Р Е Ш Е Н И Е
05.05.2017 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети
състав
На
12 (дванадесети) януари Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Стоян Момов
Секретар М.В.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия С. Момов
административнонаказателно дело номер 417 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
В жалбата си до съда „***” ЕООД гр. Търговище, представлявано от Н.И.А. излага, че с наказателно постановление № 27-000096/17.10.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен му била наложена „Имуществена санкция” в размер на 300 лева. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта за установяване на административно нарушение, но счита, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че както в акта за установяване на нарушението, така и в наказателното постановление липсвало посочване на обективните елементи на нарушението и на нарушените законни разпоредби, както и че в наказателното постановление не била обсъдена формата на вината. Моли съда да постанови решение, с което цитираното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Представителят на въззиваемата страна моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Видно от материалите по приложената
по делото административнонаказателна преписка, на
15.09.2016
г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен извършили проверка по
изпълнение на трудовото законодателство и здравословните и безопасни условия на
труд в „***” ЕООД гр. Търговище – в обект на изпълнение на строително-монтажни
работи „Реконструкция и модернизация на почивен дом *** Курортен комплекс
Върбица – V етап“, гр. Върбица. За част от установеното
на 15.09.2016 г. при проверката бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 27-000096/19.09.2016 г. против жалбоподателя, за
това, че „на 15.09.2016 г. в гр. Върбица, на строежа „Реконструкция и
модернизация на почивен дом *** КК Върбица – V
етап“ УПИ II кв. 3, като работодател, извършващ
довършителни строително-монтажни работи, не е изпълнил задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите на
строежа – И.Х.Т., В.Б.А., М.М.Х. и А.Ш.А., като ги е
допуснал до работа на 15.09.2016 г. на горецитирания
обект, без да ги е застраховал за риска „трудова злополука“, с което нарушил чл. 52 от ЗЗБУТ и чл. 2 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, обн.,
ДВ, бр. 15 от 2006 година. В акта е отразено представянето на
застрахователна полица, издадена на 17.09.2016 година.
Въз
основа на акта е издадено наказателно постановление № 27-000096/17.10.2016 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен. Със същото, на едноличното
търговско дружество е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лв. на
осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ за административно нарушение по
чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“. А именно за това, че „на 15.09.2016 г.,
в гр. Върбица, на строежа „Реконструкция и модернизация на почивен дом *** к.к. Върбица – V етап“, УПИ II кв. 3, к.к. гр. Върбица, като работодател,
извършващ довършителни строително-монтажни работи, не е изпълнил задълженията
си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
работещите на строежа – И.Х.Т., В.Б.А., М.М.Х. и А.Ш.А.,
като ги е допуснал до работа на 15.09.2016 г. на горецитирания
обект, без да ги е застраховал за риска „трудова злополука“.
Жалбоподателят не оспорва фактическите констатации, изложени в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на П.С. (актосъставител) и М. М. (свидетел по акта), договор №
06/15.07.2016 г., застрахователна полица № 0142/9/16/250/000030 от 16.09.2016
г., установи от фактическа страна следното:
Въз основа на сключен договор със
„Строителство и строителни машини“ ЕООД гр. Върбица, „***“ ЕООД гр. Търговище
изпълнявало строително-монтажни работи по реконструкция и модернизация на
почивен дом *** в курортен комплекс „Върбица“, пети етап в УПИ II, кв. 3, к.к. гр. Върбица. Именно при осъществяване на тази дейност, на
15.09.2016 г., дружеството в качеството си на работодател, допуснало до работа
в обекта четирима работници, без да е сключило договор за застраховка за риска
„Трудова злополука“ по отношение на същите. На посочената дата служителите на
ДИТ гр. Шумен – свидетелите П.С. и М.М., и С.К.
извършили проверка в описания обект относно спазването на трудовото
законодателство и констатирали посоченото нарушение. След дадените му други предписания,
още на 16.09.2016 г. жалбоподателят сключил изискуемия по закон договор за
застраховка и представил екземпляр от него на контролните органи в
производството. На 19.09.2016 г. законният представител на жалбоподателя, в
изпълнение на задължението си за съдействие по чл. 402, ал. 2 от КТ,
предоставил изискани му по реда на чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ писмени
обяснения, в които признал липсата към 15.09.2016 г. на сключена застраховка за
риска „Трудова злополука“ на работниците към момента на изпълнение на трудовата
им функция, при обстоятелствата, посочени в АУАН.
При така установените
фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата: последната е подадена от надлежно лице, имащо
качеството на законен представител на нарушител, в законоустановения
7-дневен срок – наказателното постановление е връчено на 26.10.2016 г., а
жалбата срещу него е депозирана пред Дирекция „ИТ” гр. Шумен на 02.11.2016
година. Ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка,
съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, нарушаващи правото на защита на
наказаното лице.
Не се спори по делото, че жалбоподателят притежава качеството „работодател” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Доказа се по безспорен начин, че в момента на извършване на проверката, на 15.09.2016 г., същият не бил сключил договор за застраховка за риска „Трудова злополука“ по отношение на четирима от своите работници, посочени по преписката.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на „чл. 52,
ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“”. Съгласно цитираните
разпоредби, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност
за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова
злополука“ за сметка на работодателя по ред, определен от Министерския съвет.
Текстът от Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука” (Приета с ПМС № 24 от 6.02.2006 г.) конкретизира, че на задължително застраховане за посочения риск подлежат работниците
и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на
предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм,
равен или по-висок от средния за страната. Последният, определен за прилагане
през
Разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от КТ предвижда административнонаказателна отговорност за този, който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда. В конкретния случай, проявявайки бездействие чрез несключване на договор за застраховка „трудова злополука”, едноличното дружество нарушило нормите на ЗЗБУТ, в частност – разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 2, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ, включена в Глава шеста от ЗЗБУТ „Икономически форми за подобряване на условията на труда” (чл. 51 – 53). Поради това, съдът намира, че жалбоподателят следва да носи административнонаказателна отговорност.
Съдът намира, че посочената от административнонаказващия орган правна квалификация на
процесното деяние е приложена точно, макар непълно, спрямо обективните му
признаци, чрез определянето им като съставомерни по смисъла на чл. 415в, ал. 1
от КТ вр. чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ. Неоснователно е
възражението по жалбата, основано на разбирането, че непосочването от
наказващия орган на приложените с наказателното постановление норми и на чл. 55
от ЗЗБУТ, и чл. 413, ал. 1 от КТ представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, налагащо само на това основание отмяна на наказателното
постановление. В случая, още със съставянето на 19.09.2016 г. на протокола за
извършената проверка от 15.09.2016 г. и 19.09.2016 г. жалбоподателят узнал
нарушаването от него, на 15.09.2016 г., на разпоредбите по чл. 52, ал. 1 от
ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ, а именно, че не е сключил процесните
задължителни застраховки. Същият отстранил нарушението веднага, на 19.09.2019
г. – преди съставянето на АУАН от същата дата. Тоест, нарушителят в никаква
степен не е препятстван да научи конкретното административно нарушение, за
което е наказан. От друга страна, предвид така установеното, непосочването в
наказателното постановление на приложените ведно с чл.
52, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ разпоредби и на чл. 55 от ЗЗБУТ и чл. 413,
ал. 1 от КТ не е пречка и за съдебната проверка чрез материалите по преписката
да се установи че деянието е извършено, както и че деецът е известен. Тоест,
тази формална непълнота (непосочването на иначе приложени законни разпоредби) в
случая не следва да се цени като процесуално нарушение от категорията на
съществените. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не въвежда каквато и
да било друга законова цел, освен тази, да се гарантира както възможността за
пълноценно упражняване правото на защита на наказаното лице, така и да се
обезпечи възможността за съдебния контрол при обжалването на наказателното
постановление.
Предвид
горното, съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
за така извършеното нарушение по чл. 55 от ЗЗБУТ вр. чл. 413, ал. 1, вр. чл.
415в, ал. 1 от КТ, вр. чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ.
Същият взел предвид, че нарушението е отстранено веднага – на следващия първоначалната
проверка ден, преди установяването му по реда на чл. 416, ал. 1 – 4
от КТ (с АУАН от 19.09.2016 г.), както и че от същото не са произтекли вредни
последици за работници и служители, поради което, като приел, че
административното нарушение е маловажно, приложил спрямо жалбоподателя предвидения
за такива случаи по-нисък размер на „Имуществена санкция“, в съответствие с
нормата на чл. 415в, ал. 1 вр. чл. 413, ал. 1 от КТ.
Според разпоредбите
на чл. 415в, ал. 1 и чл. 412а, т. 2 от КТ, нарушителят – юридическо лице, се наказва с имуществена санкция от 100 до 300
лева.
Настоящият
състав, като взе предвид материалите по делото, счита, че определеният размер
на наложеното наказание „Имуществена санкция” се явява съответен на извършеното
нарушение. Определен е максималният, предвиден в закона размер на наказанието,
което в пълнота съответства на конкретната тежест на маловажното нарушение,
засягащо в случая правила за здравословни и безопасни условия на труд спрямо
четирима работници.
По изложените съображения, съдът приема, че атакуваното наказателно постановление № 27-000096/17.10.2016 г. на Директора на Дирекция „ИТ” гр. Шумен е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 27-000096 от 17.10.2016 г., издадено от С.С.М. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 27-000096/19.09.2016 г., съставен на 19.09.2016 г. от инж. П.В.С. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на „***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище ***, адрес на управление:***, представлявано от Н.И.А., за маловажно нарушение по чл. 55 от ЗЗБУТ вр. чл. 413, ал. 1, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ, вр. чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ и на основание чл. 55 от ЗЗБУТ вр. чл. 415в, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 1 от КТ, вр. чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ, е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 300,00 лв. (триста лева).
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с
касационна жалба, пред Административен
съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен съдия: