На 22.05.2017 г.
Районна прокуратура – Велики Преслав е внесла в Районен съд – Велики Преслав
обвинителен акт ведно с материалите по БП № 137/2017 г. по описа на РУ гр. Велики Преслав при ОДМВР - Шумен,
по който е образувано производство пред първа инстанция по реда на чл. 358 от
НПК срещу **** с ЕГН ********** за извършено от същия престъпление по чл. 339,
ал. 1 от НК, а именно за това, че „на
неустановена дата през
В съдебно заседание на 29.05.2017 г., по решение на съда,
при спазване на реда и при наличието на условията на чл. 371, т. 2 и чл. 372 от
НПК, е проведено предварително изслушване на страните, при което подсъдимият ,
на осн. чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява съгласието си да не се
събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения представителят
на ВПРП поддържа повдигнатото с това съдържание на обстоятелствената част
обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК и пледира подсъдимият да бъде осъден, като му
бъде наложено наказание девет месеца „Лишаване от свобода”, което следвало да
се редуцира с една трета при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а от
НК. Счита, че не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието, поради
което предлага същото да бъде отложено за срок от три години, на осн. чл. 66,
ал. 1 от НК. Счита, че са налице предпоставките на чл. 53 от НК за отнемане в
полза на държавата на приложения като веществено доказателство по делото
предмет на престъплението.
Защитникът не
оспорва приетото от прокурора за установено от фактическа страна. Моли, на
подзащитния му да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет
месеца, намалено с 1/3 до шест месеца, което да не бъде изтърпявано ефективно,
присъединявайки се към становището на прокурора.
Подсъдимият се
присъединява към становището на защитника. Изразява съжаление за извършеното и
намерение за в бъдеще да спазва забраната, изводима от чл. 339 от НК.
След направеното самопризнание от
страна на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, което, според настоящия състав, се подкрепя от цялостния
доказателствен материал, събран на досъдебното производство, на осн. чл. 373,
ал. 3 от НПК, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият **** е роден на *** ***,
с постоянен адрес:***, живущ ***, български гражданин, с основно образование. Разведен
е, не е осъждан. Индивидуализиран е с ЕГН **********.
Подсъдимият
, преди
На
11.05.2017 г., при спазване на разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от НПК, служители
на РУ Велики Преслав пи ОДМВР - Шумен посетили жилището на подсъдимия, находящо
се в с. , на ул. „****№ 20, за да извършат в условията на неотложен случай
претърсване. На отправената покана да посочи предмети от търсения вид –
огнестрелно оръжие, подсъдимият доброволно предал огнестрелното оръжие,
представляващо самоделна гладкоцевна ловна пушка, 12-ти калибър.
Посочените на
основание чл. 305, ал. 3, изр. 1-во вр. чл. 373, ал. 3 от НПК обстоятелства
съдът приема за установени от направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
самопризнание на подсъдимия *****,
подкрепено от следните, събрани в досъдебното и съдебното производство
доказателствени средства:
1. Гласни
доказателства, съдържащи се в: обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите *****и *****, дадени на досъдебното производство;
2. 3аключения
на експертизи: на съдебно-балистичната експертиза по протокол № 18 от 16.05.2017
г.;
3. Писмени
документи и други материали: протокол за претърсване и изземване от 11.05.2017
г., отразяващ вместо изземване, доброволно предаване (л. 13 и сл. от БП) ведно
с фотоалбум, справка УРИ 323р-7376/15.05.2017 г. от РУ гр. В. Преслав при ОДМВР
- Шумен (л. 27 от БП), декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия от 17.05.2017 г. (л. 5 БП), справка за съдимост рег. № 186/11.05.2017
г., изд. от БС във ВПРС и справка за лице – АИС „Български документи за
самоличност” от 11.05.2017 г. (относно починалия на 21.04.1999 г. възходящ *****
на подсъдимия);
4. Веществени
доказателства: Приобщеното по делото огнестрелно оръжие – самоделна
гладкоцевна ловна пушка, 12 калибър – иззето с посочения по-горе протокол за
претърсване и доброворно предаване.
От правна страна съдът
намери за установено следното:
По чл. 301, ал. 1, т. 1. от НПК – има виновно извършено деяние от подсъдимия. А именно:
същият, на неустановена дата през
По чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – деянието съставлява престъпление по НК – по чл. 339,
ал. 1 от НК. По тази правна квалификация, съдът призна подсъдимия за виновен.
По чл. 305, ал. 3,
изр. 2-ро от НПК – събраните по делото доказателства са изцяло
безпротиворечиви, като не се налага да се обсъждат каквито и да било
противоречия.
По
чл. 31, ал. 1 и чл. 33 от НК – несъмнено е, че подсъдимият е наказателноотговорно лице, което е и
пълнолетно, тъй като към осъществяване на престъплението той бил навършил 62-годишна
възраст. Същият действал в състояние на вменяемост, тъй като по делото не
съществуват никакво съмнение и никакви индиции, за да се направи извод в
обратна насока.
От обективна страна по
отношение на деянието е налице следното:
1. На първо
място, осъществено е изпълнителното деяние на престъплението, което в
настоящия случай е сложно и включва в себе си отделни диспозиции – придобиване
и държане на огнестрелно оръжие – като относно придобиването се установява по
делото, че при всички случаи е през периода, посочен в диспозитива на присъдата,
доколкото факти в обратния смисъл не са събрани чрез други доказателства, които
да опровергават обясненията на подсъдимия в тази насока.
Подсъдимият
придобил и държал огнестрелното оръжие, като деянията произтичат едно от друго
и всяко от тях е в неразривна връзка с цялостния състав на престъплението.
При осъществяване на деянието подсъдимият, през
С посочените действия подсъдимият осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК в две от формите му – „придобиване”
и „държане”, тъй като за първата от тях законът обхваща всички възможни способи
за установяване на фактическа власт без разрешение по ЗОБВВПИ върху огнестрелно
оръжие. Изпълнителното деяние придобиване – по смисъла на чл. 339, ал. 1 от НК
– може да бъде и самостоятелно изпълнително деяние, но в случая е част от
общото такова. Налице са достатъчно доказателства, макар и основани главно на
обясненията на дееца, че е налице придобиване. Не се нарушава чл. 116, ал. 1 от
НПК, тъй като самопризнанието се подкрепя и от вещественото доказателство по
делото, както и от събраните свидетелски показания. С еднократния акт на
придобиване, подсъдимият не приключил осъществяването на деянието по чл. 339,
ал. 1 от НК, а чрез около 5-годишното непрекъснато упражняване на фактическа
власт върху процесното огнестрелно оръжие без надлежно разрешение, продължил
осъществяването на състава на престъплението до изземването му от органите на
МВР. По този начин е обективирано и изпълнителното деяние по чл. 339, ал. 1 от
НК във втората му форма – „държане” на огнестрелно оръжие;
2. На второ
място, налице е отрицателният факт – деецът не е имал разрешение нито за
придобиването, нито за държането на огнестрелното оръжие;
3. На трето
място, предметът на престъплението е категорично установен – чрез
съответната съдебно-балистична експертиза, която е категорична за вида на
предмета, намерен в дома на подсъдимия, а именно – огнестрелно оръжие.
Предметът на
придобиването и държането е безспорно
определен като огнестрелно оръжие съгласно критериите на чл. 339, ал. 1 от
НК вр. чл. 2, ал. 2 от ЗОБВВПИ.
Съгласно
чл. 2, ал. 2 от ЗОБВВПИ, огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ е преносимо
цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде
видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието
на взривно вещество.
От
субективна страна е налице следното:
По отношение на деянието по чл. 339,
ал. 1 от НК следва да се приеме, че е извършено с пряк умисъл – деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и въпреки това е искал и настъпването на тези последици. Подсъдимият
е съзнавал, че придобива и държи огнестрелно оръжие без да има разрешение от
съответните държавни органи. Тези изводи следват от насочеността на действията
на подсъдимия, неговото субективно убеждение, че това са забранени за
придобиване и държане предмети.
Субективният елемент на
престъплението и при двете форми на изпълнителното деяние се обективира в
начина на държане на оръжието (в частност – мястото на укриването му) и намира
израз в обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство.
Ето защо, съдът счита, че **** следва
да носи наказателна отговорност по горепосочения текст на НК.
Юридически
(наказателноправен) статус:
Подсъдимият ***** е неосъждан.
Причини за извършване на
престъплението:
Като
причини за извършване на престъплението следва да се отбележат несъобразяването
и незачитането от страна на подсъдимия на нормите, уреждащи цялостните
задължения по спазване забранителните норми при придобиване и държане на огнестрелни
оръжия.
По
чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК – ПРИ
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност
на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона и се съобрази с
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК.
Несъмнено е, че деецът поначало подлежи на наказание за
деянието.
Той е осъществил посочения
състав от обективна и субективна страна. Предметът на престъплението е
определен като огнестрелно оръжие, чието придобиване и държане изисква
налагането на санкция от две до осем години лишаване от свобода.
Деянието по чл. 339, ал. 1 от НК като цяло се отличава с
висока степен на обществена опасност, при което законодателят не държи сметка
за конкретния вид на огнестрелно оръжие, което в случая е в неголямо
количество. По вида си, количеството на предмета и последиците за обществото,
конкретното деяние се явява с ниска степен на обществена опасност (установи се,
че предметът на престъплението е изработен непрофесионално, по морално и
технически остаряла технология (с открит ударник, взвеждан чрез ръчно
изтегляне), с груба изработка (груба заваръчна дейност), в недобро техническо
състояние (със следи от корозия в напреднала фаза), но годно да произвежда
изстрели и да нанася поражения). Това се отнася и до дееца – подсъдимият *****,
който от установеното по делото е 62-годишен, без данни за отрицателно
личностово характеризиране.
Като
отегчаващи обстоятелства съдът прие: завишената степен на обществена
опасност на деянието – осъществен е съставът на едно от често извършваните
общоопасни престъпления, представляващи предпоставка за извършване и на други
престъпни посегателства против личността и правата на гражданите; дългия период
на осъществяване на продължената престъпна дейност (около пет години). Що се отнася до смекчаващите обстоятелства,
съдът взе предвид следното: На първо
място, съдът обсъди направеното пълно самопризнание, съдействието за
разкриване на обективната истина в двете фази на процеса, изразеното съжаление
и разкаяние. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът взе предвид, че ***** е неосъждан, както
и мотивите за извършване на престъплението – държането на предмета му
единствено с намерението да го притежава като спомен от починалия си родител.
Настоящият съдебен състав счете, че описаните обстоятелства са многобройни смекчаващи отговорността по смисъла на
чл. 55 от НК.
При
наличието на гореизброените смекчаващи обстоятелства и най-лекото наказание от две
години лишаване от свобода, предвидено в чл. 339, ал. 1 от НК се явява
несъразмерно тежко. То не би съдействало за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия, тъй като, поради конкретно установените по делото данни за
личността, семейното и материалното му положение и имуществено състояние,
откъсването му от обществото за този период от време би се отразило изключително
неблагоприятно за него. Ето защо, съдът определи наказанието при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
При
така установените, имащи значение за наказателната отговорност на подсъдимия *****
обстоятелства, съдът намери за справедливо на същия да бъде определено
наказание „Лишаване от свобода”, чийто размер определи на под минималния,
предвиден в закона, а именно – шест месеца. При решаването на този въпрос,
съдът, съобразявайки залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че
спрямо подсъдимия би се въздействало най-пълно чрез налагане на наказание в
посочения размер. Това е, според настоящия състав, справедливият размер на
предвидения в закона вид наказание, който в пълна степен осигурява
осъществяване както на индивидуалната, така и на генералната превенция като
цели на наказанието. В съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като
съобрази и наличието на хипотезата по чл. 58а, ал. 4 от НК, съдът намали така
определеното наказание с една трета и наложи на ***** наказание четири месеца
„Лишаване от свобода”.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички
предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед
постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване.
Прие, че отлагането на изпълнението на наказанието за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне и
превъзпитание на *****.
Съдът счита, че така определеното по вид и размер
наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме
възможността да върши друго престъпление.
Съобразно
разпоредбата на чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК, съдът отне в полза на
държавата предмета на престъплението – огнестрелно оръжие – самоделна
гладкоцевна ловна пушка, 12 калибър, иззета с протокол за претърсване и
изземване (доброволно предаване) от 11.05.2017 г. по ДП (БП) № 137/2017 г. по
описа на РУ Велики Преслав при ОДМВР – Шумен, предадена за пазене на РУ Велики
Преслав при ОДМВР – Шумен чрез МПИ по КОС *****с разписка от 16.05.2017 г. (л.
30 от БП), представляваща вещ, предмет на престъплението, притежаването на
която е забранено.
Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди подсъдимия ****, да заплати сума в размер на 69,50 лв., в полза на
държавата, по сметка на Областна дирекция на МВР гр. Шумен, представляваща направените по досъдебното производство
разноски, както и сумата 5,00 лв., в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Велики Преслав,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за така
присъдените в полза на държавата разноски.
По изложените от
фактическо и правно естество съображения, съдът постанови присъдата си.
Дата на изготвяне на мотивите:
08.06.2017 г.
Районен съдия: