Р Е Ш Е Н И Е

 

29.06.2017 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                  Година 2017      Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                             четвърти състав

На 17 (седемнадесети) май                                                           Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Данаила Добрева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 24 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от С.Х.Г. ЕГН **********, чрез пълномощника адв.А.А. от ШАК срещу С.Д.С. с ЕГН **********,***, при условията на първоначално обективно съединяване иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за промяна на определения режим на лични отношения между детето Д.С.С. с ЕГН ********** и бащата с влязло в сила решение за развод по взаимно съгласие по гр.д.№368/10 г. по описа на ВПРС поради измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение за развод и иск с правно основание чл.150 от СК, по който ищцата, като майка за законна представителка на малолетното дете, моли ответника да бъде осъден да заплаща увеличен размер на месечна издръжка /определен с решение по  гр.д.№368/10 г. по описа на ВПРС/ на детето Добрин от 60.00 лева на 180.00 лв., считано от датата на завеждане на иска 16.01.2017 г. Претендират се и направените поделото разноски.

В исковата молба ищцата, сочи че с влязло в сила решение по гр.д.№368/2010 г. по описа на ВПРС, бракът между страните бил прекратен по реда на чл.50 от СК - чрез развод по взаимно съгласие. С решението за прекратяване на брака на ищцата били предоставени родителските права върху роденото от брака им дете Д.С.С. с ЕГН **********, като бил определен свободен режим на лични контакти между детето и бащата. Ответникът бил осъден със същото решение да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 60.00 лв. Излага, че предвид изминалият период от време от датата на постановяване на решението са се изменили обстоятелствата въз основа на които е определен размера на издръжката, нуждите на детето са нараснали, определен бил нов размер на МРЗ за страната, обусловен от икономическите условия, което обосновавало  искането й да бъде увеличен размера на месечната издръжка заплащана от бащата от 60.00 лв. на 180.00 лв. Освен това, поради несъобразяване от страна на ответника с дневният режим на детето /посещаване на учебни занятия, почивка и сън/ и липсата на консенсус и комуникация между родителите се затруднявало осъществяването на пълноценни контакти между бащата и детето. Определеният свободен режим не бил в интерес, както на детето, така и на родителите и моли същият да бъде заменен с подходящ такъв, предложен от ищцата, поради промяна в обстоятелствата при първоначалното му определяне.   

В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

            Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от приобщеното по делото решение по гражданско дело №368/2010 г.по описа на ВПРС, се установи че  

гражданският брак между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие на основание чл. 50 от СК.  

·          Със същото Решение съдът е утвърдил постигнатото между молителите споразумение като на основание чл. 51 СК е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.С.С. с ЕГН ********** на майката, определил е местоживеенето на детето при нея, определил е и свободен режим на лични контакти на бащата с детето 

. Със същият акт ВПРС е осъдил бащата  С.Д.С. с ЕГН ********** да заплаща в полза детето Добрин чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 60.00 лв., считано от 15.06.2010г. С представените от ищцата писмени доказателства се установяват реализираните от нея трудови доходи и че детето е ученик в 3-ти б клас на ОУ“Св.Св. Кирил и Методий“, гр.В.Преслав. От психологично заключение, изготвено от психолог Катя Крумова е видно, че детето е привързано и към двамата си родители, но негативните отношения между тях, объркват и плашат детето, като импулсивността на контактите с бащата поражда у него несигурност и безпокойство и ги превръща в постоянен повод за конфликти между родителите. 

За установяване на наведените в исковата молба твърдения ищцовата страна е ангажирала и гласни доказателства чрез показанията на двама свидетели Даниела Х. /майка на ищцата/ и Галя Денева /класен ръководител на детето/. Свидетелите са единодушни в показанията си, че непосредствените грижи за детето са поети от майката, като същата задоволява всичките му потребности. Свидетелката Х. заявява, че бащата при осъществяване на личните контакти с детето не се съобразява нито с режима на детето, нито с възможностите и ангажиментите на майката. Желаел контактите да се осъществяват и късно вечер по негова преценка. Често бащата се свързвал направо  с детето и уговарял срещи, като понякога дори не уведомявал майката за това. Невъзможна била комуникация между родителите, поради агресивното поведение на бащата.  

От изготвения по делото Социален доклад от ДСП-В.Преслав, който съдът кредитира като задълбочен, обективен и непосредствен безспорно се установява, че детето Добрин се отглежда от майката, задоволени са материалните и емоционални потребности на детето, същото е спокойно, връзката между родителите и детето не е прекъсната, независимо от раздялата им. В интерес на детето е родителите да си сътрудничат по всички въпроси свързани с неговото развитие, възпитание и потребности. Майката не разполага с достатъчно средства да осигури изцяло издръжката на детето. Бащата спекулирал със свободния режим на лични контакти с детето, като желаел същите да се осъществят по всяко време, включително и късно вечер. 

 

 

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи: По предявената искова претенция с правно основание чл. 59, ал. 9 СК е  

заведена от лице, имащо правен интерес от търсене на изменение на постановените от съда мерки за личен контакт между ответника и детето с решението за развод по взаимно съгласие. Обективно съединена с първата е претенция за изменение на присъдената със същото решение издръжка, поради което съдът дължи произнасяне по спора по същество.  

·                  Предявените искови претенции са обективно кумулативно съединени две - намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК и на чл.150 от СК. 

·                   Разпоредбата на чл. 59 от СК урежда родителските права след развода, какъвто развод между страните, че е факт. С влязлото в сила решение е прекратен брака между страните по взаимно съгласие на основание чл. 50 от СК, като е одобрено постигнатото между молителите Споразумение по реда на чл.51 от СК. 

 Съгласно нормата на чл. 59, ал.9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единият от родителите, може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.  

По отношение на заявената претенция за изменение на режима на личен контакт между бащата и детето Добрин съдът намира същата за основателна.   

·                  Изготвеният социален доклад от ДСП гр.В.Преслав, психологичното заключение от проведеното психологично изследване на детето и  показанията на свидетелите са единодушни, че свободния режим на лични контакти не е в интерес на детето.  За да бъде променен режима на личен контакт между бащата и детето с исканото от ищцовата страна регламентиране на срещите е необходимо по несъмнен и категоричен начин да се установят факти и обстоятелства,които да доведат до тази необходимост. Съобразявайки периода от време, който е изминал от постановяване на първоинстанционния акт, установеното от гласните доказателства по делото, социалния доклад на ДСП-В.Преслав и от психологичното заключение наличие на здрава връзка между баща и дете, но липсата на комуникация между родителите по вина на бащата и несъобразяването от негова страна, както с детето, така и с майката при осъществяване на личните контакти с детето, съдът счита че е налице изменение в обстоятелствата при които е определен свободен режим на лични контакти между бащата и детето, поради което и молбата се явява основателна и доказана. Настоящият със

·                  тав счита, че предложеният от ищцата режим на лични контакти е подходящ и е изцяло в интерес на детето и съобразен с трудовата ангажираност на родителите и учебния процес на детето, поради което следва да бъде споделен. 

 

 Съдебната практика е константна, че при иск за промяна на мерките за личен контакт най - същественото обстоятелство, което подлежи на изследване от съда е интереса на детето . Именно в интерес на детето Добрин е то да бъде обгрижвано както от майка си, така и баща си без конфликти между тях по повод контакти с бащата, поради което се налага изменение на определената от ВПРС мярка.

 

По отношение на претенцията за изменение на присъдената с първоинстанционното решение издръжка от 60.00 лева на 180.00 лева съдът съобрази следните факти и обстоятелства:  

С ППВС №1/12.11.1974 г. са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона като под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено на възпитание и оглеждане, ката и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по- рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Тези разрешения на ВС, както се сочи в Определение № 1261/17.11.2014 г. на ВКС, по гр.дело № 5245/2014 г. на ІV Г.О. ГК имат действия и при СК от 2009 г. От ангажираните от ищцата писмени доказателства и гласни доказателства се установи безспорно, че майката на детето получава брутно трудово възнаграждение  от 420.00 лева месечно. При този доход на майката, съдът счита, че майката еднолично на която са възложени родителските права над детето, не може да покрие финансовите нужди на детето за издръжка и обучение. Бащата получава средно месечно брутно трудово възнаграждение 460.00 лв. Към настоящия момент детето е на 9 години и като всяко дете на подобна възраст се нуждае от средства за закупуване не само на учебни материали и плащане на такси,но и за дрехи,храна и облекло.От друга страна се установи и фактът и възможността задълженото лице да престира последната.  

Съдът приема, въз основа на писмените доказателства ангажирани от страните по делото, че ответникът би могъл и реализира ежемесечен доход от трудово възнаграждение в размер, по -висок от минималната работна заплата за страната, изминали са почти седем години от постановяване на решението, с което ответникът е осъден да заплаща 60.00 лв. месечна издръжка на детето си, през което време неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, обусловени, както от по-голямата им възраст, така и от променената икономическа конюнктура в страната. Последното обуславя извод, че потребностите на детето от гледна точка на обичайните разходи за облекло, храна, отопление, транспорт и други обичайни са изменени, спрямо същите от около седем години назад. Освен обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта на детето следва да бъдат отделяни повече средства за нормалното му интелектуално и социално развитие, на което безспорно държат и двамата родители.  

Изхождайки от възприетия размер на минималните средства, необходими за покриване на минимални жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и услуги на едно лице към настоящия момент, съдът намира, че средствата, необходими за средномесечната издръжка на детето са в размер на 300.00 лева минимум. Като отчете горните обстоятелства и съобрази безусловния характер на задължението на родителя за издръжка към ненавършилото му пълнолетие дете, съдът намира, че от сумата от 300 лева месечно, необходими за издръжката на детето Добрин, майката следва да участва със сумата от 120.00 лева месечно, като остатъкът от 180.00 лв. следва да се допълва от доходите на бащата.  

В случая по-голямото участие на бащата в издръжката на малолетния е обусловен от факта, че майката е заета с преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето. По делото не се установи ответникът да страда от заболяване, което да го прави нетрудоспособен и същият може и осъществява трудова дейност, като реализира доходи.Следователно, изхождайки от приоритетния интерес на детето и настъпилите изменения в неговите нужди и потребности, решаващият състав приема, че са налице предпоставки за изменение в размера на издръжката на детето Добрин от присъдения през 2010 г. от 60.00 лева на 180.00 като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

Ответната страна е реализирана разноски за адвокатско възнаграждение 350.00 лева и предвид изхода на спора, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 385.00 лв., вкл. и внесените държавни такси.  

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по допуснато изменение на иска за издръжка равна на 4 % върху тригодишните платежи на увеличената месечна издръжка - т.е. 172.80 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал.9 от СК определеният с влязло в сила решение №109/30.07.2010 г. по гр.д.№368/2010 г. по описа на ВПРС, режим на лични контакти между детето Д.С.С. с ЕГН ********** и бащата С.Д.С. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване от 10.00 часа на съботния ден до 16.00 часа на неделния ден, както и петнадесет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ИЗМЕНЯ размера на определената  с влязло в сила решение №109/30.07.2010 г. по гр.д.№368/2010 г. по описа на ВПРС, издръжка дължима от С.Д.С. с ЕГН **********,***, в полза на малолетното дете Д.С.С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка С.Х.Г. ЕГН ********** с адрес ***, като я УВЕЛИЧАВА от 60.00 лв. /шестдесет лева/ на 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/, считано от датата на предявяване на иска – 16.01.2017 г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване. 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВПРС, към бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 172.80 лв./сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, на основание чл.78, ал.6 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Г. ЕГН ********** с адрес ***, сумата в размер на 385.00 /триста осемдесет и пет/ лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, представляваща  разноски за  възнаграждение на един адвокат  в първата инстанция и внесените държавни такси.         

 Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните, ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.      

                                                                         Районен съдия: