Мотиви към присъда по НОХД №466 по описа за 2016 г. на ВПРС
На 20.12.2016 г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС
- гр. Велики Преслав обвинителен акт по ПД №77/2016г. по описа на ВПРП, ведно с
ДП№219/16 г. по описа на РУ гр.В.Преслав, по който в същия ден е образувано
производство пред първа инстанция срещу: С.П.С. с ЕГН **********,
роден в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, български гражданин, с постоянен адрес ***,, настоящ адрес ***, с висше образование, разведен, неосъждан, за това, че през периода от 19.04.2016
г. до 29.11.2016 г. в гр.Смядово, обл.Шумен, след като е осъден
с решение по гр.д.№62/2016
г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 19.04.2016 г. да издържа свои
низходящи – деца - К.С.С. с
ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на по 5 месечни вноски от по
150.00 лв., в общ размер 750.00 лв. по отношение на
К.С.С. и по отношение на П.С.С. в размер на 5 месечни вноски
от по 110.00 лв., в общ размер
660.00 лв. или общо дължима сума
в размер на
1410.00лв., - престъпление по чл. 183, ал.1 от
НК.
С оглед диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и
седма “Съкратено съдебно следствие”, което дава по-благоприятна възможност за
подсъдимия, съдът служебно е разпоредил предварително изслушване на страните
без призоваване на свидетелите и вещите лица на основание чл.370, ал.2 от НПК.
Така е дадена възможност на страните да се възползват от разпоредбите на
чл.371, т.1 от НПК или чл.371, т.2 от НПК. В първото по делото заседание подсъдимия
желае делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371,
ал.1, т.2 от НПК, като съдът съгласно чл.370, ал.3 от НПК не може да отхвърли
искане за предварително изслушване, когато са налице условията, предвидени в
НПК.
Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че ще се
възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
като съобрази че самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства с определение от 31.05.2017 г. обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на
това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е
извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение
и предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание 6 месеца„лишаване от
свобода“, което на осн.чл.58а, ал.1 от НК да бъде
намалено с една трета и на осн.чл.66 от НК,
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено за
срок от три години.
Защитникът на подсъдимия, счита че обвинението е доказано от обективна и
субективна страна и моли същият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, изпълнението на което да
бъде отложено за срок то три години на осн.чл.66 от
НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е
съгласен с тях. В своя защита заявява, че поради обективна невъзможност не е
изплатил издръжката.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени
от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно: От брака
си с В.Й.Б., подс. С. имал родени две деца К.С.С.
с ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН **********. С решение
по гр.д.№62/2016 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на
19.04.2016 г.-постигната между родителите съдебна спогодба, одобрена от съда, бил
осъден подсъдимия като баща
да заплаща издръжка на малолетното
си дете К.С., чрез неговата майка
и.законна представителка В.Й.Б.
в размер на 150,00 лева месечно, считано
от 01.02.2016 г„ а за малолетното си дете П.С.С., чрез неговата майка и законна представителка В.Й.Б. издръжка в размер на 110,00 лева до настъпване на
причини за изменение или прекратяване
правото на издръжка, ведно със законната лихва
за забава върху всяка пресрочена
вноска, с падеж двадесет и пето число на месеца,
за който се дължи. Освен това
бил осъден да плати издръжка
и за минал период
от 01.05.2015 г. до 01.02.2016 г. по 45,00
лева месечно за всяко дете на равни месечни вноски по
90,00 лева до окончателно изплащане
на сумата, т.е
десет месеца по 90,00 лева или общо 900,00 лева. През периода на фактическа
раздяла между
родителите, подс.С.П.С. е дал 80 евро през
м.юни 2016 г. за участие на К.С. в изяви на хора, в който детето пее, 50 лева джобни за екскурзия, организирана
от детската градина във Велинград през
2016 г. и още 30 лева за участие на състава в гр. София. Подсъдимият, като баща е дал и
200 лева за пътуване на детето
до Македония през 2015 г. Дадените от подсъдимият 80 евро през месец
юни 2016 г. погасяват дължимата
сума за издръжка за детето К.С.
за месец юни 2016 г. Не са събрани доказателства за времето, когато са дадени останалите пари и за кои
период погасяват възникналите задължения, ето защо
съдът приема, че те погасяват
по-рано възникнали задължения за издръжка,
преди влизане в сила на съдебната спогодба, макар за дължимата
издръжка за периода от време преди влизане
в сила на съдебното решение да не може
да бъде търсена
на подсъдимия
наказателна отговорност. Съдебният акт,
е който бил определен размерът на присъдената издръжка влязъл
в сила на 19.04.2016 г. След
като повече от два месеца подс.С.П.С. не е
платил дължимите
вноски за издръжка св.
В.Б. подала жалба до
Районна прокуратура - Велики Преслав, въз основа на която било бразувано настоящото наказателно производство. Било образувано и изпълнително
дело № 25/2016 г. с взискател В.Й.Б. и длъжник подс.С.П.С., на основание изпълнителен лист по гр.д.№62/2016
г. по описа на ВПРС с предмет присъдената издръжка за
всяко от децата. Видно от
приобщената справка от съдия изпълнителя
по изпълнителното дело са постъпили
и са изплатени на взискателя суми на 21.07.2016 г. сумата
от 260,00 лева и на
30.08.2016г. сумата от 260,00 лева. При така
установените факти съдът приема, че за детето
К.са заплатени
общо три вноски - една,
чрез дадените пари за участие
на детето в изява през м. юни 2016 г. и две
вноски събрани чрез съдия
изпълнителя. За детето П. са събрани чрез
съдия изпълнителя две
вноски за издръжка. За времето
от 19.04.2016г. от влизане в сила на определението е
което е одобрена съдебната спогодба до 29.11.2016г. подс. С.П.С. пропуснал да плати повече от две вноски за
издръжка по отношение и на двете си деца, а именно пет вноски
за детето К.С. в размер на
150,00 лева месечно или общо 750,00 лева и за детето П.С.С. 6 /шест/ вноски по 110,00 лева или общо 660,00 лева, общо дължима
сума 1410 (хиляда четиристотин
и десет) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието
на подсъдимият в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на
основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът
намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по
този начин доказателства по делото са безпротиворечиви
и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението му.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер по чл.183, ал.1 от НК, защото:
- обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
условията за нормалното развитие на подрастващите;
- от обективна страна подсъдимият,
след като е бил осъден и независимо, че е имал
възможност съзнателно не е изплатил задължението си за издръжка на всяко
от децата си в размер на повече от две месечни вноски; продълженото
престъпление е осъществено чрез бездействие от страна на подсъдимия.
Престъплението е резултатно, като престъпния резултат е отрицателен по своето
съдържание – не плащане в размер на две месечни вноски; престъпния резултата
настъпва по местоживеене на кредитора, тъй като паричното задължение е носимо.
- субект на престъплението са пълнолетно вменяемо лице, осъдено да заплаща
издръжка;
- от
субективна страна, подсъдимият е извършил деянието
с пряк умисъл, знаел е че като не изпълнява
своето задължение по изплащане на
издръжката, нарушава влязло в сила съдебно
решение, съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
разбирал е това и е желаел настъпването на общественоопасните последици
При определяне вида и размера
на наказанието на подсъдимата за извършеното престъпление, съдът се е ръководил
изцяло от реда на производството - глава двадесет и седма от НПК и в частност
от чл.373, ал.2 от НПК.
Подсъдимият С.П.С. с ЕГН **********, роден
в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, български гражданин, с постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, с висше образование, разведен, неосъждан.
Съдът прецени, като смекчаващи, следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимият: чистото му съдебно минало и трудовата
му ангажираност.
Съдът прецени, като отегчаващо, обстоятелство от значение
за отговорността на подсъдимия високия общ
размер на неплатените задължения за издръжка.
Поради което настоящият състав счете, че не са налице
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и определи наказанието
при превес на смекчаващите такива, а именно наказание три месеца„лишаване от свобода“.
Съдът, като взе предвид,
че в случая са налице
предпоставките за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК и за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното
общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо
и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения, освен това съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: