни документи и разрешителни върху покрива на съсобствената на страните масивна жилищна сграда и наводняване от същия резервоар, на самостоятелни обекти на ползване в същата сграда. Обемът на деликтната отговорност на дееца се определя съобразно правилото на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, предвиждащо, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящото производство доказателствената тежест е възложена върху ищеца, който следва да докаже наличието на елементите, включени във фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а именно – осъществяването на деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Според алинея втора на цитираната законова разпоредба (чл. 45 от ЗЗД), при непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Установи се, а и не се спори между страните по делото, че същите са съсобственици на недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда, намираща се в землището на бившето с. Виница, обл. Шумен (в близост до акваторията на язовир „Тича“), като съсобствениците разпределили по доброволен път ползването на помещенията в сградата. Като безспорно по делото обстоятелство е обявен фактът на поставяне от ответното дружество, преди 2010 г., на метална цистерна върху покрива на съсобствената сграда. Чрез заключенията по извършената по делото съдебно-техническа експертиза и от показанията на разпитаните свидетели се доказа наличието на причинени на ищеца вреди, представляващи повреди в ползваните от него помещенията в процесната сграда, изразяващи се в следи от омокряне, подкожушване на гипсова шпакловка, промяна в цвета, наличие на петна по стени и тавани в помещенията, издут и деформиран ламиниран и дъбов паркет. От всички безпротиворечиви доказателства и най-вече от допълнителното заключение по СТЕ се доказа по безспорен начин причинната връзка между претърпените от ищеца вреди и деянието, извършено от ответника. Т.е., установи се, че са налице всички условията на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на имуществената отговорност на „Н.с.“ ЕАД г. С..

Относно размера на претърпените от „Т.2.“ ЕООД имуществени вреди: в тази насока настоящият състав кредитира заключението по изготвената експертиза, от която се установява действителният размер на нанесените повреди по недвижимия имот – 4161,18 лева. Поради това, съдът приема за установено, че ищцовото дружество претърпяло имуществени вреди от деликта, в установен по делото размер от 2080,59 лв. – съобразно участието си с 1/2 идеална част в съсобствеността върху сградата.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че претенцията с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2047,58 лв. (съответно на количествения предел на исканата защита), представляваща претендиран размер на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от противоправни действия на ответника, изразяващи се в поставяне на воден резервоар (метална цистерна), без строителни документи и разрешителни върху покрива на съсобствената на страните по делото масивната жилищна сграда и наводняване от същия резервоар, на самостоятелни обекти на ползване в същата сграда, ведно със законната лихва върху главницата, считано (съответно на времевите предели на искането за обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение) от 18.12.2014 г. – датата на констатиране на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Н.с.” ЕАД г. С. следва да бъде осъдено да заплати на ищеца „Т.2.“ ЕООД *** претендирания размер на направени разноски по делото, в размер на 913,90 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Н.С.“ ЕАД, с ЕИК ......, със седалище: гр. С., адрес на управление:***36, представлявано от И.К.П. – Изпълнителен член на Съвета на директорите, да заплати, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, на „Т.2.“ ЕООД, с ЕИК ......, със седалище:***, адрес на управление:***, представлявано от Ю.Д.П.– Управител, сумата 2047,58 лв. (две хиляди и четиридесет и седем лева и 58 стотинки), представляваща претендиран размер на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от противоправни действия на ответника, изразяващи се в поставяне на воден резервоар (метална цистерна), без строителни документи и разрешителни, върху покрива на масивна жилищна сграда на два етажа, построена в имот № 000014, в местността „Ат йолу“, в землището на бившето село Виница с ЕКАТТЕ 99164 и наводняване от същия резервоар, на самостоятелни обекти на ползване в същата сграда, ведно със законната лихва върху главницата от 2047,58 лв., считано от 18.12.2014 г., съответно на искането по чл. 86 от ЗЗД – датата на констатиране на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Н.С.” ЕАД г. С. да заплати на „Т.2.“ ЕООД *** претендирания размер на направените разноски по делото в размер на 913,90 лв. (деветстотин и тринадесет лева и 90 стотинки).

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: