Р Е Ш Е Н И Е

18.05.2017 г.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 21 (двадесет и първи) май Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Данаила Добрева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 468 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Д.А.Д. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №323/08.12.2016 г., издадено от Началника на Митница Варна.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано приложение на материалния закон, като се излага подробни мотиви за това. Навеждат се доводи и за маловажност на деянието. Предвид изложеното жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Моли да бъде отменено НП, като в съдебно заседание и в представената писмена защита доразвива изложените в жалбата мотиви.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – Митница Варна счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 05.07.2016 г. в хода на ДП№10/2016 г. по описа на ТМУ-Варна е извършено претърсване и изземване в частен дом в гр.Смядово, ул.“****“№55. При претърсването разследващите органи намерили и иззели 95.10 л ракия, съхранявана в две пластмасови туби. В хода на разследването било установено, че намерената ракия била изварявана от жалбоподателя, сина му и дъщеря му за лични нужди и от плодове собствено производство. След поканата жалбоподателят представил акцизни данъчни документи за изварено количество ракия 90 л, за които бил заплатен и дължимия акциз. Документите били издадени на него, на сина му и на съпруга на дъщеря му. От митническите органи била извършена и насрещна проверка в специализиран малък обект за дестилиране, от който били издадени АДД. При тази проверка била установена верността на отразеното в документите. Замерено било количеството и алкохолното съдържание на съдържанието на иззетите туби. Установено било, че в едната от тях се съдържат 54.30 л течност с алкохолно съдържание 47.00 vol, в другата 40.80 л течност с алкохолно съдържание 47.60 vol. Досъдебното производство било прекратено с влязло в сила на 03.09.2016 г. постановление на ВПРП и делото изпратено по компетентност на Митница Варна. За установеното държане на акцизни стоки – 95.1 л етилов алкохол, без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг документ, удостоверяващ плащането на акциза на жалбоподателя бил съставен АУАН№288/20.10.2016 г. за административно нарушение по чл.126 от ЗАДС. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за част от количеството акцизна стока, за която не е представил документ, удостоверяващ плащането на акциза – 5.1 л етилов алкохол е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв. на осн.чл.126 от ЗАДС. Постановено е и отнемане в полза на държавата на осн.чл.124, ал.1 от ЗАДС на предмета на нарушението.

Горното се установява от разпитаните по делото свидетели и от приложените писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите изцяло, като последователни, логични, непротиворечиви и непредубедени. Същите кореспондират изцяло с приетите писмени доказателства.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

В тази насока, съдът взе предвид следното: Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.128 от ЗАДС, съгласно Заповед № ЗАМ-229/32-61741 от 08.03.2016 г. на Директора на Агенция “Митници” при МФ.

Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление относно определяне на административнонаказателноотговорния субект и налагането на наказанието на същия, тъй като АНО не е изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а именно не е установил по безспорен начин самоличността на извършителя, което е довело до издаването на порочен акт.

Настоящото производството е от административно наказателен характер. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗА, установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им става по реда на ЗАНН. А чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК относно правилата за производството по разглеждане на жалбите. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен начин. Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата, "отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното". Т. е. акта за установяване на административно нарушение няма обвързваща доказателствена сила. Това означава, че административно наказващият орган, следва в административно наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същия го е извършил виновно. Ако административно наказващият орган не докаже твърдяните от него факти по безспорен начин, то Наказателното постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено. Съответно, за да бъде Наказателното постановление законосъобразно, то при съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление следва да бъдат спазени и съответните процесуални правила за това. Същественото в административно наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи).

Обстоятелството, че акцизните стоки са се намирали в жилището на жалбоподателя може да бъде индиция, че намерените вещи са негова собственост, но не е установена по безспорен начин собствеността на алкохола, съответно лицето държало акцизните стоки в нарушение на ЗАДС. Нито в хода на проведеното от административно наказващия орган производство, нито по време на съдебното следствие бяха събрани категорични доказателства, установяващи по несъмнен начин извършителя на нарушението. Самият жалбоподател заявява, че намереното и иззето количество етилов алкохол, представлява изварена от плодове ракия лично за него, за дъщеря му и за синът му. Обясненията на жалбоподателя се подкрепят от събраните писмени доказателства 3 бр. АДД и удостоверение за родствени връзки. Това е прието за установено и от административнонаказващия орган, т.к същият е приел в обжалваното НП, че съставомерното количество на нарушението е 5.1 литра етилов алкохол, поради представени акцизни данъчни документи за заплащане на акциз върху останалото количество от намерения алкохол 90 л, издадени на жалбоподателя, на синът на жалбоподателя и на съпруга на дъщерята на жалбоподателя.

За наличието на съставомерните обективни елементи "държане на акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза" е достатъчно деецът да е установил фактическа власт върху стоките. В случая не е установено, че количеството от 5.1 литра алкохол - предмет на нарушението е придобито и се държи от жалбоподателя. По делото са събрани доказателства, макар и косвени че всяко от посочените по – горе лица е установило фактическа власт върху акцизните стоки.

Настоящият състав намира, че неправилно административнонаказващият орган е постановил отнемане в полза на държавата на намерения алкохол от 5.1 литра на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС.

Без да е подкрепен от доказателствата събрани в хода на административнонаказателното производство, наказващият орган прави извод, че въпросната ракия се държи само и единствено от жалбоподателя, чиято отговорност е ангажирана с налагане на административно наказание с обжалваното наказателно постановление. Напротив установи се че намереното количество ракия от 5.1 литра, за което няма документ за заплатен акциз е държано от три лица и следователно, съгласно чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, извършеното административно нарушение от всеки от тях е маловажен случай, т.к двойният размер на акциза за 1/3 част от намереното количество акцизна стока - предмет на всяко от нарушенията, не надвишава 50 лв.

Дори и да се приеме, че единствено жалбоподателят е държал 5.1 л етилов алкохол, съгласно нормата на чл. 46 от ППЗАДС /даваща право на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление годишно на семейство да държи до 30 литра ракия собствено производство/, следва че деянието е несъставомерно.

Възражението на защитата, за допуснато съществено процесуално нарушение, както при съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, поради неспазване на императивните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН е неоснователно, поради следното: наказателното постановление е издадено в рамките на около месец, след влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебно производство, поради което и съдът приема, че е спазен срока, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Да се приеме противното означава изначално да се преклудира възможността да се ангажира отговорността на нарушителя при всяко недобросъвестно поведение на други административни органи или недобро въздействие между отделните звена на администрацията.

Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, наведени от защитата за липса на дата на извършване на нарушението, при описание на нарушението, при посочване на нарушените законови разпоредби и поради непосочване формата на вина на нарушителя, съдът счита за неоснователни. Както в АУАН, така и в обжалваното НП изрично е посочена датата на извършване на нарушението -05.07.2016 г., подробно е описано нарушението, като в НП е посочено точно какво количество акцизна стока е приета като предмет на нарушението, включително и чрез изричен диспозитив, поради което не е препятствано осъществяване на правото на защита на нарушителя, включително и да разбере в какво е обвинен. Правилно е издирена и посочена нарушената правна норма за описаното административно нарушение. Видно от депозираното възражение след съставяне на АУАН и защитата в настоящото производство, жалбоподателят е успял да организира защитата си. ЗАНН не изисква в съдържанието на НП да бъде посочена формата на вина, арг. разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Формата на вина на административното нарушение се извежда от конкретната правна норма, в която е описан състава на конкретното административно нарушение. Освен това съгласно чл. 7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените случаи, като нарушението, за което е повдигнато обвинение на жалбоподателя и предмет на настоящото производство може да бъде осъществено единствено при умишлена форма на вина.

Неоснователно е и възражението, че не е установен по безспорен начин елемент от обективна страна на нарушението, а именно – качеството на предмета на нарушението – акцизна стока, т.к че не била приложена Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземане на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, която наредба е подзаконов нормативен акт, с който се възлагат изисквания за спазване на определен ред при вземане на проби изследването им. Средството за измерване /алкохометър – спиртомер идент.№8723, с което е установено алкохолното съдържание на иззетата „ракия“, отговаря на изискванията на Закона за измерванията. Няма съмнение относно достоверността на измерването, за да бъде извършвано друго изследване, или назначена експертиза. В административнонаказателното производство доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, арг.чл.84 от ЗАНН вр. с чл.14, ал.2 от НПК.

В обстоятелствената част на НП акцизната стока е подробно описана, като е посочено точното количество, алкохолен обем, който съгласно чл. 9 от ЗАДС определя дали течността представлява етилов алкохол или не. За иззетото количество е посочено тяхното действително алкохолно съдържание по обем, което превишава 22 % vol.

Въз основа на измерения алкохолен градус, и при съблюдаване на законовата регламентация, административнонаказващият орган е изчислил и дължимия акциз.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта му, с която на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000.00 лв. и е постановено отнемане в полза на държавата стоката предмет на нарушението 5.1 литра етилов алкохол/ракия/, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. В останалата му част, с която е постановено връщане на 90 литра етилов алкохол /ракия/ на жалбоподателя НП следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №323/08.12.2016 г., издадено от началника на Митница Варна, с което на Д.А.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.126 от ЗАДС и на същото основание е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата стоката предмет на нарушение – етилов алкохол /ракия/ 5.1 литра, с алкохолно съдържание 47% vol, заприходено с разписка №08220000037/08.07.2016 г.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част е постановено .върщане на Д.А.Д. 90 литра етилов алкохол описан в разписка №08220000037/08.07.2016 г.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: