Р Е Ш Е Н И Е

02.06.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 04 (четвърти) май Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административнонаказателно дело номер 444 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от М.Х.М. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 26-53/15.11.2016 г., издадено от Началник-отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол” на И.а.п.р.и а.

В жалбата се излага, че с наказателното постановление, на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение по Закона за рибарството и аквакултурите. В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление спрямо прилагането на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е извършено, като в хода на административнонаказателното производство не са събрани достатъчно доказателства в тази насока. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Допълва същата, като счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Законният представител на въззиваемата страна счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 20.10.2016 г. Р.Т.С. – главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе, съставил акт за установяване на административно нарушение № В 0009514/20.10.2016 г. срещу М.Х.М. с ЕГН *********** ***, за това, че „на 20.10.2016 г., около 18,30 ч извършва риболов във водите на яз. Янково с помощта на лодка и уред за електроулов и кеп. Когато излезе на брега той прибра уреда в автомобила, който беше „Бертоне 184 БО“ с рег. № Н 5610 ВН. Когато Б. и Д. отидоха при него и му се представиха той стартира автомобила при огледа на колата където под седалки бе прибран уреда за електроулов и напусна въпреки подадената стоп палка. Върна се след 20 минути, но уреда вече го нямаше. На брега бяха останали лодката с акумулатора и 1 чувал с риба толстолоб, каракуда и уклей. С това деяние е нарушил чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗРА.”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 26-53/15.11.2016 г., с което на М.М. е наложено следното административно наказание – глоба в размер на 4000 лв., на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗРА, за това, че „на 20.10.2016 г. около 18,30 ч, извършва риболов във водите на яз. Янково с помощта на лодка, уред за електроулов и кеп, като е наблюдаван с бинокли от разстояние между 5- и 150 м от инспекторите, извършили проверката. При огледа на автомобила на нарушителя „Бертоне 184 БО“ с рег. № Н5610ВН от ст. инсп. Б. и полицай Д., уреда за електроулов е видян и от двамата, прибран в автомобила. До автомобила бе намерен един чувал с риба: толстолоб, - 8,790 кг, каракуда – 1,380 кг и уклей – 1,190 кг, изтеглена със служебен кантар № 027522. На брега е намерена лодката „Спортекс инелатейбъл боатс“ с монтиран на нея ел. мотор „Мотор гайд Ер3 30lbs/12V“ и акумулатор, което е в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗРА.”. С наказателното постановление, на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата описаната риба, лодка, акумулатор, помпа за лодка и 2 гребла. Освен това е постановено М.М. да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в общ размер на 48,70 лева.

Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Р.С. (актосъставител), Б.Б. и М.Д. (свидетели по акта), А.М. и Х.Х., констативен протокол № 23/20.10.2016 г., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 20.10.2016 г., около 17,30 ч, в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Шумен бил получен сигнал за извършване на риболов с електроуред в яз. „Янково“ до с. Янково, обл. Шумен. Свидетелите С. и Б., ****се отправили към водоема, като там на място ги очаквал и полицейският служител – свид. Д., за да им съдейства при извършване на проверката. Същите се разделили по двама и се разположили по черен път, водещ до язовира, където с помощта на бинокли наблюдавали пряко случващото се във водоема. Свид. С. се приближил още по-близо до стената на съоръжението. По този начин и четиримата служители наблюдавали две лица, намиращи се в акваторията, в гумена лодка, на около 50 м от язовирната стена. На брега присъствало и трето лице, което не извършвало действия. Едното от лицата в лодката било в седнало положение, а другото било право, при което с рибарски кеп загребвало във водата и изсипвало загребано съдържание в лодката. На плавателното средство отсъствали каквито и да било въдици за любителски риболов. По този начин, проверяващите наблюдавали около 15 минути, като двете неустановени до този момент лица се придвижвали във водата с гребане (с веслата на лодката) и продължавали действията по загребване с кепа. След приключване на тези действия, двамата спуснали във водата хрилна мрежа с размер на „окото” около 5,5-6,0 сантиметра. След това нарушителите излезли на брега, на който се намирали паркирани два автомобила и единият от тях привел в движение едното от превозните средства. Свид. С., който бил най-близо до язовира, се върнал при полицай Д. с цел съвместно пресрещане на приближаващия автомобил. Същият бил управляван от свид. А.М., който след подадения му сигнал, спрял автомобила. На мястото пристигнали и другите двама служители на ИАРА, като пред всички, свидетелят заявил, че заедно с „Мусито“ пускали мрежа в язовира. Тогава свидетелите Д. и Б. се насочили към другия нарушител. Пристигайки до паркирания автомобил марка „Бертоне 184 БО“ с рег. № Н5610ВН, двамата установили, че там се намират жалбоподателят, когото разпознали като лицето, присъствало преди това в лодката и свид. Х., присъствал преди това на брега на язовира. Освен това, на брега била изнесена наблюдаваната гумена лодка с електрическия мотор и акумулатора. Пред моторното превозно средство бил поставен чувал с риба от видовете толстолоб, каракуда и уклей. Полицейският служител изискал от двете лица документите им, а свид. Б. се насочил да извърши оглед на автомобила. Отваряйки го, видял поставена между предните седалки метална кутия с форма на паралелепипед, с приблизителни размери 20/15/10 см, с черни затягащи електрически клеми. Б. веднага определил кутията като съоръжение за улов с електрически ток, тъй като във връзка с правомощията си оглеждал и преди други такива устройства. Свидетелят открил в товарното помещение на превозното средство риба от вида толстолоб с приблизително тегло 3-4 кг, подпрян кеп с триъгълна форма, със ситна текстилна зелена мрежа, с дръжка около 1,20 м, телескопична. Свидетелят Д. забелязал, за което свидетелства с категоричност, че успоредно, по дължината на кепа, били закрепени електрически проводници с клеми. След като огледал автомобила, Б. взел фенер и се насочил да огледа спуснатата във водата мрежа. Успял да види плуващите във водата поплавъци на мрежата, след което и преди пристигането на място на свид. С. и на Н. Николов, М.М. влязъл в автомобила си, привел го в движение и независимо от подадения му от полицай Д. сигнал със стоп-палка за спиране, с висока скорост избягал от мястото. Същият се завърнал след около 20 минути, като вече в автомобила липсвали описаните електрически уред и кеп.

При така установените фактически положения, като извърши служебна проверка по допустимостта на жалбата и на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, обсъди направените с жалбата възражения и искане, взе предвид становищата на страните, и като извърши оценка на събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок – наказателното постановление е връчено на 21.11.2016 г., а жалбата срещу него е депозирана по пощата пред ИАРА, отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе, на 24.11.2016 година. Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, налагащи отмяна на последното.

Доказа се по делото, че на 20.10.2016 г. жалбоподателят М.М. ***, до с. Янково, в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗРА – с електрически ток и техническо устройство и съоръжение за улов с електрически ток. В тази насока съдът изцяло кредитира изложеното в съдебно заседание от свидетелите С., Д. и Б.. Показанията на същите са логични, последователни, във взаимна връзка помежду си и взаимно допълващи се. Посочените свидетели са категорични че именно М., заедно със свид. А.М. се намирали в надуваема лодка в язовира, като извършвали действия по загребване на риба с помощта на кеп. Описаната манипулация не съответства на подобна, включена в любителския риболов, неизменно включващ използване на въдица (пръчка) и монтирана на нея кука със или без стръв (чл. 24 от ЗРА), а несъмнено сочи на изваждане от водата на водоема на вече повлияна от електрически ток риба. В тази насока, заявеното от свид. М., че само с рибарски кеп, чрез загребвания, е възможно да се улови риба от вида уклей в свободно състояние, сравнително дребни екземпляри, в общо количество около и над 1 кг, противоречи без всякакво съмнение на житейската логика. Освен това, свидетелят Б. е пряк свидетел на първоначално намиращото се (непосредствено след установяването, вкл. на мястото на нарушението) в лекия автомобил, управляван от жалбоподателя техническо устройство за улов с електрически ток, както и на кеп – устройство и приспособление, липсваща от автомобила при връщането на жалбоподателя след бягството от мястото на нарушението. Свидетелят Д. относно рибарския кеп сочи допълнително обстоятелство – закрепване по дължината му на електрически проводници с клеми. Тоест, така установените факти, включващи както наличието на горепосочените техническо устройство, съоръжения и принадлежности (вкл. на електрически акумулатор), и действията на жалбоподателя и на свид. М. по време на риболова, непосредствено след установяване на нарушението, и същността и последователността на тези действия, води до единствено възможния извод, че двамата извършвали риболова на посоченото място с електрически ток и техническо устройство и съоръжение за улов с електрически ток. Съдът не кредитира изложеното в свидетелските показания на свидетелите Х. и М., тъй като съобщеното от тях, от една страна е в противоречие с кредитираните показания, а от друга – поради противоречивост и липса на логика. Обяснение за недостоверността на тези свидетелски показания е личното познанство с жалбоподателя, а относно свидетеля А.М. – и съучастническата същност на неговото участие в извършването на нарушението.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗРА, съставомерно по чл. 74, ал. 1 от ЗРА. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗРА, се забранява стопанският и любителският риболов в рибностопанските обекти с електрически ток и технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток и лъчения. Съобразно приетото за доказано по-горе, съдът намира, че М.М. извършил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 74, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗРА.

По отношение на възражението на пълномощника на жалбоподателя, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН: легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, която разпоредба, съгласно чл. 11 от ЗАНН се прилага субсидиарно в административнонаказателното производство. Според чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нарушението по чл. 74, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗРА не изисква наличие на вредни последици, а е такова на просто извършване. Използването на този метод за извършване на любителски риболов, сам по себе си, се явява особено вреден за рибните ресурси, тъй като в случаите, в които рибата не е усвоена при този забранен начин на риболов, губи за в бъдеще репродуктивните си способности. А в случая, освен, че извършвал такъв забранен от закона начин на риболов, М. нанесъл и вредни последици, най-малкото изразяващи се в откритата като усвоена от него риба. В допълнение, извършеното от същия не се отличава с ниска степен на обществена опасност. Напротив, изхождайки от действията на М. след започване на проверката от служители на ИАРА и РУ при ОДМВР, изразяващи се в бягство от мястото на нарушението и укриване на забранените за риболов техническо устройство и приспособление, съдът приема, че извършителят се отличава със завишена степен на обществена опасност. Поради това съдът приема, че осъщественото от М. нарушение не съставлява маловажен случай.

Предвид горното, съдът приема, че законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Досежно размера на наложеното наказание:

В нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗРА, законодателят е предвидил наказание глоба в размер от 4000 лв. до 6000 лева. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание в минималния, предвиден в закона размер.

Съдът счита, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е определен правилно от административнонаказващия орган, доколкото е съобразено с предвидените в закона предели.

С наказателното постановление, на основание чл. 90, ал. 1 вр. чл. 74, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗРА, е постановено отнемане на 8,790 кг толстолоб, 1,380 кг каракуда, 1,190 кг уклей, 1 бр. акумулатор „AFA HA PLUS” 12V 95 Ah hs № 5 5954020806092, 1 бр. зелена надуваема лодка „SPORTEX INELATABLE BOATS“ с монтиран на нея електрически мотор „MOTOR Guide R3 30lbs/12V”, 1 бр. помпа за лодка и 2 гребла. Според цитираната норма, в случаите по чл. 73-77, рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата. С наказателното постановление, на основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА, е постановено жалбоподателят да плати и обезщетение в общ размер 48,70 лева. Съгласно тази разпоредба, при установяване на нанесена вреда върху рибните ресурси, се дължи обезщетение съгласно наредбата по § 4 от ПЗР на ЗРА (Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, Приета с ПМС № 272 от 3.12.2001 г.). Предвид приетото по-горе, че М. е извършил нарушението, квалифицирано като такова по чл. 74, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 1 от ЗРА, в резултат на което са нанесени вреди върху рибните ресурси, изразяващи се в стойността на уловената по незаконен начин риба, съдът приема, че при наличие на всички предпоставки, административнонаказващият орган правилно постановил отнемането в полза на държавата и присъждането на обезщетение.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 26-53 от 15.11.2016 г., издадено от М.С.М. – Началник-отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол” на И.а.п.р.и а. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № В 0009514/20.10.2016 г., съставен от Р.Т.С. – главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе (Шумен), с което на М.Х.М. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите и на основание чл. 74, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗРА, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 4000,00 лв. (четири хиляда лева); на основание чл. 90, ал. 1 вр. чл. 74, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗРА, са отнети в полза на държавата: 8,790 кг толстолоб, 1,380 кг каракуда, 1,190 кг уклей, 1 бр. акумулатор „AFA HA PLUS” 12V 95 Ah hs № 5 5954020806092, 1 бр. зелена надуваема лодка „SPORTEX INELATABLE BOATS“, ведно с монтиран на нея електромотор „MOTOR Guide R3 30lbs/12V”, 1 бр. помпа за лодка и 2 гребла и на основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА е постановено М.М. да заплати обезщетение за нанесена вреда върху рибните ресурси, в общ размер 48,70 лв. (четиридесет и осем лева и 70 стотинки).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: