Срещу
подсъдимият Д.Н.Х.
с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с
основно образование, неженен, осъждан, с обвинителн акт
ПД№17/17 г. по описа на ВПРП по ДП№346/16 г. по описа на РУ-В.Преслав е
повдигнато обвинение за това, че на 10.08.2016 г. в с.Ловец,
общ.Върбица, обл.Шумен, причинил на Е.М.Х. с ЕГН ********** ***, по
непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на левия долен крайник-престъпление по чл.133 вр.
с чл.129, ал.1 и ал.2 от НК.
Пострадалата Е.Х. преди началото на съдебното
следствие предявява граждански искове срещу подсъдимия за причинените й имуществени
и неимуществени вреди от престъплението. След като, съобрази че предявените
граждански искове отговарят на изискванията на разпоредбата на чл.85 от НПК,
съдът ги прие за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство.
На основание писмена молба по чл.77 от НПК, пострадалата е конституирана и като
частен обвинител в настоящото производство.
С оглед диференцираните
процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “ Съкратено съдебно
следствие”, което дава по-благоприятна възможност за подсъдимия, съдът служебно
е разпоредил предварително изслушване на страните без призоваване на
свидетелите и вещите лица на основание чл.370, ал.2 от НПК. По този начин е дадена
възможност на страните да се възползват от разпоредбите на чл.371, т.1 от НПК
или чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимият и защитникът на основание чл.371, т.1
от НПК в първото по делото съдебно заседание дават съгласие да несе провежда разпит на свидетелите ******* *******
и на вещото лице, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпит на
всеки от посочените свидетели и заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза
№250/2016 г., изх. №320/16.12.2016г. от вещото лице ****, приложени по
досъдебното производство. Съдът с определение от 21.04.2017 г. одобри изразените съгласия на основание чл.371, т.1 от НПК, като при
постановяване на присъдата непосредствено се ползва на протоколите за разпит на
свидетел, приложени по досъдебното производство.
В
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на
ВПРП поддържа повдигнатото обвинение. Намира,
че обвинението е доказано по несъмнен начин. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание „Пробация“ с пробационни мерки „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ за срок от 2 години с периодичност 2 пъти седмично,
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 2 години,
както и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ 200 часа годишно за срок от 2 години.
Гражданският ищец и частен обвинител, чрез процесуалният си представител,
поддържа повдигнатото обвинение и гражданските искове, моли подсъдимия да бъде
признат за виновен и да бъде осъден да заплати на пострадалата Е.Х. имуществени
вреди в размер на 1 500,00 лв. и неимуществени вреди в размер на 5 000,00
лв., ведно със законната лихва от датата на деянието 10.08.2016 г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимият намира, че подзащитния му следвада бъде оправдан, поради липса на елемент от субективна страна на деянието. Пледира
за постановяване оправдателна присъда, т.к
подсъдимият нито е искал, нито допускал общественоопасните последици, нито е
могъл да ги предвиди, което обосновава липса на вина, във формата на умисъл или
непредпазливост, за извършване на престъплението.
Подсъдимият в хода на съдебното
следствие не дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Съгласен е със
становището на защитника си.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото: показанията на разпитаните
свидетели в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие, експертното заключение и приложения по делото
писмен доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна
следното: на 10.08.2016
г. пострадалата Е.Х. *** била седнала на пейка пред дома си на ул****",
пред дом №1. Заедно с нея седяла и св. **** ***. В близост
до тях на поляната били съпругът на пострадлата - Н.Х. (понастоящем починал) и
св А.Б.. Докато си говорели към тях се приближила бягайки св. **** *** от с.с.,
която живеела във фактическоко съжителство с подс.Д.Х. от с.с. *** тичала и се
опитвала да се скрие от подс.Х., който в това време я гонел, за да й нанесе
побой. За да се спаси св *** първо заобиколила св. Б., който от своя страна се
опитал да възпре подсъдимия, но не успял. След това отишла до пейката, на която
седели постр. **** св.*** и приседнала от лявата страна на пострадалата като се
хванала здраво за лявото й рамо. След нея дошъл подс. Х.. Последният, макар да
видял, че св. *** се държала за постр. Х., дръпнал *** за косата, която била вързана на
опашка. Дърпането било с такъв интензитет, че двете жени, паднали на земята.
При падането пострадалата Х. изпитала силна болка в областта на лявото бедро. С
помощта на св. ***, тя станала и успяла да се придвижи до дома си. Тъй като
през нощта и следващите дни продължила да изпитва интензивни болки и получила
оток на левия долен крайник, посетила медицински специалист, където след
преглед било установено пертрохантерно счупване на лява бедрена кост. На 15.08.2016г.
постр. Х. постъпила за лечение в МБАЛ-Шумен, което продължило 15
дни. След направено изследване в болничното заведение било
установено, че Х. поради установеното пертрохантерно
счупване на лявата бедрена кост на левия долен крайник, следва да бъде предприето опративно лечение, чрез смяна на тазобедрената
става. Вследствие на лечението
състоянието на пострадалата
било стабилизирано, но било затруднено движението на левия
долен крайник за значителен период от време /от 8 до 10 месеца/ -
повече от един месец. При оперативната
намеса е извършена смяна на тазобедрената става на пострадалата, за което
същата заплатила сумата от 1500.00 лв. След като била изписана от болничното
заведение, възстановяването на
пострадалата продължило в дома й. Същата освен затруднение в придвижването си
изпитвала и силни болки в крака. Поради затрудненото движение, пострадалата
паднала в дома си и си счупила и ръката, което й причинило допълнително болки и
страдания.
Изложените фактически положения се подкрепят
от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: показанията на
свидетелите Е.Х., А.Б., И.Х., Х.Х., *******, от заключението на съдебно – медицинска експертиза, както и от
оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен
доказателствен материал.
В подкрепа на приетата за установена
фактическа обстановка са свидетелските показания на Е.Х., А.Б., И.Х., Х.Х., *******.
С тях се установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на
осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Същите
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите
се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията по време и
следващи извършването на деянията. Посочените показания са логични,
последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с
останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се
допълват. съдът не намира основание да
счита, същите за заинтересовани от изхода на делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите –
очевидци - Е.Х., А.Б., ******* изцяло, показанията им кореспондират както
помежду си, така и показанията на свидетелите И.Х., Х.Х. и с писмените
доказателства по делото. В показанията си свидетелите категорично заявяват, че
св.*** се държала за пострадалата, когато подсъдимият е хванал *** за косата и
така силно я дръпнал, че двете жени паднали на земята, при падането
пострадалата усетила силна болка в левия долен крайник, след което не могла
сама да се изправи.
Причинените травматични увреждания на
пострадалата и претърпените от нея болки страдания се установяват от
показанията на свидетелите И.Х., Х.Х. и
от писмените доказателства по делото. Гореописаното се подкрепя и от приетата по делото
съдебно – медицинската експертиза, имаща значение за изясняване на причинените
на пострадалата травматични увреждания, която съдът намира за компетентно и
обективно дадена. Според заключението на същата, на Е.Х. е
причинено пертрохантерно счупване на
лявата бедрена кост. Травматичните увреждания са били причинени по механизма на
удар с /или върху тъпи предмети. В конкретния случай се касае за директен
механизъм на получаване на счупването -падане наляво върху трохантерния масив
на лявата бедрена кост. В резултат на травматичните увреждания , на пострадалата
Х. е причинено трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок
по -голям от един месец, за период от 8 до 10 месеца.
Получените
травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия Д.Х. и са
причинили на Е.Х. средна телесна повреда по смисъла на чл.129
от НК.
За изясняване на обстоятелствата относно
личността на подсъдимият, имащи значение за отговорността му, допринасят справка
за съдимост и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе
обстоятелства, прецени ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с
подлежащите на доказване по делото извършване на престъплението и участието на
подсъдимият в него, съдът счита, че същите в своето единство са
безпротиворечиви и водят до единствено възможния и непораждащ никакви съмнения
извод, че подсъдимия Х. на посочените в обвинението време и място, е причинил
средна телесна повреда на пострадалата Х..
От насочеността на действията на подсъдимия, съдът
направи извод, че у същия е липсвала конкретна представа относно настъпване на конкретното увреждане, не е искал настъпването на
съставомерния резултат, не е допускал, нито е предвиждал
настъпването му, но е бил в такова състояние, при което за него е било
психически възможно да предвиди тези последици, съобразно различните правила на
внимателност, грижливост, обмисленост изработени в практиката.
Според Наказателния кодекс наказателна отговорност се носи за причинена
тежка или средна телесна повреда, когато деецът е действувал умишлено или по
непредпазливост. В едни от случаите на умишлено причинените телесни повреди
деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на същите, т.е. действувал е
с пряк умисъл. В други случаи наказателна отговорност се носи и ако деянието е
извършено при евентуален умисъл или когато деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е предвиждал неговите общественоопасни последици, не е
искал, но е допускал настъпването на същите и въпреки това не се е въздържал, а
извършил деянието. Непредпазлива ще бъде вината на дееца тогава, когато не е
предвиждал настъпването в общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди или когато е предвиждал тези последици, не е мислил да ги
предотврати.За да определи формата на вината за всеки един конкретен случай или да установи липсата на такава, съдът следва да вземе предвид и обсъди не само
субективното становище на дееца, но всички налични обективни признаци на
деянието.
При така
приетото за установено от фактическа страна, съдът
счита, че подсъдимия Д.Н.Х. е осъществил, както
от обективна, така и и
субективна страна състава на престъпление по чл.133
вр. с чл.129 от НК.
При извършване на престъплението подсъдимия Х.
е осъществил признаците на изпълнителното деяние. Чрез силното издърпване на
косата на св.***, която се е била хванала за ръката на пострадалата, подсъдимия
е предизвикал падане на двете жени, от което са настъпили увреждания на
здравето на пострадалата, нарушаващи физическата цялост на организма и засягащи
нормалните функции на неговите тъкани и органи. Деянието в случая е довършено, тъй като престъпния резултат е
настъпил.
За вида на телесната повреда следва да се
приеме именно посочената от вещото лице в приетата от съда съдебно – медицинска
експертиза- причинено трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за срок по -голям от един месец – средна телесна повреда
по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Престъпното деяние е извършено от подсъдимия Х. при форма
на вина – непредпазливост във вид на небрежност. Подсъдимият не е
предвиждал конкретното увреждане, нито е искал или допускал настъпването на
съставомерния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Като
причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската правна култура, несъобразяването
и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността
на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
При определяне размера на наказанието, съдът
прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия,
оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
изискванията на закона.
Подсъдимия Д.Н.Х. с ЕГН **********,***, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с основно образование, неженен,
осъждан.
Съдът прецени,
като отегчаващи, обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия
упоритостта при извършване на престъплението, начина на извършване –чрез
изключителна агресия, както и завишената степен на личната му обществена опасност
обусловена от предходните му осъждания.
Съдът
прецени, като смекчаващи, обстоятелства от значение за отговорността на
подсъдимия - съдействие на органите на наказателното производство, младата
възраст и тежкото му материално положение. Предвид на горното намира, че по
отношение на подсъдимия Х. не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
вината обстоятелства и наказанието за извършеното от него престъпление следва
да бъде определено при паритет между отегчаващите и смекчаващите такива, а именно
„пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес”
с продължителност две години и
периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” с продължителност две години и „безвъзмезден труд в полза на
обществото” с продължителност 320 (триста
и двадесет) часа годишно за срок от две години.
Определеният размер на наказанието, съдът намира
за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
него и ще му отнеме възможността да
върши други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Досежно предявените граждански искове, съдът съобрази следното: в резултат
на процесното противоправно деяние и в пряка причинна връзка с поведението на
дееца, пострадалата е претърпяла средна телесна повреда по смисъл на чл. 129 от
НК, като са й причинени освен
имуществени вреди за лечение в размер на 1500.00 лв., доказани с фактура и
болки и страдания, за които трудно би могло да се намери равностоен паричен
еквивалент.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по
чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои
виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността
на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното
по-горе. По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пострадалата, освен
имуществени е претърпяла неимуществени вреди, които са неизмерими с пари, и
затова размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които се имаха предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения,
общественото му положение. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в
чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения
вследствие на увреждането – оперативно лечение с анестезия в болнично заведение
от 15.08.2016 г. до 29.08.2016 г., затруднено движение, продължило и след
изписване от здравното заведение за около 10 месеца и вследствие на
затрудненото движение, счупване на ръката, което е причинило допълнителни болки
и страдания, по – трудното възстановяване на пострадалата обусловено и от
напредналата й възраст. Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени
вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че действително е
претърпял такава вреда, което, с оглед на гореизложеното, се установи
недвусмислено по делото. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени
вреди, се определя от съда по справедливост и в случая се касае именно за Е.М.Х..
С оглед на тези обстоятелства, гражданските искове, предявени от Е.М.Х. срещу
подс.Д.н.Х., да й заплати обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 1500.00 лв. и неимуществени вреди в
размер на 5000 лв. в резултат на гореописаното престъпление, се явяват доказани
по основание и размер. Предвид приложените по делото доказателства за
реализирани разходи за лечение от пострадалата и претърпени болки и страдания и
до момента, съдът уважи изцяло претенциите. Определеният размер на гражданските
искове е присъден ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, т.к обезщетението се дължи от деня на
причиняване на увреждането.
Съдът възложи на подсъдимият направените разноски от гражданския ищец и частен обвинител, както и държавната такса върху уваженият
размер на гражданския иск.
Съдът възложи на подсъдимия направените по
делото разноски в хода на наказателното производство.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: