Р Е Ш Е Н И Е

02.06.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 11 (единадесети) май Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Ивайла Димитрова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 137 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава "ХХVІ" ГПК, чл.322 от ГПК – развод поради разстройство на брака, образувано по искова молба с правно основание чл.49 от СК, без произнасяне за вината, подадена от Б.Ш.М. с ЕГН ********** с пост.адрес *** срещу И. *** М. с ЕГН ********** с пост.адрес ***. На осн. чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени искове за ползването на семейното жилище и за фамилното име на ищцата след развода.

В исковата молба ищцата, твърди че с ответника са сключили брак на 11.11.1979 г. От брака си имали родени две деца, които вече били пълнолетни. След сключване на брака, двамата са заживели в жилището на родителите на съпругата в с.Я., общ.С., обл.Ш., ул.“С.С.“№22. В началото отношенията им били нормални, двамата посрещали успехите и неуспехите, радостите и скърбите на съвместния им брачен живот. Преди последните три години отношенията им се влошили. Постоянните конфликти помежду им, довели до пълно отчуждение. Всеки имал собствен начин на живот и отчуждението, не би могло да бъде преодоляно от съпругата. Бракът помежду им съществувал формално, поради което съпругата счита че същия е дълбоко и непоправимо разстроен. Моли бракът да бъде прекратен без произнасяне по вината. Счита, че ползването на семейното жилище в с.Я., общ.С., обл.Ш., ул.“С.С.“№22, което е собственост на родителите й, следва да бъде предоставено на нея. Моли след прекратяване на брака да бъде запазено брачното й фамилно име М..

В предоставения й срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства - удостоверение за сключен граждански брак в оригина,л издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0004/11.11.1979 г., на Община Върбица, обл.Ш., заверени от страната преписи от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №2615/13.08.1990 г., изд. от Община Ш. и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №647/26.03.1984 г., изд. от Община Ш., се установява, че: на 11.11.1979 г. Б.Ш.М. с ЕГН ********** и И. *** М. с ЕГН ********** са сключили граждански брак, като съпругата е приела фамилно име на съпруга – М., от брака имат родени две деца, които към датата на предявяване на иска са навършили пълнолетие. От показанията на св.Хасан, се установява че съпрузите, макар ида живеят в едно жилище, живеят разделени от преди три години, като са разпределили ползването на помещенията в дома, бракът им е разстроен и няма възможност за заздравяване, съпругът не участвал в семейните задължения, нито чрез труд, нито чрез предоставяне на средства, включително и за заплащане на консумативи, съпругът проявявал враждебност и нетърпимост към ищцата. Семейното жилище е било собственост на родителите на ищцата, която била осиновена и единствено дете. Съпругата, освен че поддържала семейното жилище и плащала сметките, нямала друго жилище. Изложеното от свидетеля за собствеността на семейното жилище се подкрепя от представените писмени доказателства - нотариален акт №22/02.10.1978 г., том V, дело №1494/1978 г. на ШРС и оригинал на удостоверение за съпруг/а и родствени връзка изх.№09/15.02.2017 г., ид. От с.Я., общ.С., обл.Ш..

Никоя от страните не е направила искане за произнасяне на съда относно вината за разстройството на брака, поради и което на основание чл.49 ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53 и чл. 56 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ал. 3 ОТ СК:

Съгласно указанията на ВС, дадени в Постановление № 10 от 3.XI. 1971 г. на Пленума на ВС, развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Абсолютните бракоразводни основания са отречени. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът трябва да прекрати брака само когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава нормални условия на живот на съпрузите и за отглеждане на децата им.

Дълбоко според ВС е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай.

Доколкото в исковата молба и в отговора от страна на ответника не се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл. 49, ал.3 от СК, то съдът не дължи произнасяне и по този въпрос. Конфликтите помежду съпрузите, липсата на съвместен живот, макар и в едни жилище са обстоятелства спомогнали за разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Събраните и обсъдени по-горе доказателства, според съда разкриват липсата на минимално изискуемото от морала и закона съдържание на брачната връзка, а именно между страните липсва физическа и морална близост, напротив налице е отчужденост, няма възможност за заздравяване на брака, което налага изводът, че същият е дълбоко и непоправимо разстроен, т.е. е налице основание за прекратяването му.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК

Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има предвид жилището, ползвано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата. Предвид, собствеността на жилището – на ищцата, наследено от родителите й, доказаната жилищна нужда и че към настоящият момент същата единствено полага грижи за стопанисването му, съдът намира, че ползването на семейното жилище с.Я., общ.С., обл.Ш., ул.“С.С.“№22, следва да бъде предоставено, след прекратяване на брака на ищцата.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 322, ал. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК

Предвид, изразеното от страните и работоспособната възраст на ищцата и ответника, съдът счита, че издръжка между съпрузите не следва да се присъжда.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:

Предвид направеното от съпругата искане за запазване на брачното фамилно име, съдът намира, че следва за в бъдеще ищцата да продължава да носи фамилия – М..

Предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК разноски между страните не се дължат. Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно доходите на страните, съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 50 лева, които следва да бъдат заплатени от страните по равно.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК, брака между Б.Ш.М. с ЕГН ********** с пост.адрес *** и И. *** М. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, сключен на 11.11.1979 г. с акт за сключен граждански брак №0004/11.11.1979 г., на Община Върбица, обл.Ш., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.Я., общ.С., обл.Ш., ул.“С.С.“№22 на жената Б.Ш.М. с ЕГН **********, като ОСЪЖДА И. *** М. с ЕГН **********, да освободи семейното жилище и предаде ползването му на Б.Ш.М. с ЕГН ********** веднага след влизане в сила на Решението за семейното жилище.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да запази брачното си фамилно име М..

ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между си.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК Б.Ш.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на ВРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева при допускане на развод.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК И. *** М. с ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на ВРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева при допускане на развод.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните, ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му. Районен съдия: