Р Е Ш Е Н И Е
25.05.2017 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2017 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 21 (двадесет и първи) май Година
2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Данаила Добрева,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 778
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
В
производството по настоящото дело съдът е сезиран с предявени от К.Т.А. с
ЕГН **********, с адрес *** срещу А.Д.А. с ЕГН **********, постоянен адрес ***,
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422,
ал. 1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника, произтичащо
от Запис на заповед от 19.10.2013г., по силата на който първият е предоставил
на ответника парична сума в размер на 3 000.00 лв., срещу поето от
последния задължение за връщане на сумата по записа на заповед, с падеж
19.10.2014г. Главницата се претендира ведно със законната лихва върху нея
считано от 23.08.2016г. /датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК/ до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за които е издадена заповед за изпълнение №193/16.09.2016г. по ЧГД №493/2016г. по
описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения: ответникът в качеството на издател се е задължил по запис на
заповед, издаден на 19.10.2013 г. в полза на ищеца – поемател да заплати сумата
от 3 000.00 лв. на 19.10.2014 г., на която дата е падежът на плащане. Записът
на заповед отговарял на изискванията на чл.535 от ТЗ, съдържал волеизявление за
плащане без протест на записаното в него задължение от издателя-платец. Поради
характера си на ценна книга и абстрактна търговска сделка, издателят бил длъжен
да заплати посочената в документа сума, без значение основанието, от което
произтича вземането. До момента не било извършено плащане на задължението от
ответника- издател. По инициатива на ищеца е образувано заповедно производство
по ч.гр.д.№493/2016г. по описа на ВПРС, по което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Срещу така издадената в негова
полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради
което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на
искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.
В предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който твърди, че процесния запис на
заповед обезпечава каузално отношение – договор за заем между ищеца, в
качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател, като
задължението по договора за заем е изпълнено, поради което претендираната сума по записа на заповед е
недължима. Освен това твърди, че записът на заповед не отговаря на изискванията
на закона, т.к липсва подпис на издателя и е извършена поправка в годината на издаване.
В о.с.з., с писмена молба, ищецът изразява
становище по отговора, заявява че записът на заповед е редовен от външна страна
и съдържа подпис на издателя, поправката в годината на датата на издаване е
извършена лично от ответника, като издател на записа на заповед. Потвърждава, че е налице каузално отношение
между страните, като ищецът е предоставил на ответника в заем сумата от 3000.00
лв. със задължение да я върне до 19.10.2014 г., за която е издаден и записа за
заповед, но твърди че до настоящият момент ответникът не му е заплатил сумата,
нито изцяло, нито частично.
По делото са представени писмени
доказателства материалите по ч. гр. дело №493/2016г. на Великопреславския
районен съд, заверени от страната преписи на допълнително
споразумение към трудов договор № 13/16.10.2006 г., считано от 01.01.2015г. и
фактура № 0000051617/23.10.2013 г., извлечение от Търговски регистър за „САК
2016“ ООД от 20.04.2017 г., извлечение от Търговски регистър за „Стронгил 2005“
ЕООД от 20.04.2017г., служебно изискано извлечение от Търговски регистър за
„Стронгил 2005“ ЕООД, представените със становището от ищеца във връзка с
отговора на ответника заверени преписи на ведомости за: м. октомври 2013г., м.
ноември 2013г., м. декември 2013г., м. януари 2014г., м. февруари 2014г., м.
март 2014г., м. април 2014г., м. май
2014г., м. юни 2014г., м. юли 2014г., м. август 2014г., септември 2014г., октомври 2014г., ноември
2014г., декември 2014г. и декември 2014г. - премии – 9 стр.; заверено копие от
извлечение от Прокредитбанк за периода от 01.11.2013г. до 31.01.2015г. и платежно
нареждане за кредитен превод осчетоводен с референция
203792306/21.12.2013г.
Събрани са и гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели от страна на ответника.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От приложеното към настоящото дело, ч. гр. дело №493/2016г.
на по описа на ВПРС се установява, че на основание чл.417 ГПК, съдът е издал
заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът А.Д.А. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** да заплати на кредитора К.Т.А. с ЕГН **********, с адрес ***, претендираната в настоящото производство сума. В
срока по чл.414, ал.2 ГПК, своевременно е направено възражение срещу заповедта
за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения
едномесечен срок.
Записът на заповед, на който основава вземането си
ищецът, е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от
съдържанието и затова не е условие за действителност на ефекта. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните
трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. Кредиторът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му,
а длъжникът възраженията си срещу вземането, които възражения могат да бъдат
както абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/, така и
лични, основани на отношенията с кредитора - заплаха, насилие и др. В настоящото производство ответникът е направил и друго възражение, освен липсата
на подпис на издателя, че не дължи вземането по издадената заповед за
изпълнение, поради плащане по договор за заем, който ценната книга обезпечава, като
е ангажирал и доказателства в подкрепа на твърдението си.
Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, предметът на делото по иска по реда на чл. 422 ГПК се определя от
правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение и когато се
касае за запис на заповед, предметът на делото е вземане по редовен от външна
страна менителничен ефект.
Съгласно чл. 535, т. 6 и т. 7 от ТЗ, за да е редовен от външна страна, записът на заповед трябва да съдържа дата на издаване и подпис на издателя.
Видно записа на заповед, същият е издаден на 19.10.2013 г., като не се
доказа от ответника, преправка на годината на издаване. Освен това ответникът твърди,
че заемът, който обезпечава записът на заповед му е бил необходим за заплащане
на лечение, за което е представил и фактура от 23.10.2013 г., датата на която
кореспондира с датата на издаване на записа на заповед. Изложеното се подкрепя
и от показанията на двамата свидетели от страна на ответника. Подписът на
ответника е положен единствено след изписан текст за предявяване на записа на
заповед. Никъде в процесния запис на заповед не е посочен текст - подпис на
издателя, освен това подписът на ответника не е положен след текста, с който
издателя на записа на заповед безусловно поема задължение за заплати посочената
в документа сума. Според настоящият състав
липсва подпис на издателят.
Такъв е положен едва след текста касаещ предявяване за плащане на записа на
заповед. Съгласно чл. 535, т.7
от ТЗ записът на заповед съдържа подпис на издателят. Според ал.1 на
следващата разпоредба - чл. 536 документ, който не съдържа някои от
реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите,
определени в ал. 2, 3 и 4, липсата на
подпис на издателят не е сред тези изключения. Освен това съгласно чл. 538,
ал.2, предл. второ от ТЗ издателят трябва да удостовери върху
документа, че му е предявен, да постави дата и да се подпише, в случая при
предявяването е поставен подпис, но няма дата. Всички тези обстоятелства водят
до извода, че представеният на последното с.з. запис на заповед не е такъв по
смисъла на чл. 535
във вр. с чл. 536, ал.1
от ТЗ и не може да бъде противопоставен на ответника.
В
Решение № 52/22.05.2009 г. по т. д. № 695/08 г. ВКС, ТК, I отд. е приел, че не
може да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на
основание на договор за заем. В Решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. № 29/09 г.
ВКС, ТК, I отд. е дадено разрешение, че нередовният или недействителен запис на
заповед има характер на разписка, доказваща изпълнение, само в определени
хипотези в зависимост от порока на ценната книга, като не във всички случаи
такъв запис на заповед се конвертира в разписка и се ползва с доказателствена
сила за съществуването на заемни отношения между издателя и поемателя.
Разгледани са хипотези, при които ако в записа на заповед не е посочено
основание и е поето безусловно задължение за плащане, но същият не съдържа
реквизитите по чл. 535 ТЗ, то в документа е материализирано единствено
изявление за плащане, но липсва основание за поемане на задължение, както и
признание, че паричната сума е получена. В този случай записът на заповед е
индиция за водени преговори, ако е въведено твърдение, че между издателя и
поемателя са установени договорни отношения. Доказването на основанието за
поетото обещание за плащане или за предоставяне на сумата на издателя, следва
да се осъществи с други доказателствени средства, извън представения документ,
който няма характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД.
В настоящият случай нередовният запис на заповед
се конвертира в разписка, т.к ищецът и ответникът не отричат предаване на сумата, както и че е уговорен посоченият падеж на задължението, което се подкрепя и от
свидетелските показания. В записа на заповед е посочено че ответникът е поел задължение за връщането й до 19.10.2014 г. Наличието на признание за получаване на сумата
налага извод, че документът се конвертира в разписка по чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Поето е и задължение за връщане на
получената сума, от което обстоятелство се извежда основанието на съществуващите
между страните облигационни отношения.
Договорът за заем е уреден в чл. 240 ЗЗД
като реален договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им. Предаването на
сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем и
необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото
от него вземане за връщане на заетата сума или вещ.
За доказване на обезпеченото със записа на заповед заемно правоотношение по
делото са ангажирани гласни доказателства и косвено писмени доказателства,
освен това наличието на договор за заем се потвърждава от ищеца.
От показанията на
разпитаните свидетели се установи по безспорен начин, че задължението по
договора за заем, сключен между ищеца, в качеството му на заемодател и
ответника, в качеството му на заемател, за обезпечението на което е издаден
процесния запис на заповед, е изплатено изцяло от ответника и то преди падежа
19.10.2014 г.
Поради изложеното съдът намира,
така предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което следва да се
отхвърли изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да
заплати извършените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, в размер на 450.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Т.А. с ЕГН **********, с адрес *** срещу А.Д.А. с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане
против ответника, произтичащо от Запис на заповед от 19.10.2013г., по силата на
който първият е предоставил на ответника парична сума в размер на 3 000.00
лв., срещу поето от последния задължение за връщане на сумата по записа на
заповед, с падеж 19.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.08.2016г. /датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК/ до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за които е издадена заповед за изпълнение №193/16.09.2016г. по ЧГД №493/2016г. по
описа на ВПРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА К.Т.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, да
заплати на А.Д.А. с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, сумата от 450.00 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №493/2016г. по описа на ВПРС да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: