Р Е Ш Е Н И Е

04.05.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 04 (четвърти) април Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

НАХ дело номер 50 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Земеделски производител „Р.Д.Р.“*** срещу наказателно постановление № 27-000087/20.09.2016 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че при издаване на атакуваното наказателно постановление били нарушени съществени процесуални правила. Жалбоподателят бил наказан в качеството му на земеделски производител, който е физическо лице, а му било наложено наказание „Имуществена санкция“, а не „Глоба“. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, счита, че извършеното нарушение и неговото авторство са установени, и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 18.08.2016 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на обект – малинова градина, находяща се в землището на с. ***, за което съставили протокол на 22.08.2016 година. В същия, на работодателя – Земеделски производител Р.Д.Р. *** били дадени предписания. Проверката е извършена в присъствието на Р., като същият подписал протокола, получавайки препис от него.

Въз основа на протокола, на 22.08.2016 г. П.В.С. – главен инспектор в ДИТ гр. Шумен съставил акт за установяване на административно нарушение № 27-000087/22.08.2016 г. срещу ЗП Р.Д.Р. за това, че „не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставянето на работна сила с лицето Н.И.И. с ЕГН **********, което е приел на 18.08.2016 г. да извършва краткотрайна сезонна селскостопанска работа в малиновата си градина в землището на с. ***, общ. ***, като сключи с него трудов договор в писмена форма. Нарушението е извършено на 18.08.2016 г. в с. ***. С описаното е нарушил чл. 62, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 вр. чл. 114а от КТ”. Актът е подписан от жалбоподателя на 22.08.2016 година.

Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 27-000087/20.09.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен. Със същото, на ЗП Р.Д.Р. *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за административно нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2, вр. чл. 114а, ал. 1 от КТ. А именно за това, че „не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставянето на работна сила с лицето Н.И.И. с ЕГН **********, което е приел на 18.08.2016 г. да извършва краткотрайна сезонна селскостопанска работа в малиновата си градина в землището на с. ***, общ. ***, като сключи с него трудов договор в писмена форма. Нарушението е извършено на 18.08.2016 г. в с. ***, общ. ***, обл. Шумен”.

Жалбоподателят не оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на П.С. и С.Т., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е, че физическото лице Р.Д.Р. с ЕГН ********** е регистрирано като земеделски производител – ЗП Р.Д.Р. с ЕИК **********, с адрес: ***, като в това си качество осъществявал дейност по отглеждане на малини в градина от 9 дка в землището на с. ***. На 18.08.2016 г., извършвайки сезонна селскостопанска работа прибиране на реколта от плодове от малините в градината, работили осем лица, между които и Н.И.И.. При посещението си в малиновата градина служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ констатирали, че с Н. И., както и с останалите сезонни работници, не бил сключен трудов договор в писмена форма – за извършване на краткотрайната сезонна селскостопанска работа.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице имащо правосубектност и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да налагат отмяна на последното.

При така установените фактически положения, съдът приема за установено, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 414, ал. 3 вр. чл. 62, ал. 1 от КТ. Доказа се по делото, че регистрираният от Р.Р. земеделски производител притежава качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Установи се по безспорен начин, че в момента на извършване на проверката на 18.08.2016 г., работникът Н. И. предоставял на земеделския производител работната си сила. Въз основа на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила са трудови правоотношения, поради което страните по това възникнало трудово правоотношение, в изпълнение на задължителната диспозиция по чл. 62, ал. 1 от КТ, следвало да подпишат трудов договор в писмена форма, в конкретния случай – трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по смисъла на чл. 114а, ал. 1 от КТ.

Съдът намира, че посочената от административнонаказващия орган правна квалификация на процесното деяние е приложена точно спрямо обективните му признаци чрез определянето им като съставомерни по смисъла на чл. 414, ал. 3 вр. чл. 62, ал. 1, чл. 1, ал. 2 и чл. 114а, ал. 1 от КТ. Неоснователно е възражението по жалбата, основано на разбирането за алтернативност на тези разпоредби, които, посочени едновременно в наказателното постановление, го препятствали да научи конкретното административно нарушение, за което е наказан. Напротив, чрез точното тълкуване на тези норми, правната страна на извършеното процесно нарушение е изчерпателно посочена. Нормите на чл. 1, ал. 2 и чл. 114а, ал. 1 от КТ в случая конкретизират по рода и конкретния вид възникналото трудово правоотношение, за което не бил сключен трудовият договор във формата по чл.62, ал. 1 от КТ.

Досежно наложеното наказание:

Административнонаказващият орган наложил на ЗП Р.Д.Р. административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. на основание чл. 414, ал. 3 от КТ. Настоящият състав намира, че видът на наложеното наказание е следвало да бъде „Глоба“, а не „Имуществена санкция“, тъй като регистрацията на физическо лице като земеделски производител не променя статута на физическото лице. В специалната норма на чл. 412а от КТ е предвидено, че наказанието „Имуществена санкция“ се налага на юридически лица и за еднолични търговци, но не и на физически лица, каквито са земеделските производители (самоосигуряващи се физически лица), на които, на осн. чл. 412а, т. 1 от КТ, се налага наказание „Глоба”.

По отношение на размера на наказанието съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е определил същия в размер на минимума, предвиден в закона.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като при съобразяване на нормата по чл. 412а, т. 1 от КТ, на основание чл. 414, ал. 3 вр. чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2, вр. чл. 114а, ал. 1 от КТ, на Земеделски производител Р.Д.Р., вместо наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500 лв., следва да бъде наложено наказание „Глоба ” в размер на 1500 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27-000087/20.09.2016 г., издадено от С.С.М. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 27-000087/22.08.2016 г., съставен от П.В.С. – главен инспектор в ДИТ гр. Шумен, с което на Земеделски производител Р.Д.Р., с ЕИК **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ вр. чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2, вр. чл. 114а, ал. 1 от КТ, извършено на 18.08.2016 г. в землището на с. *** и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева), КАТО вместо административно наказание „Имуществена санкция”, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за същото административно нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ вр. чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2, вр. чл. 114а, ал. 1 от КТ, НАЛАГА на Земеделски производител Р.Д.Р. *** „ГЛОБА“ в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: