Р Е Ш Е Н И Е

14.06.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 17 (седемнадесети) май Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Данаила Добрева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АНД номер 156 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от “***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от управителя И.Б.И., представлявано по пълномощие от адв.С.З.-С. от ШАК срещу Наказателно постановление № 27-000205/24.03.2017 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен.

В жалбата се излага, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че наказателното постановление е издадено при неправилно и необосновано приложение на материалния закон. Твърди се, че предписанието е било изпълнено в указания срок, но по обективни причини-поредна повреда на капака на шевната машина и липсата на резервна част инцидентно към датата на проверката от ИТ-Шумен е липсвал такъв. Дори да е имало допуснато нарушение, то същото е маловажен случай.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата и сочи писмени и гласни доказателства.

Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция ”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Жалбоподателят оспорва изцяло констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

При извършена проверка от служители на Дирекция “ИТ” – Шумен в обект – шивашки цех в ***, стопанисван от жалбоподателя са констатирани нарушения и са дадени задължителни предписания, за които е съставен Протокол за извършена проверка №1626121, връчен на управителя. Дадените предписания не са оспорени, като срокът за изпълнението на т.3 от предписанията- да се постави капак на ремъчната предавка на правата шевна машина е бил до 29.07.2016 г. На 16.02.2017 г. отново е извършена проверка в същия обект от служители на Дирекция “ИТ” – Шумен и е констатирано неизпълнение на даденото предписание, т.е отново е липсвал капак на ремъчната предавка на правата шевна машина в цеха и на машината е изпълнявала операции работничката М.С.. За извършената проверка е съставен протокол №1706503/16.02.2017 г., който е връчен на управителя М.М.на 26.10.2009 г. За установеното нарушение-неизпълнение на задължително предписание на жалбоподателя съставен АУАН №27-000205/24.02.2017 г. за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, връчен на нарушителя. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Нарушението е умишлено, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието. В конкретния случай чрез бездействие. Нарушението е с особен субект - работодател или длъжностно лице по § 1, т.т. 1 и 5 от ДР на КТ. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат – управителя на дружеството. Предвид на изложеното, съдът намира, че жалбоподателят със своята деятелност е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е било изпълнено предписанието в указания му срок, но впоследствие отново е бил повреден капака на шевната машина и поради липса на резервна част на датата на проверката, същият липсвал. Освен това жалбоподателят твърди, че машината се използвала рядко и от нарушението не са настъпили вреди, отстранено е незабавно след извършването му, поради което същото е маловажен случай.

В настоящото производство се доказа по несъмнен начин, че към датата на проверката е липсвал предпазен капак на правата шевна машина в цеха и на нея са се извършвали операции. Т.е към датата на проверката не е било изпълнено даденото задължителна предписание при предходна проверка. Ирелевантни са сочените обстоятелства от жалбоподателя, че след първоначалната проверка е било изпълнено предписанието, но поради обективно причини към датата на повторната проверка процесният капак е липсвал. В случай на обективна невъзможност да бъде поставен такъв капак, не е следвало машината да бъде използвана по предназначение. Предписанието е дадено на осн. чл.186 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и спазването му осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, което е задължение на работодателя.

С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нарушението е маловажен случай. В настоящият случай, т.к нарушението е формално, настъпването на вредни последици, не може да се преценява на плоскостта на липса на злополука с работници. Застрашаването на защитените обществени отношения, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд не е маловажен случай, още повече че жалбоподателят проявява изключителна упоритост при осъществяване на нарушението, въпреки сочените непрекъснати повреди на процесния капак в периода от 06.07.2015 г. до 16.02.2017 г., същият не е отстранил шевната машина от употреба.

Наложеното наказание на жалбоподателя е в границите на предвиденото за съответното нарушение в чл. 415, ал.1 от КТ. При определяне размера на наказанието административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Настоящият състав, като взе предвид материалите по делото, счита че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание в минималния, предвиден в закона размер се явява правилно определен и съответен на тежестта на извършеното нарушение.

По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление № 27-000205/24.03.2017 г. на Директора на Дирекция „ИТ” гр.Шумен следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление 27-000205/24.03.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „ИТ” гр.Шумен, с което на “***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от управителя И.Б.И. офия, за нарушение по чл.415, ал. 1 от КТ и на основание същият законов текст е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: