Р Е Ш Е Н И Е

05.06.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 04 (четвърти) май Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административно-наказателно дело номер 53 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от М.Х.М. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 16-0323-000780 от 25.01.2017 г., издадено от Началника на Районно управление *** при ОДМВР - Шумен.

Жалбоподателят оспорва приетото от административнонаказващия орган, че извършил вмененото му нарушение от обективна страна. Твърди, че не му е подаван сигнал за спиране от полицейския служител, а дори и да му бил подаден, поради тъмнината, не е възприел това. Освен това, счита, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати процесуални нарушения – посочените свидетели не присъствали по време на извършване на нарушението, в наказателното постановление били вписани и двете хипотези, предвидени в нормата на чл. 103 от ЗДвП. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, алтернативно – всяко от наложените му наказания да бъде намалено до съответния минимум, предвиден в закона.

В съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя поддържа доводите в жалбата и отправеното искане.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 29.11.2016 г. полицай Т.А.И. – младши полицейски инспектор в РУ гр. В. Преслав съставил акт за установяване на административно нарушение № 784/16 г. (Серия Г, бл.№ 581608) от 29.11.2016 г. срещу М.Х.М. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 20.10.2016 г. около 19,10 ч, на общински черен път до язовир с. Янково управлявал товарен автомобил марка „Бертоне 184 БЕО“ с рег. № Н5610ВН, собственост на ****от с. Ивански, светло син металик, като извършва следното нарушение: не спира на ясно подаден сигнал със стоп палка от служител на МВР, за проверка, с което нарушил чл. 103 от ЗДвП.”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 16-0323-000780 от 25.01.2017 г., с което на М.М. са наложени административни наказания: глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за това, че „на 20.10.2016 г. около 19,10 ч, на черен път до язовир с. Янково, като водач на товарен автомобил марка „Бертоне 184 БЕО“ с рег. № Н5610ВН, собственост на ****от с. Иваново, светло син металик, като извършва следното нарушение: не спира на ясно подаден сигнал със стоп палка от служител на МВР за проверка, с което нарушил чл. 103 от ЗДвП”.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Т.И. (актосъставител), М.Д. и М.М. (свидетели по акта), и Х.Х., вкл. справка за нарушител от 31.01.2017 г., установи от фактическа страна следното:

На 20.10.2016 г. в късния следобед, служители на ИАРА извършвали проверка в района на язовира до с. Янково, обл. Шумен, като свидетелят М.Д., в качеството на полицейски служител, им оказвал съдействие. Около 19,00 часа, последният спрял за проверка по черен път, водещ от селото до язовира лице със собствено име Айсун, което разказало на служителите на ИАРА, че заедно с жалбоподателя извършват незаконен риболов. Д. и останалите проверяващи видели в района на язовира М.М. и свид. Х.Х. от другата страна на язовира. Д. и служителят на ИАРА ****отишли при двамата и докато последният оглеждал паркирания товарен автомобил марка „Бертоне 184 БЕО“ с рег. № Н5610ВН, полицаят изискал документите за самоличност на лицата. Малко след това жалбоподателят, който не представил документ, се качил в превозното средство, при очакването от страна на проверяващия, че документите ще бъдат взети от автомобила. Неочаквано, М. привел в движение превозното средство. Полицаят незабавно подал сигнал със стоп-палка пред предното панорамно стъкло на автомобила, но независимо от това, жалбоподателят продължил управлението. Полицейският служител подал сигнала още 2-3 пъти, но М. напуснал мястото на проверката. Върнал се обратно след около десет минути, когато представил поисканите му отпреди документи, но в автомобила липсвали техническо устройство за забранен от закона улов на риба с електрически ток и пригодено за него приспособление, които имали значение за установяване на административно нарушение по Закона за рибарството и аквакултурите.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство, жалбоподателят не ангажира годни доказателства, оборващи тази презумпция. В тази насока са единствено показанията на свид. Х.Х., които съдът не кредитира. Основание за това е прякото им противоречие със заявеното от свид. Д., както и обстоятелството, че последният, по същото време и на същото място съставил АУАН и срещу Х..

Съдът приема, че по делото се доказа по безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място, М. управлявал моторно превозно средство, като при подаване на сигнал със стоп-палка за спиране от полицейски служител, не спрял и не изпълнил указанията на същия.

Неоснователно е възражението за липса на компетентност на полицейския служител да подава сигнал за спиране. Фактът, че полицай Д. не разполага с правомощия да съставя актове за административни нарушения по ЗДвП не означава, че няма общи полицейски правомощия да дава полицейски разпореждания. Законът, в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП предвижда изрично, че униформен полицай може да спира пътните превозни средства освен чрез подаване на сигнал със стоп-палка, но и чрез подаване на сигнал само с ръка. Именно поради липса на компетентност за издаване на АУАН по ЗДвП, процесният е съставен не от полицай ООР Д., а въз основа на негова докладна записка, от изрично упълномощен по реда на чл. 189, ал. 1 вр. чл. 165, ал. 1 и 2 от ЗДвП, служител от структурата на „Охранителна полиция” при ОД на МВР - Шумен.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 вр. чл. 103 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая, М. пряко възприел подадения му от полицай Д. сигнал за спиране. Подаденият от полицейския служител сигнал със стоп-палка, в тъмната част на денонощието, несъмнено е бил възприет от жалбоподателя, предвид описаните от свидетеля Д. разстояние и начин на подаване, но независимо от това М. не се подчинил и отказал да изпълни конклудентно отправеното разпореждане.

Съдът намира, че деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като нарушителят пряко възприел подадения от полицейския служител сигнал за спиране, имал е възможност да го изпълни, но не сторил това.

Предвид горното, съдът приема, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 вр. чл. 103 от ЗДвП.

Досежно размера на наложените наказания:

В нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който откаже да изпълни нареждане на орган за контрол и регулиране на движението. За това нарушение законодателят е предвидил наказание „глоба“ в размер от 50 лв. до 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един до шест месеца.

При индивидуализацията на наказанията административнонаказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. При преценка на всички имащи значение за отговорността в случая обстоятелства, съдът взе предвид следното: на първо място – високата обществена опасност на деянието – административно нарушение, изразяващо се в отказ да се изпълни нареждане на униформен полицай, създаващо предпоставки за извършване на други противоправни деяния, вкл. както се установи в конкретния случай – насочено към осуетяване на друго административнонаказателно, респ. наказателно преследване; М. е водач на МПС от 17.08.2000 г., срещу който, за извършвани други нарушения по ЗДвП, са издадени други осем наказателни постановления и шест електронни фиша. При съвкупната преценка на имащите значение за отговорността на М. обстоятелства, като не намира наличие на смекчаващи такива, съдът приема, че всяко от кумулативно предвидените в конкретния случай наказания, на основание чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, следва да бъдат определени в максималните, предвидени в закона съответни размери. Доколкото не разполага с правомощие за утежняване положението на жалбоподателя чрез увеличаване на наказанията и като съобрази, че всяко от тях е определено от административнонаказващия орган в пределите на предвиденото в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съдът приема, че същите са определени правилно.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0323-000780 от 25.01.2017 г., издадено от ****– Началник на Районно управление *** при ОД на МВР гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 784/16 г. (Серия Г, бл.№ 581608) от 29.11.2016 г., съставен от полицай Т.А.И. – младши полицейски инспектор в РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, с което на М.Х.М. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 175, ал. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от четири месеца.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: