Р Е Ш Е Н И Е

25.05.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 25 (двадесет и пети) април Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Ивайла Димитрова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 48 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК, чл.149 от СК и чл.127а, ал.2 от СК, предявени от М.З.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, баща на малолетните деца М.М.М. с ЕГН ********** и З. М.З. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв.Н.И. от ШАК срещу С.Г.К. с ЕГН **********,***.

Въпреки предоставената й възможност, в рамките на предоставения срок по чл. 131 от ГПК, ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, като не е изразила становище по допустимостта и съществото на предявения иск; по обстоятелствата, на които се основават същия; не е изложила възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочила доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представила писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответницата е загубила възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

На основание чл.214 от ГПК след допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК в основанието му от чл.127, ал.2 от СК по чл.127, ал.1 от СК, страните са постигнали съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им, от датата на предявяване на исковата молба, са поискали съдът да утвърди споразумението им. Следователно предмет на делото в тази му част е искане за одобрение на споразумение по реда на чл. 127, ал.1 СК.

В съдебното заседание е направено и оттегляне на част от исковете на основание чл. 232 от ГПК и производството по делото е прекратено по предявените от М.З.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представляван от адв. Н.И. от ШАК срещу С.Г.К. с ЕГН **********,*** искове с правно основание чл.149 вр. с чл.143, ал.1 от СК, за присъждане в полза на детето *** издръжка за минало време, считано от 24.01.2016 г. до 24.01.2017 г. в размер на 110.00 лв. месечно и в полза на детето З. издръжка за минало време, считано от 24.01.2016 г. до 24.01.2017 г. в размер на 100.00 лв. месечно, поради оттеглянето им.

Молителите са представили споразумение, включително и за обстоятелствата за пътуването на децата в чужбина без съгласието на майката и издаване на необходимите документи за това по иска с прано основание чл.127а от СК и молят същото да бъде утвърдено от съда.

В хода на съдебното дирене молбата и постигнатото споразумение се поддържат.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка поотделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0914/15.12.2006 г. на Община Варна и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №V-277/28.12.2007 г. на Община Варна молителите са родители на децата М.М.М. с ЕГН ********** и З. М.З. с ЕГН **********. От представеният социален доклад се установи, че грижи за децата след раздялата между родителите се полагат единствено от бащата, подпомаган от своите родители. Понастоящем децата живеят в с.Драгоево, общ.В.Преслав, обл.Шумен и учат в училището в същото населено място. Бащата през 2016 г. е сключил граждански брак с Дочка Димитрова Михова, работи в чужбина и осигурява средства за издръжката на децата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От доказателствата, събрани по делото по безспорен начин се установи, че молителите са родители на малолетните деца.

Не се спори по делото, че молителите не живеят заедно, като децата се отглеждат от техния баща.

Поради изложеното и тъй като до настоящия момент не е предоставено упражняването на родителските права и обстоятелството, че родителите на децата не живеят заедно, съдът намира постигнатото между родителите на децата споразумение за непротиворечащо на закона и на правилата на морала и в интерес на малолетните деца, поради което счита, че следва да бъде одобрено. Задълженият да плаща издръжка дължи държавна такса в половин размер от 2% върху тригодишните платежи.

По отношение на представеното споразумение по иска с правно основание чл.127а, ал.2 вр. с ал.1 от СК, ВПРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: бащата на децата М.З.М. работи в чужбина и осигурява средства за издръжката им. От раздялата до настоящия момент майката не е изпращала средства за издръжка на децата. Родителите са постигнали съгласие на основание чл.127, ал.1 от СК, родителските права върху децата да се упражняват от бащата и децата да живеят при него и по отношение на издръжката, която следва да заплаща майката, както и по отношение на личните контакти между децата и майката. Към настоящият момент децата живеят в с.Драгоево при родителите на бащата, като връзката между него и децата не е прекъсната. Родителите са представили споразумение и по въпросите, свързани с пътуване на децата в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. С оглед на гореизложеното, съдът намира постигнатото между родителите на децата споразумение за разрешение на малолетните деца *** и З., да пътуват извън пределите на РБ, включително и за издаването на документ за самоличност по смисъла на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗБДС, придружавани от техния баща и законен представител, без за това да е необходимо съгласие на майката за непротиворечащо на закона и на правилата на морала и в интерес на децата, поради което счита, че следва да бъде одобрено. Съдът счита, че с постановяване на решението за заместващо съгласие на майката за пътуване на децата в чужбина и издаване на паспорт в предложените от страните параметри, ще бъде защитен по най-добър начин интереса на децата, който следва да се постави на първо място, включително и правото му на свободно движение извън пределите на Р България.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката за всяко от децата в общ размер на 180.00 лева /93.60 лв. + 86.40 лв./.

Разноските, остават за всяка от страните, така както са направени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

УТВЪРЖДАВА, на основание чл. 127, ал.1 от СК и чл.127а от СК, постигнатото между молителите М.З.М. с ЕГН ********** и С.Г.К. с ЕГН **********, споразумение, както следва:

Упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца М.М.М. с ЕГН ********** и З. М.З. с ЕГН ********** се предоставят на бащата М.З.М. с ЕГН **********.

На майката С.Г.К. с ЕГН ********** се определя режим на лични контакти с децата както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00 часа на съботния ден до 12.00 часа на неделният ден, по времето когато децата се намират в РБългария, като децата следва да бъдат вземани от адреса на който живеят и се връщат отново на същия от майката, както и тридесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Местоживеенето на децата М.М.М. с ЕГН ********** и З. М.З. с ЕГН ********** се определя при бащата М.З.М. с ЕГН **********.

Майката С.Г.К. с ЕГН ********** ще заплаща ежемесечна издръжка на детето М.М.М. с ЕГН ********** в размер на 130 лв./сто и тридесет лева/ и на детето З. М.З. с ЕГН ********** в размер на 120 лв./сто и двадесет лева/, платими на първо число на месеца, за който се дължи издръжката чрез техния баща и законен представител М.З.М. с ЕГН **********, считано от 25.05.2017 г., датата на постановяване на настоящото решение, до настъпване на законна причина или обстоятелства, изменяващи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху тази сума за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

РАЗРЕШАВА малолетното дете М.М.М. с ЕГН **********, да пътува извън пределите на РБ в държавите членки на Европейския съюз и да се завръща в страната неограничен брой пъти през календарна година за срок от шест години, считано от влизане на решението в сила, със съгласието на своя баща и законен представител М.З.М. с ЕГН **********, без за това да е необходимо съгласие на майката С.Г.К. с ЕГН **********.

РАЗРЕШАВА малолетното дете З. М.З. с ЕГН **********, да пътува извън пределите на РБ в държавите членки на Европейския съюз и да се завръща в страната неограничен брой пъти през календарна година за срок от шест години, считано от влизане на решението в сила, за срок от шест години, считано от влизане на решението в сила, със съгласието на своя баща и законен представител М.З.М. с ЕГН **********, без за това да е необходимо съгласие на майката С.Г.К. с ЕГН **********.

РАЗРЕШАВА на малолетното дете М.М.М. с ЕГН **********, да бъде издаден документ за самоличност - паспорт, по смисъла на чл. 38, ал.1, т.8 от ЗБДС, със съгласието на своя баща и законен представител М.З.М. с ЕГН **********, без за това да е необходимо съгласие на майката С.Г.К. с ЕГН ********** за срок от шест години, за който срок е и даденото разрешение за пътуване извън РБ.

РАЗРЕШАВА на малолетното дете З. М.З. с ЕГН **********, да бъде издаден документ за самоличност - паспорт, по смисъла на чл. 38, ал.1, т.8 от ЗБДС, със съгласието на своя баща и законен представител М.З.М. с ЕГН **********, без за това да е необходимо съгласие на майката С.Г.К. с ЕГН ********** за срок от шест години, за който срок е и даденото разрешение за пътуване извън РБ.

ОСЪЖДА С.Г.К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ВПРС сумата от 180.00 лева /сто и осемдесет лева/, представляваща държавна такса върху присъдените с решението издръжки.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в частта относно присъдената издръжка, решението подлежи на предварително изпълнение.

Решението в частта му, с която е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.127, ал.1 от СК и по чл.127а от СК е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението в останалата му част подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: