МОТИВИ на присъда № 21/06.06.2017 г. по НОХД № 78/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

Срещу подсъдимия Р.Ф.Ш. е повдигнато обвинение за това, че „от 06.04.2010 г. до 23.12.2016 г., в ***, след като е осъден със съдебно решение № 94/18.05.2009 г. по гр.д. № 43/2009 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, влязло в сила на 18.05.2009 г., да издържа своя низходящ – Р.Р.Ф., с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – общо 37,8 месечни вноски от по 50,00 лева, общо в размер на 1890,00 – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.”.

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните прения, представителят на ВПРП поддържа обвинението по чл. 183, ал. 1 от НК срещу подсъдимия Ш. и пледира, предвид изпълнението на задължението до постановяване на присъдата от първоинстанционния съд и липсата на настъпили други вредни последици за пострадалия, по отношение на същия да бъде приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.

За приложение на чл. 183, ал. 3 от НК по отношение на подсъдимия пледира и защитникът.

Подсъдимият не участва в съдебното производство. На основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б.„а” от НПК, с определение от 06.06.2017 г. е постановено разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия – след двукратно удостоверяване на невъзможността същият да бъде призован на посочения от него адрес при положение, че същият, на досъдебното производство е посочил, че се намира трайно, с цел полагане на труд, във Федерална република Германия, както и след съдебната преценка, че разглеждането на делото в съдебната му фаза в отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина, вкл. след съобразяване на правната квалификация по обвинението – по чл. 183, ал. 1 от НК.

Съдът, като обсъди на основание чл. 13 и чл. 14 от НПК всички доказателства, събрани по делото – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитания свидетел и приложения по делото писмен доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р.Ф.Ш. и С.Р.Д. *** са родители на детето Р.Р.Ф., роден на *** година. След прекратяването на брака на родителите с решение по гр. д. № 43/2003 г. по описа на Омуртагски районен съд, влязло в сила на 18.05.2009 г., детето Р.Ф. ***, на която били предоставени родителските права, а подсъдимият бил задължен да му плаща месечна издръжка в размер на 50,00 лв., считано от 18.05.2009 година. След влизане в сила на съдебното решение Ш. не изпълнявал редовно задължението си, като от 06.04.2010 г., до 23.12.2016 г. (датата, от която подсъдимият има качеството на обвиняем в настоящото наказателно производство), дължал на низходящия си 57,8 (петдесет и седем цяло и осем десети) месечни вноски по 50,00 лв. на обща стойност 2890,00 лева. През инкриминирания период подсъдимият упражнявал труд във Федерална република Германия, не бил регистриран като безработен в Република България, вкл. не бил на социално подпомагане от държавата. Въпреки получаваните доходи, Ш. (видно от данните по изп.д. № 361/2010 г. по описа на СИС при ВПРС) не е изплащал присъдената в полза на низходящия си Ф. месечна издръжка. До приключване на досъдебното производство (вкл. преди съставянето на обвинителния акт), на 28.12.2016 г. подсъдимият Ш. платил съществена част дълга си, дължим за 20 от месечните вноски по време на инкриминирания период – в размер на 1000,00 лв., оставайки задължен на същото фактическо и правно основание за сума в размер на 1890,00 лв., представляваща останалите 37,8 месечни вноски по процесния период. Този остатък от задължението си подсъдимият платил на низходящия си Ф. на 19.05.2017 г. – след внасяне на обвинителния акт в съда и преди постановяване на настоящата присъда.

Изложените фактически положения се подкрепят от следните доказателства, събрани в досъдебното и съдебното производство: писмени доказателства – заверен препис на акт за раждане № 157/23.07.2004 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав; заверен препис на решение № 94/18.05.2009 г. по гр.д. № 43/2009 г. по описа на Районен съд – Омуртаг; удостоверения от СИС при ВПРС изх. №№ 1006/15.03.2016 г. и 1070/21.03.2016 г.; разписка за паричен превод № PS9850002XG5N от 28.12.2016 г., за сумата 1000 лв., изпратен от Р.Ф.Ш. на получателя С.Р.Д.; разписка за паричен превод № 0/2 PS79340000NКВ, с пощенско клеймо от 19.05.2017 г., ведно с фискален бон за заплащане на цената на пощенския паричен превод на сумата от 1890 лв., изпратен от Р.Ф.Ш. на получателя С.Р.Д.; справка за пощенски парични преводи за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г., изд. на 15.05.2017 г. от „Български пощи“ ЕАД, ведно с официално заверени преписи на заявки и разписки за получаване на суми по 5 бр. пощенски парични преводи; 2 броя покани за получаване на пощенски парични превода от 05.5.2017 г. за сумата от 50 лв. и от 19.05.2017 г. за сумата от 1890 лв.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия; справка за съдимост № 1086/23.12.2016 г., изд. от БС при РС гр. Търговище; свидетелските показания на С.Р.Д..

При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият Р.Ф.Ш. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.

Същият, след като бил осъден с решение № 94/18.05.2009 г. по гр. д. № 43/2009 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, влязло в сила на 18.05.2009 г. да издържа свой низходящ – Р.Р.Ф. с ЕГН **********,***, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски за времето от 06.04.2010 г., до 23.12.2016 г., включително – 37,8 (тридесет и седем цяло и осем десети) месечни вноски по 50,00 лева, на обща стойност 1890,00 лв. (хиляда осемстотин и деветдесет лева).

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.

Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат проявеното в конкретния случай от подсъдимия незачитане на нормите, уреждащи задълженията му в качеството на родител.

От събраните по делото писмени доказателства (разписка за паричен превод № PS9850002XG5N от 28.12.2016 г., за сумата 1000 лв., изпратен от Р.Ф.Ш. на получателя С.Р.Д., разписка за паричен превод № 0/2 PS79340000NКВ, с пощенско клеймо от 19.05.2017 г., ведно с фискален бон за заплащане на цената на пощенския паричен превод на сумата от 1890 лв., изпратен от Р.Ф.Ш. на получателя С.Р.Д., справка за пощенски парични преводи за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г., изд. на 15.05.2017 г. от „Български пощи“ ЕАД, ведно с официално заверени преписи на заявки и разписки за получаване на суми по 5 бр. пощенски парични преводи; 2 броя покани за получаване на пощенски парични превода от 05.5.2017 г. за сумата от 50 лв. и от 19.05.2017 г. за сумата от 1890 лв.;) се установи, че преди постановяване на присъдата от първата инстанция, подсъдимият е изплатил, в полза на низходящия си Р.Ф., общо сумата от 2890,00 лв., която е достатъчна за погасяване на задължението му за периода по обвинението и поради това предпоставя извършване на преценка от съда с оглед прилагане на привилегията по чл. 183, ал. 3 от НК. Съдът, като съобрази, че не са настъпили други вредни последици за пострадалия – детето Р.Р.Ф., взе предвид, че по отношение на подсъдимия не е прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, прие, че в случая са налице условията на чл. 183, ал. 3 от НК, поради което призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и не го наказа с предвиденото в закона наказание.

По делото не са направени разноски за присъждане, с изключение на неопределеното към датата на постановяване на присъдата адвокатско възнаграждение за служебно назначения в съдебното производство, на осн. чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК защитник.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Дата на изготвяне и обявяване на мотивите:

21.06.2017 г.

Районен съдия: