МОТИВИ на присъда № 13/18.05.2017 г. по
НОХД № 414/2016 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав
Срещу подсъдимия М.М.М. е повдигнато
обвинение за това, че „на 27.02.2016 г., в гр.Върбица, обл. Шумен,
противозаконно повредил чужда недвижима вещ - къща, находяща
се в гр****, ул. „****" № *, чрез повреждане на
9,6 кв.м. стени и тавани, 10 кв.м. покривна конструкция, ел. инсталация, три
броя врати на жилището на стойност посочените 713.00 лева, два броя трикрилни
прозорци с размери 1,35м/1,05м на стойност 180.00 лева и унищожил движими вещи
от вида на телевизор марка „WATSON" и ТВ тунер към него (неустановена
марка) на стойност 130,00 лв., хладилник с фризер марка „CROWN" на
стойност 380,00лв., перална машина марка „BOSCH" на стойност 460,00 лв.,
електрическа печка марка „WAVES" на стойност 80,00 лв., легло тип „приста" с ракла на стойност 120,00 лв., разтегателен
диван на стойност 120,00 лв., дървено шкафче с размери 50/70 см. на стойност
30,00 лв., дървен бюфет на стойност 60,00 лв., дървен трикрилен гардероб на
стойност 145,00 лв., мокет на стойност 16,00 лв., килим на стойност 65,00 лв. -
всичко вещи на обща стойност 2499,40 лв. (две хиляди четиристотин деветдесет и
девет лева и четиридесет стотинки), собственост на М.П.М. *** – престъпление но
чл. 216, ал. 1 от НК.”.
В съдебно заседание на 18.05.2017 г., по решение на съда, е
проведено предварително изслушване на страните, като подсъдимият М.М., на
осн. чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и заявява съгласието си да не се събират доказателства
за тези факти.
В хода на съдебните прения представителят на ВПРП поддържа
обвинението и счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение. Прокурорът пледира за определяне на наказание „Лишаване
от свобода” в размер на една година, при първоначално настаняване в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, което, след намаляването му с една
трета, на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК, да бъде наложено в размер на осем месеца.
Защитникът на подсъдимия счита, че при оценка на
извършеното престъпление следва да се отчете наличието на изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство – решаващо за разкриването му самопризнание
още непосредствено след извършването на деянието. При съобразяване на данните
за съдимостта на подсъдимия към инкриминираната дата, водещи до извода за
статуса му на неосъждан (реабилитиран по закон, на 20.02.2016 г. – седмица
преди извършване на престъплението), моли за налагане на наказание „Пробация”,
включващо единствено задължителните мерки – всяка, за минимален срок.
Подсъдимият, в хода на съдебното следствие изразява
съжаление за извършеното.
След направеното самопризнание от
страна на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, което, според настоящия състав, се подкрепя от цялостния
доказателствен материал, събран на досъдебното производство, на осн. чл. 373,
ал. 3 от НПК, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.М.М.
е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:****, живущ ***, български гражданин, без
образование – със завършен втори клас, неграмотен. Неженен е, не е осъждан, на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1
от НК, считано от 20.02.2016 година. Индивидуализиран е с ЕГН **********.
Към 27.02.2016 г. пострадалият М.П.М. *** в собствена
едноетажна тухлена къща, външно измазана. В жилището имало три стаи, от които М.,
заедно с жена си А.Я.Аи сина си М.М.П.
обитавали южното помещение. В къщата, но в стая със западно изложение, живеел
също и братът на пострадалия – В.П.М..
На 27.02.2016 г., около 14,00 часа, М.М.
и А.Я.Аотпътували за с. Ивански, обл. Шумен. В
жилището останали В.М., М.П. и К.И.К.(племенник на
пострадалия). Около 22,00 - 22.,0 ч тримата си легнали в стаята на В.М.. Същата
вечер, възползвайки се от отсъствието на пострадалия и жена му, подсъдимият М.М. решил да запали жилището. Мотивирало го наличието на предходна
вражда между него и пострадалия. Като конкретен повод за осъществяване на това
намерение била раздялата на брата на подсъдимия (И.М.С.) с дъщерята на
пострадалия М.М.. След като употребил алкохол,
повлиян от това, около 22,30 ч подсъдимият излязъл от дома си и отишъл до
къщата на пострадалия. Там, с взет от пътя камък, счупил стъклото на прозорец
на външната стена на южната стая. След това, със запалка подпалил пердето,
изчакал същото да се обхване от огъня, след което се отдалечил. Продължил към
дома на сестра си Р.М.А., находящ се също в гр****.
Там, пред нея и присъстващите други свидетели И.М.С., Ф.В.В.,
С.З.М.и С.М.А.споделил за току-що извършеното престъпление и приканил брат си И.С.да
избягат, за да не бъдат открити от полицията. След като С.не го последвал, М.
напуснал жилището на сестра си. Когато научили за стореното, свидетелите С.М.и Р.А.незабавно
се отправили към къщата на пострадалия. Преди това, свидетелят Ф.В.се обадила
по телефона на свидетеля А.Я.А(жената, с която живеел пострадалият) и й
съобщила за пожара в къщата. Посочила й и М.М. като
извършител. За възникналия пожар било съобщено в 22,46 ч в РСПБЗН, група СД
(УПБЗН) гр****. Междувременно, отивайки на мястото,
свидетелите С.М.и Р.А.видели, че южната част на къщата на пострадалия е в
пламъци. Наоколо били вече събрани съседи и други жители на гр****,
които опитвали да потушат с вода пламъците. Пристигнал екип и на РСПБЗН, в
резултат на чиито действия огънят бил потушен напълно.
След издирването му от органите на МВР, подсъдимият
направил пълни самопризнания, при които описал подробно начита, по който
извършил престъплението.
Като пряка последица на извършеното от подсъдимия били повредени
сградата на жилището на М., чрез повреждане на 9,6 кв.м стени и тавани,
Посочените на
основание чл. 305, ал. 3, изр. 1-во вр. чл. 373, ал. 3 от НПК обстоятелства
съдът приема за установени от направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
самопризнание на подсъдимия М.,
подкрепено от следните, събрани в досъдебното и съдебното производство доказателствени
средства:
1. Гласни
доказателства, съдържащи се в: обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите Р.А.А., А.Я.А., К.В.К., Р.М.А.,
И.М.С., Т.С.Т., А.В.А., С.З.Х., М.М.П., А.В.К., К.В.К., С.З.М., Ф.В.В., Р.Р.Д.и З.М.З., дадени на досъдебното производство;
2. 3аключения
на експертизи: на съдебно-пожаро-техническа
експертиза от 24.03.2016 г. и съдебно-оценителна експертиза от 05.04.2016 г.;
3. Писмени
документи и други материали: протокол за оглед на
местопроизшествие в едно с фото албум от 29.02.2016 г., съобщение за произшествие № 4/27.02.2016 г.,
телефонограма № 3/27.02.2016, статистически лист за произшествие от 28.02.2016 г, справка от 28.02.2016 г. от командир
на екип в РСПБЗН, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия от 19.09.2017 г., справка
за съдимост рег. № 165/08.02.2017
г., изд. от Бюро съдимост в
Районен съд – Шумен, включваща всички окончателни
съдебни актове, постановени спрямо подсъдимия М.М. в
наказателни производства, включително и в производството по чл. 451 и сл. от
НПК по ЧНД № 272/2012 г. по описа на Окръжен съд – Шумен и
справка за лице – АИС „Български документи за самоличност” от 17.09.2016
година;
От правна страна съдът
намери за установено следното:
По чл. 301, ал. 1, т. 1. от НПК – има виновно извършено деяние от подсъдимия. А именно:
същият, на 27.02.2016 г., в гр****, обл. Шумен, повредил противозаконно чужда недвижима вещ
– жилищна постройка (къща), находяща се в гр****, ул. „****” № *, собственост на М.П.М. *** (чрез
повреждане на 9,6 кв.м стени и тавани, 10 кв.м покривна конструкция,
електрическа инсталация, три броя врати на жилището, на обща стойност 713,00
лева, два броя трикрилни прозорци с размери 1,35 м/1,05 м, на обща стойност
180,00 лева) и унищожил противозаконно чужди движими вещи – телевизор
марка „Уатсън” (WATSON) и ТВ-тунер към него
(неустановена марка) на стойност 130,00 лв., хладилник с фризер марка „Краун” (CROWN) на стойност 380,00 лв., перална машина марка
„Бош” (BOSCH) на стойност 460,00 лв., електрическа
печка марка „Уейвс” (WAVES) на стойност 80,00 лв.,
легло тип „приста” с ракла на стойност 120,00 лв.,
разтегателен диван на стойност 120,00 лв., дървено шкафче с размери 50/70 см на
стойност 30,00 лв., дървен бюфет на стойност 60,00 лв., дървен трикрилен
гардероб на стойност 145,00 лв., мокет на стойност 16,00 лв., килим на стойност
65,00 лв. – обща стойност на унищожените и повредени вещи – 2499,40 лв.,
всички – собственост на М.П.М. ***.
По чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – деянието съставлява престъпление по НК – по чл. 216,
ал. 1 от НК. По тази правна квалификация, съдът призна подсъдимия за виновен.
По чл. 305, ал. 3,
изр. 2-ро от НПК – събраните по делото доказателства са изцяло
безпротиворечиви, като не се налага да се обсъждат каквито и да било
противоречия.
По
чл. 31, ал. 1 и чл. 33 от НК – несъмнено е, че подсъдимият е наказателноотговорно
лице, което е и пълнолетно, тъй като към осъществяване на престъплението той
бил навършил почти 23-годишна възраст. Същият действал в състояние на
вменяемост, тъй като по делото не съществуват никакво съмнение и никакви
индиции, за да се направи извод в обратна насока.
От обективна страна по
отношение на деянието е налице следното:
Подсъдимият М.
въздействал върху структурата на горепосочените постройка и находящите
се в нея вещи, представляващи съотв. недвижима и движими вещи, вследствие на
което настъпило такова изменение в тях, че движимите вещи били напълно негодни
за използване по предназначение, а имотът – частично негоден. Предвид общата
стойност на така засегнатите вещи – 2499,40 лв. и съобразно задължителното
тълкуване в Тълкувателно решение № 1/98 г. на ОСНК на ВКС, предвиждащо
размер от 14 минимални работни заплати за наличието на признака „значителна
стойност” на имуществото, при отчитане на размера на МРЗ към момента на
извършване на деянието – 27.02.2017 г. – 420 лв., престъплението следва да
квалифицира имено с разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от НК, а не с тази по чл.
330, ал. от НК.
От субективна страна е
налице следното:
Престъпното
деяние е извършено от подсъдимия при форма на вина – пряк умисъл. Същият е
предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието,
съзнавайки общественоопасния му характер.
Ето защо, съдът счита, че М.М.М. следва да носи наказателна
отговорност по горепосочения текст на НК.
Юридически (наказателноправен) статус:
Подсъдимият М. е
неосъждан, тъй като към датата на извършване на престъплението, спрямо
наказанията за извършените в реална съвкупност (съобразно задължителното
тълкуване в тълкувателно решение № 6/30.06.2014 г. по
тълк.д. № 6/2013 г. на ОСНК на ВКС) престъпления,
наложени му с определение по чл. 452, ал. 1 от НПК по ЧНД № 272/2012
г. по описа на Окръжен съд – Шумен, влязло в сила на 24.07.2012 г. (за
замяна на наказанието „Пробация”, наложено с присъда по НОХД № 360/20* г. по
описа на Районен съд – Велики Преслав) и по присъда по НОХД №
1090/2012 г. по описа на Районен съд – Несебър, влязла в сила на 20.02.2013
г., бил изтекъл срокът по чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, считано от датата на
последния влязъл в сила съдебен акт – 20.02.2013 година. Спрямо същия, към дата
на извършване на процесното престъпление, са постановени следните, влезли в
сила окончателни съдебни актове:
1.1 присъда № 64/29.*.20* г. по НОХД № 360/20* г. на
ВПРС, влязла в сила на 15.12.20* г., с която М. е осъден на „Пробация” за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на
02.03.20* г.;
1.2 определение по чл. 452, ал. 1 от НПК №
390/16.07.2012 г. по ЧНД № 272/2012 г. по описа на Окръжен съд – Шумен,
влязло в сила на 24.07.2012 г., неизтърпяната част от наказанието пробация,
наложено с присъдата по НОХД № 360/20* г. на ВПРС, е заменено с „Лишаване от
свобода” в размер на 4 месеца и 24 дни, чието изпълнение било отложено на осн.
чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години;
2. присъда № 4/04.02.2013 г. по НОХД № 1090/2012 г. на
Районен съд – Несебър, влязла в сила на 20.02.2013 г., с която М. е осъден на
една година
„Лишаване от свобода”, чието изпълнение било отложено на осн.
чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 7 от НК, извършено в периода от 03.04.2012 г. до 18.04.2012 година.
Причини за извършване на
престъплението:
Като причини за извършване на престъплението следва да се
отбележат несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимия на нормите,
гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост, а като условия –
цялостната социално-икономическа обстановка в страната.
По
чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК – ПРИ
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени
обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени
отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията
на закона и се съобрази с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК.
Несъмнено е, че деецът поначало подлежи на наказание за
деянието.
Той е осъществил посочения състав от обективна и субективна
страна, за което законът изисква налагането на санкция от до пет години
лишаване от свобода.
Деянието по чл. 216, ал. 1 от НК като цяло се отличава със
сравнително висока степен на обществена опасност, при което законодателят не
държи сметка за конкретния вид на деянието (унищожаване или повреждане). По
вида си, броя и същностната си характеристика засегнатите с престъплението
вещи, макар със стойност, непозволяваща по-тежката квалификация за палеж, се
характеризират със значителна субективна стойност за собственика им –
пострадалият М.М.. Относно дееца – подсъдимият М., 22-годишен,
без образование и неграмотен, спрямо когото са постановявани съдебни актове за
извършени две отделни престъпления от общ характер.
Съдът обсъди като смекчаващи отговорността на
подсъдимия сравнително ниската обществена опасност на дееца – млада възраст,
неграмотност, водеща несъмнено до обществена изолация. Установи се също, че
настоящото противоправно поведение е разкрито с решаващия принос на самия деец,
който при липса на очевидни данни за авторството на престъплението, по
собствени подбуди се явява пред държавен орган с признание за извършеното.
Съдът прие като смекчаващо обстоятелство и социалния статус на подсъдимия. Като отегчаващи обстоятелства съдът прие:
завишената субективна стойност на унищоженото и повредено имущество
(представляваща жилище и покъщнина – значителна част от имуществото на
пострадалия); начинът на конкретното посегателство – чрез запалване –
застрашаващо и други лични и имуществени права на неопреден кръг други граждани.
При
наличието на гореизброените имащи значение за наказателната отговорност на
подсъдимия М. обстоятелства, съдът намери за справедливо на същия да бъде
определено наказание „Лишаване от свобода”, чийто размер определи над минималния,
предвиден в закона и по-близо до него, а именно – една година. При решаването
на този въпрос, съдът, съобразявайки залегналите в чл. 36 от НК цели на
наказанието, счита, че спрямо подсъдимия би се въздействало най-пълно чрез
налагане на наказание в посочения размер. Това е, според настоящия състав,
справедливият размер на предвидения в закона вид наказание, който в пълна
степен осигурява осъществяване както на индивидуалната, така и на генералната
превенция като цели на наказанието. В съответствие с разпоредбата на чл. 58а,
ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на М.
наказание осем месеца „Лишаване от свобода”.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички
предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед
постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване.
Прие, че отлагането на изпълнението на наказанието за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание
на М..
Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание
ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да
върши друго престъпление.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като
съобрази задължителното за съдилищата тълкуване с тълкувателно
решение № 6/30.06.2014
г. по тълк.д. № 6/2013 г. на
ВКС, ОСНК,
съдът определи на подсъдимия М.М. общо наказание за престъпленията по определение по
чл. 452, ал. 1 от НПК № 390/16.07.2012 г., постановено по ЧНД № 272/2012
г. по описа на Окръжен съд – Шумен, влязло в сила на 24.07.2012 г.
за замяна на наказанието „Пробация”, наложено с присъда № 64/29.*.20* г.,
постановена по НОХД № 360/20* г. по описа на Районен съд – Велики Преслав,
влязла в сила на 15.12.20* г. (заменено с наказание „Лишаване от свобода” в
размер на 4 месеца и 24 дни, чието изпълнение е отложено условно, на осн. чл.
66, ал. 1 от НК за срок от три години) и по и по присъда №
4/04.02.2013 г., постановена по НОХД № 1090/2012 г. по описа на
Районен съд – Несебър, влязла в сила на 20.02.2013 г. (една година
„Лишаване от свобода”, с отложено, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнение за
срок от три години), в размер на по-тежкото от отделно определените наказания,
а именно – една година „Лишаване от свобода”, изпълнението на което общо
наказание, на основание чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 от НК, съдът
отложи за срок от три години, считано от 20.02.2013 г. – датата на влизане в
сила на последния от горепосочените влязъл в сила съдебен акт, като констатира,
че така определеният изпитателен срок по наложеното общо наказание е изтекъл на
20.02.2016 година.
Съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди
подсъдимия М.М., да
заплати сума в размер на 219,03 лв., в полза на държавата, по сметка на
Регионална дирекция пожарна безопасност и защита на населението гр. Шумен,
представляваща направени по досъдебно производство № 58/2016 г. по описа на РУ
гр. Велики Преслав при ОДМВР гр. Шумен разноски, сума в размер на 213,68 лв.,
в полза на държавата, по сметка на Областна дирекция на МВР гр. Шумен,
представляваща направени по досъдебно производство № 58/2016 г. по описа на РУ
гр. Велики Преслав при ОДМВР гр. Шумен разноски, както и по 5,00 лв., в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав –
държавна такса за служебно издаване на всеки от двата изпълнителни листи за
така присъдените в полза на държавата разноски.
По
изложените от фактическо и правно естество съображения, съдът постанови
присъдата си.
Дата
на изготвяне на мотивите: 17.06.2017 г.
Дата
на обявяване на мотивите: 19.06.2017 г.
Районен
съдия: