Срещу
подсъдимия С.Я.И. е повдигнато обвинение за това, че: „на 16.09.2015
г. в с. ****, пред бистро „Водопада" в с. ****, непровокиран от
пострадалия М.М.Д. му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в болка (без разстройство на здравето), произтичаща от нанесени
удари с юмруци по главата, деяние осъществено по хулигански подбуди – престъпление
по чл.131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.”.
В съдебно заседание на 28.02.2017
г., по искане на защитата, на осн. чл. 373, ал. 1, т. 1 от НПК, към
доказателствата в съдебното производство са приобщени гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на З.Д., М. М.и М.Д., и писмените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство.
В съдебно заседание на 19.05.2017
г., след приключване на съдебното следствие, представителят на ВПРП
поддържа обвинението против подсъдимия и пледира същият да бъде признат за
виновен и осъден, като му се наложи наказание „Пробация“, включващо
задължителните пробационни мерки за срок от една година, както и пробационната
мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа годишно за
срок от осем месеца.
Защитникът на подсъдимия излага,
че по делото не било доказано нанасяне от страна на подсъдимия на телесна
повреда на пострадалия. Поради това пледира да бъде постановена изцяло
оправдателна присъда.
Подсъдимият С.И., в хода на
съдебното следствие дава подробни обяснения по делото. Същият не се признава за
виновен в извършването на вмененото му престъпление, като се присъединява към
изложеното от защитника му. В същото време изразява съжаление за извършеното.
Съдът, като обсъди на основание чл. 16 и 17 от НПК всички
доказателства по делото: обясненията на подсъдимия,показанията
на разпитаните на досъдебното производство свидетели З.Д., М.Д., М. М.,
свидетелските показания на П.А. и К.К., депозирани в хода на съдебното
следствие, вкл. дадените от А. в хода на досъдебното производство, на
26.09.2016 г., прочетени на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, заключението по изготвената съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 138/2016 г. от 26.06.2016 г., огласения на
осн. чл. 283 от НПК писмен
доказателствен материал, намира за установено следното от фактическа
страна:
През
Изложените фактически положения се установяват от следните
събрани по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите З.Д.,
М.Д., М. М.частично от обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите П.А. и К.К., както и от относимия
към предмета на доказване горепосочен писмен доказателствен материал, прочетен
на основание чл. 283 от НПК.
В подкрепа на приетата за установена от съда фактическа
обстановка са гореизброените кредитирани от съда свидетелски показания, събрани
по делото. Те допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото
досежно събитията, предшестващи, по време и следващи обсъжданата деятелност на
подсъдимия, пряко и косвено възпроизвеждат отделни елементи от развитието й –
времето на осъществяването, мястото, конкретните действия на подсъдимия и
пострадалия. Същите са логични, непротиворечиви и кореспондират помежду си и
взаимно се допълват. От друга страна, заявеното в съдебно заседание от
свидетелите А. и К. съдържа вътрешни противоречия и не се подкрепя от останалия
доказателствен материал, поради което не бе кредитирано от съда.
В подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка са и
приложените и приети по делото писмени доказателства, изброени по-горе, които
съдът оцени като относими към предмета на доказване в настоящото производство.
За изясняване на фактическата обстановка допринася и
изготвеното заключение по съдебно-медицинската експертиза, според което при
липсата на медицинска документация, от която да се установят наличието и вида
на травматичните увреждания, получени от пострадалия Д. на 16.09.2015 година.
Вещото лице излага, че ако показанията на същия са достоверни, то може да се
приеме, че в резултат на нанесените му удари, на Д. е причинена болка.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира, че
подсъдимият С.И. извършил от обективна и субективна страна и състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
При осъществяване на същото, подсъдимият на 16.09.2015 г., в с. ****, обл. Шумен, пред бистро „Водопада”, причинил
лека телесна повреда по хулигански подбуди – причиняване на болка без
разстройство на здравето (чрез нанасяне на удари с юмруци по главата) на М.М.Д.
***.
Подсъдимият въздействал върху организма на Д., като по този
начин противоправно засегнал здравето на друг човек. Касае се за лек случай на
травматично увреждане, недовело до разстройство на здравето на пострадалия. Не
е причинено видимо нарушение на интегритета на тялото, като увреждането е леко
и краткотрайно. Или, налице е лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2
от НК.
Престъплението е извършено от
подсъдимия при форма на вина – внезапно възникнал и пряко насочен умисъл.
Същият предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието, съзнавайки общественоопасния му характер. И. предвиждал настъпването
на вредните последици, предвиждайки конкретните форми на увреждане здравето на
жертвата и целял именно тези увреждания.
Извършеното от С.И. деяние следва да бъде квалифицирано и
по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, тъй като се установи, че подсъдимият целял чрез
нанасяне на телесни увреждания, да покаже явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на морала и човешката личност. При това
престъпление отсъства изискуемостта за наличието на лични отношения между дееца
и жертвата (напр., вражда, завист и други подобни психични изживявания, вкл. и
евентуални други мотиви).
Ето защо, съдът счита, че С.Я.И.
следва да носи наказателна отговорност по цитирания текст на НК.
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до несъобразяването и незачитането от страна на
подсъдимия на нормите, гарантиращи телесната неприкосновеност на личността и
тези, гарантиращи съобразяването с обществения ред и спокойствие, и обществения
морал.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени
обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени
отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията
на закона.
Подсъдимият С.Я.И. с ЕГН **********, е роден на *** ***.
Същият е български гражданин, с постоянен адрес ***, с основно образование, във
фактическо съпружеско съжителство. Родител на две, ненавършили 2-годишна възраст
деца. И. е осъждан.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките по
чл. 78а от НК за освобождаване на С.И. от наказателна отговорност и налагане на
същия на административно наказание, тъй като се касае за деец, осъждан за
престъпления от общ характер.
При определяне на наказанието съдът
отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства социалния статус на подсъдимия – същият е родител на две
малолетни деца, характеристичните данни за същия. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът съобрази данните за предишни осъждания на И..
За престъплението по чл. 131, ал. 1,
т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, са предвидени наказания „Лишаване от свобода”
до една година или „Пробация“. Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Пробация“. При преценка на включените в съвкупността
мерки за контрол и въздействие, образуващи пробацията като вид наказание,
настоящият състав счете, че съответните в случая мерки се явяват задължителните
пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител”, като определи продължителността и на
двете за срок от по десет месеца, като относно първата от тях определи периодичност на явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него лице два пъти седмично.
Съдът счита, че така определеното по
вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му
отнеме възможността да върши друго престъпление.
Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал.
3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия С.И. да заплати сума в размер
на 181,12 лв., в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Шумен,
представляваща направените по досъдебно производство разноски, а по сметка на
ВПРС – сума в размер на 20,00 лв., представляваща направените в съдебното
производство разноски (с изключение на неопределеното към 19.05.2017 г.
адвокатското възнаграждение за служебно назначения на осн. чл. 94, ал. 1, т. 9
от НПК защитник), както и по 5,00 лв. – държавна такса за служебно издаване на
всеки от двата изпълнителни листа за така присъдените разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Дата на изготвяне и обявяване на
мотивите:
15.06.2017 г.
Районен съдия: