Мотиви към присъда по НОХД № 410 по описа за 2016 г. на ВПРС

На 07.11.2016 г. ВПРС е внесла в РС - гр.В.Преслав обвинителен акт по ПД № 67/2016г., ведно с ДП№28/16 г. по описа на РУ гр.В.Преслав, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу С.Д., роден на *** г. в Република Турция, български и турски гражданин, с постоянен адрес ***, настоящ адрес, гр.Измир, Република Турция, общ.Борнова, кв.“Пънар Баши“, ул.“7057“№96, ап.1 със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********, за това, че на 08.02.2016 г. по път П-73, км 37+766 в посока от гр. Карнобат към гр. Шумен управлявал товарен автомобил– влекач марка „Форд-2015“ с рег.№34ТА6643, собственост на ********, Истамбул РТурция с прикачено полуремарке марка „Серин“ с рег.№45КF775, собственост на К.М.И М.Т. представлявано от управителя М.Б., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,06 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза № 18/12.02.2016 г., след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 3436, ал. 1 НК по НОХД 1920/2012 г. на Районен съд - В. Търново в сила от 17.10.2012 г. за деяние, извършено на 15.10.2012 г. - престъпление по чл. 3436, ал. 1 НК и за това, че на 08.02.2016 г. по път П-73, км 37+766 в посока от гр. Карнобат към гр. Шумен при управление на товарен автомобил– влекач марка „Форд-2015“ с рег.№34ТА6643, собственост на ********, Истамбул РТурция с прикачено полуремарке марка „Серин“ с рег.№45КF775, собственост на К.М.И М.Т. представлявано от управителя ****, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Ал. 2 Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Чл. 21 При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава скоростта в км/ч. категория В+С, С+Е, Д+Е е населено място 50 км/ч., извън населено място 70 км/ч., автомагистрала 100 км/ч., скоростен път 90 км/ч., допуснал самостоятелно пътнотранспортно произшествие, вследствие на което причинил значителни имуществени вреди по товарния автомобил влекач „Форд - 2015" с рег. № 34ТА6643 на стойност 5477 лева, по полуремарке „Серин" с рег. № 45КР775 на стойност 3868 лева, както и по стоката намираща се в полуремаркето - перални машини марка „Стар Лайт" на стойност 7581,60 лева - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „А" вр. чл. 342, ал. 1 НК.

С оглед диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие”, съдът служебно е разпоредил предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица на основание чл.370, ал.2 от НПК. Така е дадена възможност на страните да се възползват от разпоредбите на чл.371, т.1 от НПК или чл.371, т.2 от НПК.

Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че ще се възползва от диференцирани процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 09.06.2017 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ВПРП, счита че поради настъпила реабилитация към датата на деянието по присъда НОХД 1920/2012г. по описа на ВтРС, с която подсъдимия е осъден за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, моли съдът да го осъди подсъдимия за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, т.е. за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта в над 1,2 промила, което е установено по безспорен начин от доказателствата по делото. С оглед оказаното пълно съдействие от страна на подсъдимия Д. на органите на ДП, счита че за двете деяния наказанието следва да бъде определено към минимума очертан от законодателя, като конкретните предложения на ВПРП са следните: по обвинението за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК в размер на 1 година“лишаване от свобода“, което да бъде намалено с 1/3 на основание чл. 58а, ал.1 от НК до размер от 8 месеца, като изпълнението му да бъде отложено на осн.чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, както и кумулативното наказание „Глоба“ към минимума предвиден в състава. Досежно второто повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б „а“, във вр. с 342, ал.1 от НК, а именно за причинено ПТП с щетите, които са очертани в обвинението, прокурорът, счита че съгласно целите на наказанието посочени от законодателя в чл. 36 от НК, следва да бъде наложено на подсъдимия наказание 1 година „Лишаване от свобода“, което след редукцията да бъде 8 месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на което отново на основание чл. 66 от НК, да бъде отложено за срок от 3 години. На основание чл.23 от НК, счита че следва да бъде определено общо наказание измежду наложените с присъдата. На основание чл. 343г от НК, за двете престъпления по чл.343б, ал.1 от НК и по чл.343, ал. 1, б. „а“ от НК предлага да бъде наложено на подсъдимия и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият изразява искрено съжаление за извършеното.

Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения, счита че съответни на извършените от подсъдимия престъпления по чл.343б, ал.1 от НК и по чл. 343, ал. 1, б „а“, във вр. с 342, ал.1 от НК, предвид многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства, са наказания определени при приложението на чл. 55, ал. 1 и ал.3 от НК. Солидаризира се с изложеното от прокурора по отношение на повдигнатото обвинение по чл.343б, ал.2 от НК, като счита че следва същото да бъде преквалифицирано по чл.343б, ал.1 от НК, поради настъпилата реабилитация по предходното осъждане за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, преди инкриминираната дата. Моли в случай че съдът признае за виновен подзащитния му на основание чл. 343, ал.1, б.а“ и чл. 343б, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 55, ал. 3 от НК да го осъди на „Лишаване от свобода“ в допустимия от закона и минимален размер по тези текстове, като приеме че са налице основанията за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на наложеното наказание за срока, който предлага прокурора 3 години. Моли след определяне размера на наказанието „лишаване от права“ по чл. 37 от НК, съдът да постанови, че при изпълнение на наказанието, което предложи районния прокурор, с което защитата е съгласна - 8 месеца, да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС, считано от 08.02.16г. - когато му е отнето СУМПС. Счита, че с тези наказания в конкретния случай, солидаризирайки се с констатациите и изводите на обвинението, ще се обезпечи постигане на целите на чл. 36 от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: в началото на 2016 г. подс. С.Д. работел като шофьор на товарен автомобил марка „Форд", модел „Карго" с рег. № 34 ТА 66643 с прикачено към него полуремарке марка „Серин" с рег. № 45 КТ 775, като бил в трудови правоотношения с „Касапоглу" - търговско дружество от Република Турция с управител М.Б.. Автомобилът бил от категория „С+Е", като влекача бил нает от работодателя на подсъдимия от трето лице, а ремаркето било собственост на дружеството. В началото на месец февруари 2016 г. подсъдимият изпълнявал курс от РТурция до Унгария, като превозвал натоварени в полуремаркето перални машини „Стар Лайт". Съгласно спедиционния договор „За всички щети и загуби по време на изпращане на стоката отговорността се поема от Превозвача". Вечерта на 07.02.2016 г. подс. Д. вечерял и употребил алкохол. Имал намерение да поспи, след което на сутринта да продължи пътуването си. Тъй като не успял да заспи на 08.02.2016 г. потеглил с камиона в изпълнение на превоза, тъй като имал указания от работодателя си да достави в срок натоварената стока. С управляваният от него товарен автомобил, подсъдимият се движел по път П-73 в посока от гр. Карнобат към гр. Шумен. Пътят преди кръстовището за с. Риш имал наклон при спускане. Когато стигнал до кръстовището за с. Риш, подс. С.Д. поел на дясно, за да продължи пътя си, без да влиза в населеното място. Завоят, който трябвало да изпълни бил с надлъжен и напречен наклон при спускане. Въпреки наличието на ограничение на скоростта до 70 км/ч, въведено със знак В26, поставен преди разклона за с. Риш, подсъдимият управлявал автомобила със скорост 90 км/ч. Тъй като автомобилът бил от категория „С+Е", за него Законът за движение по пътищата въвежда в чл. 21 ограничение на скоростта до 70 км/ч при движение по път от този тип. Поради движението с несъобразена скорост, композицията загубила своята напречна устойчивост и центърът на тежестта бил изместен на ляво. Водачът на автомобила, поради неспазване на разрешената скорост за движение, несъобразяване с релефа на местността, състоянието и наклона на пътя, превозвания товар и употребата на алкохол, загубил контрол върху управлението му. Десните колела се отделили от пътното платно и само на левите колела товарната композиция навлязла в завоя и непосредствено след него критичната маса преминала своята граница и композицията паднала странично на лявата си страна, като заела част от банкета и част от насрещната лента за движение. В следствие на удара със земната повърхност настъпили повреди по кабината на влекача, челното стъкло, гарнитура за челно стъкло, лявото огледало, ел. акумулаторната кутия, външна колона, вътрешна колона, външен страничен ляв панел, таван, релса на тавана, преден ляв калник, преден капак, панта за кутия с инструменти, въздуховод за въздушен филтър, ляв спойлер, ляв пътепоказател, ляв страничен пътепоказател, ляв заден калник, лява релса на таван на обща стойност 5477 лева. На полуремаркето били причинени увреждания на 2-та бр. плъзгащи странични врати, заключващите механизми, греди на канатите, обтегач ляв, двойни скоби, заключващи механизми на задните капаци, ПВЦ калник на стойност 3868 лева. Стоката, която била превозвана в полуремаркето - перални машини и тяхната опаковка, също били повредени, като повредите били на обща стойност 7581, 60 лева.

Изготвената по досъдебното производство химическа експертиза определила наличие на 2,30 промила алкохол в кръвта на подс. С.Д.. Заключението на автотехническата експертиза изяснило, както механизма на настъпилото ПТП, скоростта на движение на автомобила при настъпването на ПТП, така и нанесените с деянието имуществени вреди, които са на обща стойност 16926,60 лева. С.Д. бил осъждан по НОХД 1920/2012 г. на РС В. Търново с присъда влязла в сила от 17.10.2012 г. за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, извършено на 15.10.2012 г., за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода" 3 месеца, което на основание чл. 66 от НК било отложено за срок от три години, както и наказание „лишаване от право от право да управлява МПС„ за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред: показания на свидетелите, протоколи за оглед на местопроизшествие с приложени албуми към тях, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са взаимно допълващи се.

ОТ ПРАВНА СТРАНА съдът намери за установено следното:

По чл. 301, ал. 1, т. 1. от НПК – има виновно извършено деяние от подсъдимия. а именно: същият, на посочените в обвинението дата и място при управление на МПС - товарен автомобил– влекач марка „Форд-2015“ с рег.№34ТА6643, собственост на ********, Истамбул РТурция с прикачено полуремарке марка „Серин“ с рег.№45КF775, собственост на К.М.И М.Т. представлявано от управителя М.Б., нарушил правилата за движение по пътищата, по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато превозното средство което управлявал и при избиране скоростта на движение не се е съобразил с конкретните атмосферни условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да е в състояние да спре пред всяко видимо препятствие и при възникване на опасност за движението да намали скоростта и да спре и по чл.21 от ЗДвП, като при избиране скоростта на движение е превишил, същата предвидена за съответната категория МПС извън населено място и причинил значителни имуществени вреди в размер на 5477.00 лв. на товарен автомобил– влекач марка „Форд-2015“ с рег.№34ТА6643, на прикачено към него полуремарке марка „Серин“ с рег.№45КF775, в размер на 3868.00 лв., както и на стоката в ремаркето –перални машини „Стар Лайт“ в размер на 7581.60 лв.

Освен това подсъдимият е управлявал товарен автомобил– влекач марка „Форд-2015“ с рег.№34ТА6643 с прикачено полуремарке марка „Серин“ с рег.№45КF775, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 2.06 на хилява, установено по надлежния ред.

По чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК –описаното първо деяние съставлява престъпление по НК – по чл.343, ал.1, б.“А“ вр. с чл.342, ал.1 от НК. По тази правна квалификация, съдът призна подсъдимия за виновен.

По отношение на повдиганото обвинение за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, съдът счита че осъщественото от подсъдимия деяние следва да бъде квалифицирано по чл.343б, ал.1 от НК, поради настъпила реабилитация по предходното му осъждане за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК на 17.10.2015 г., т.е преди извършване на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, поради което го призна за виновен по тази правна квалификация и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.

По чл. 31, ал. 1 и чл. 33 от НК – несъмнено е, че подсъдимият е наказателноотговорно лице, което е и пълнолетно. Същият действал в състояние на вменяемост, тъй като по делото не съществуват никакво съмнение и никакви индиции, за да се направи извод в обратна насока.

От субективна страна е налице следното:

Първото описано деяние, част от обективната страна на състава на престъпление по чл.343, ал.1,б.”а“ вр. с чл.342, ал.1 от НК, е извършено при форма на вина непредпазливост във формата на небрежност. Подсъдимият не е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Второто деяние, част от обективната страна на състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, е извършено при форма на вина-пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици.

Като причина за извършване на престъпленията следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяване и незачитане на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.

При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия за извършените престъпления, съдът се е ръководил изцяло от реда на производството - глава двадесет и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК, като прецени и степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца - данните за личността му, както и подбудите за извършване на престъпленията.

Подсъдимият С.Д., роден на *** г. в Република Турция, български и турски гражданин, с постоянен адрес ***, настоящ адрес, гр.Измир, Република Турция, общ.Борнова, кв.“Пънар Баши“, ул.“7057“№96, ап.1 със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

Съдът прецени, като смекчаващи, следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, съдействие на органите на наказателното производство, изразеното искрено съжаление за извършеното, младата възраст и чистото му съдебно минало.

Съдът прецени, като отегчаващи, обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, обществената опасност на деянието по чл.343, ал.1, б.“А“ от НК, която оцени като висока, предвид големия брой престъпления от този вид извършвани в страната, същото е извършено в идеална съвкупност с престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, което завишава обществената опасност на деянието, както и поради значителната стойност на причинените вреди. Предвид изложеното, настоящият състав прецени, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и че по отношение на подсъдимия за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“ от НК, следва да бъде определено наказание при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства в размер на една година “Лишаване от свобода”. На основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание „лишаване от свобода“ с една трета и наложи на подс.Д. наказание осем месеца „лишаване от свобода“.

За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, съдът с оглед смекчаващите отговорността му обстоятелства - съдействие на органите на наказателното производство, изразеното съжаление за извършеното, младата възраст, чисто съдебно минало, стремеж да изпълни в срок служебните си задължения, отегчаващи такива - обществената опасност на деянието, която оцени като висока, предвид големия брой извършени престъпления от този вид в страната, често причина за осъществяване и на други увреждащи живота, здравето и собствеността на гражданите транспортни престъпления, характеристиката му като недисциплиниран водач на МПС, поради предходно осъждане за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, макар настъпилата реабилитация, счете че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и следва да му бъде наложено наказание при паритет между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на една година „лишаване от свобода“. На основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание „лишаване от свобода“ с една трета и наложи на подс.Д. наказание осем месеца „лишаване от свобода“. Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание за извършеното престъпление - „глоба“ в размер на 200.00 лв.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи на подс.Д. общо наказание измежду наложените с настоящата присъда в размер на най – тежкото от тях осем месеца „лишаване от свобода“ и присъедини към него наказанието 200 лв. „глоба“.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от осем месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК, постанови приспадане на времето, през което за същото деяние е бил лишен по административен ред от право да управлява моторно превозно средство, считано от 08.02.2016 год.

Съдът, съобразявайки залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че спрямо подсъдимия би се въздействало най-пълно чрез налагане на наказания в посочения вид и размер, чрез които в пълна степен осигурява осъществяване както на индивидуалната, така и на генералната превенция като цели на наказанието.

Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски, както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата разноски.

На основание чл. 189, ал.2 от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач на досъдебното производство в размер на 120.00 лв. да останат за сметка на съответния орган, а направените разноски за преводач в съдебното производство, в размер на 150.00 лева, да останат за сметка на съда.

По изложените от фактическо и правно естество съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: