Р Е Ш Е Н И Е

14.06.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 11 (единадесети) май Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Ивайла Димитрова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АНД номер 57 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от “МЕКС”ЕООД, ЕИК 125574534, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ****срещу Наказателно постановление №27-000175 от 13.01.2017 г., издадено от Директора на Инспекция по труда гр. Шумен.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Твърди се, че нарушението не е извършено. Алтернативно жалбоподателят, ако съдът не възприеме възраженията му, счита че нарушението е маловажен случай.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен защитник – адв. А.М. от ТАК, който поддържа жалбата и сочи писмени и гласни доказателствени средства.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – “Инспекция по труда” гр.Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 24.11.2016 г. около 22.00 часа, при извършване на проверка в обект – склад на „Панабахче България“ЕАД, гр.Търговище, находящ се в гр.В.Преслав, Индустриална зона по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, служители на Д“ИТ“-Шумен-свидетелите М.М. и Г.Г., установили че работници на жалбоподателя-А.Х.М****, *** ****и *** ***, на същата дата в тъмната част на денонощието около 21.00 часа, са разтоварвали палети с домакинско стъкло, на площадка пред посочения по – горе склад, от товарен автомобил до склад, без да е осигурена необходимата видимост и осветление на товаро – разтоварната площадка и в склада. В следствие на което е настъпила трудова злополука с работника А.Х.М.. В обектите не е имало електричество. Работниците при осъществяване на трудовите си задължения са осветявали мястото и ремаркето на камиона, единствено с два акумулаторни ръчни фенера с диаметър на фара 6-8 см. Допълнително площадката се осветявала и от фаровете на мотокара, с който се извършвало разтоварването, когато е бил близост. За установеното нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд на жалбоподателя е съставен АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното НП.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М.М. и Г.Г., които са последователни логични, подкрепят се от събраните по делото доказателства и няма индиция за тяхната заинтересованост от изхода на делото.

Показанията на свидетелите *** и А.М. са непоследователни и не се подкрепят от събраните доказателства, в частта им за наличието на осветление на мястото на работа на инкриминираната дата, поради което в тази им част съдът не ги кредитира.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок. Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.

Правната норма посочва общо признаците на състава на административното нарушение, разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Настоящият състав приема, че при издаването на НП административно наказващият орган не е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Изискването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, следва да се преценява с оглед на това дали са изложени фактически твърдения за осъществени елементи от състава на административната норма, която според административнонаказващия орган е нарушена от санкционираното лице.

Разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ вменява задължение на юридическите лица, които самостоятелно наемат работници, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост, както и лицата, които работят сами или в съдружие да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Съгласно §1 от ЗЗБУТ "Здравословни и безопасни условия на труд" са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица. В настоящият случай именно посочените в приетата от съда фактическа обстановка условия са довели до злополука. Работодателят не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т.6 от ЗЗБУТ при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин.

Работодателят е длъжен да осигурява безопасността и здравето на работещите в зависимост от вида на работата се изпълняват, да отчита специфичните условия и характеристики на работата, съществуващите в предприятието и на работното място опасности. При извършване на товаро-разтоварни работи, работодателят е длъжен да спази Специфични изисквания при товарно-разтоварни работи с различни видове товари, включително да осигури достатъчна осветеност за извършване на работата и когато в мястото на обработване няма необходимата осветеност да прекрати обработването на товарните единици. Всички тези задължения произтичат от разпоредбите на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ вр. с т.11.2 от Приложение №6

към чл.12, т.6 от Наредба №12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи.

В обжалваното НП са изяснени по несъмнен начин: кой е проверяваният обект, видът на извършваната дейност, както и връзката между елементите от състава на съответната правна норма, които се визират в акта и в наказателното постановление, че са нарушени, субектът на нарушението и конкретните негови действия, водещи до нарушението. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ, която вменява отговорност за работодателя при неизпълнение на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в което задължение попада и осигуряване на достатъчно осветление и съответно контрол, в случай не осветлението не е достатъчно да прекрати работата. В чл. 413, ал. 2 КТ е посочена административно-наказателната отговорност, която се носи от работодателя и от виновните длъжностни лица, при неизпълнението на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като същата разграничава отговорността, която се носи от работодателя, от тази на длъжностните лица.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е осигурил достатъчно осветление, посредством фенери, освен това счита, че показанията на свидетелите, които се намират и към настоящият момент в трудови правоотношения с жалбоподателя са заинтересовани от изхода на делото и не следва да бъдат кредитирани в частта им, в която посочват че на работната площадка е имало достатъчно осветление, както поради зависимостта им, така и поради противоречие на твърдението им с останалите събрани поделото доказателства.

Ирелеванти за делото са представените от жалбоподателя документи от органите по контрол, съдържащи констатации за състоянието на осветеността в обекта към дата, предхождаща датата на извършване на нарушението.

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият състав приема за безспорно установено, че жалбоподател “МЕКС”ЕООД, гр.Търговище има качеството на "работодател" и е годен субект на задълженията по ЗЗБУТ. Разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) сочи кой е "работодател", като разширява понятието, посочено в § 1, т. 1 от КТ, в смисъл, че работодател е и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.

Извършена е преценка от административнонаказващият орган относно наличието на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, която настоящият състав възприема като намира, че извършеното административно нарушение не е “маловажен случай” по смисъла на ЗАНН. На следващо място следва да се отбележи че специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ следва да имат два основни признака- нарушението да е отстранимо веднага след установяването му и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители- както всъщност и в коментирания казус. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност (за разлика от случаите по чл. 28 ЗАНН), а налагане на същото по вид административно наказание- парична санкция, но в многократно по-нисък размер. Това законодателно решение е с оглед спецификата на регулираните от трудовото право правоотношения и в частност правата и задълженията на работодателите, по осигуряване безопасност и здраве при престиране на работна сила от работниците- в посочения смисъл е и константната практика на ВАС, обективирана и в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС. По изложените съображения настоящия съдебен състав счита че след като жалбоподателя не е отстранил нарушението непосредствено след извършването му и има данни за настъпили вредни последици – трудова злополука не е приложим привилигирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ.

Наложеното наказание “МЕКС”ЕООД гр.Търговище е в рамките на предвиденото за конкретното нарушение в чл.413, ал.2 от КТ. При определяне размера на имуществената санкция административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в минималния предвиден размер от 1500.00 лв. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление №27-000175/13.01.2017 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление №27-000175/13.01.2017 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на “ “МЕКС”ЕООД, ЕИК 125574534, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ****, за нарушение по чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ вр. с т.11.2 от Приложение №6 към чл.12, т.6 от Наредба №12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи и на основание чл.413, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 1500.00 лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: