Мотиви по Наказателно дело 136/2017г.

Мотиви към присъда по НЧХД №136 по описа за 2017 г. на ВПРС

На 29.03.2017 г. е депозирана в РС - гр.Велики Преслав частна тъжба от П.Й.П. с ЕГН ********** *** против Д.А.Д. ***, за престъпления от частен характер по чл.130 ал.1 от НК и по чл.148,а л.1, т.1 от НК, по която на същия ден е образувано наказателно производство пред първа инстанция. В частната тъжба е посочено, че: на 19.12.2016 г. в ***на частния тъжител от страна на подсъдимия били нанесени удари в областта на лицето и главата, с което му причинил временно разстройство на здравето неопасно за живота. Нанесените удари били придружени и от унизителни за пострадалия думи и ругатни.

С разпореждане от 03.04.2017 г. Д.А.Д. е предаден на съд по възведените с частната тъжба обвинения.

Преди началото на съдебното следствие частният тъжител поддържа предявените с частната тъжба срещу подсъдимия граждански искове за неимуществени вреди, причинени с престъплението по чл.130, ал.1 от НК в размер на 5 000.00 лв. и с престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК в размер на 3000.00 лв. и моли да бъде конституиран като граждански ищец и да бъдат приети за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените от него граждански искове за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски. Гражданските искове са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като отговарят на изискванията на чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК се разглеждат по правилата на НПК.

В съдебно заседание частният тъжител и повереника поддържат възведените обвинения и предявените граждански искове и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите с частната тъжба обвинения и да му наложи справедливо наказание за всяко от престъпленията, както и да бъдат уважени гражданските искове изцяло и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

Подсъдимият признава вината си единствено за нанесената телесна повреда, изразява съжаление за извършеното и дава подробни обяснения в своя защита. Счита че предявените граждански искове са прекомерни.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Частният тъжител П. П.работел в „К.“ЕООД, гр.Шумен, като шофьор. На 19.12.2016 г. докато пътувал със служебният си автомобил в ***, пред автомобила преминало куче. Въпреки съобразената скорост на движение, П. не могъл да предотврати удара и животното било наранено. След настъпване на ПТП, частния тъжител спрял, за да разбере какви са последиците от произшествието. Свидетел на случилото се бил подс.Д.Д. – син на собственика на кучето. Подсъдимият веднага отишъл до мястото на инцидента. Като видял пострадалото животно, ядосан и наранен от случилото се, нанесъл два удара с длан и с юмрук в областта на лявото око на частния тъжител. Докато нанасял ударите, подсъдимият ругаел частния тъжител с думите:“майка ти да еба копеле“, „ще ти стъжня живота, педераст мърсен“. По това време на мястото пристигнали и свидетелите *** и *** Д.. Подаден бил сигнал на телефон за спешни повиквания 112. Пръв на място пристигнал екип на спешна помощ, който прегледал пострадалия. Пристигнал и служител на РУ-В.Преслав, св.М.Д., който състави протокол за ПТП. След случилото се пострадалият подал жалба в РП-В.Преслав и бил освидетелстван от съдебен лекар. Проверката от ВПРП приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Отправените от подсъдимия думи и нанесените удари на улицата и пред други лица, породили у гражданския ищец, чувство на унижение на личното му достойнство и срам.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – ***, ***, М.Д. и част от показанията на *** Д., част от обясненията на подсъдимия, заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета от съда, както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства /преписка вх.№22/2017 г. на ВПРП, СМУ №322/20.12.2016 г., медицински документи, протокол за ПТП.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на визираната в частната тъжба дата подсъдимият и частният тъжител са се намирали на улицата в близост да дома на подсъдимия. Обстоятелството, че на тъжителя били нанесени удари и то именно от подсъдимия се доказва от кредитираните показания на свидетелите. Обстоятелството, че на тъжителя са били причинени травматични увреждания се доказва от заключението на съдебно медицинската експертиза и от показанията на посочените свидетели. Обстоятелството, че към частния тъжител са били отправени от подсъдимия обиди, пред неустановен кръг лица се установяват от кредитираните свидетелски показания. Степента на засягане на чувството на лично достойнство на тъжителя от отправените към него от подсъдимия думи се установява от показанията на свидетелите Илиев и Начева. Доказателства за настъпилото ПТП са съставеният протокол за ПТП и кредитираните показания на свидетелите.

Съдът дава вяра на показанията на св.***, в които същият обяснява поводът за възникване на конфликта, състоянието на частния тъжител непосредствено след деянието и отправените от подсъдимия думи. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Начева, в които същата описва психическото и физическо състояние на частния тъжител след деянието и по време на изпълнение на служебните му задължения.

Съдът кредитира частта от показанията на св.*** Д., в която посочва как е пострадало кучето на баща им, ударено от автомобила, управляван от частния тъжител, че на частния тъжител са били нанесени удари от подсъдимия по повод допуснатото от частния тъжител ПТП. В останалата им част, в която свидетелят отрича подсъдимият да е отправял към частния тъжител обиди и ругатни, съдът намира за изолирани и целящи единствено да оневинят подсъдимия, поради билките им родствени отношения. Освен това св.*** Д. не е очевидец на случилото се, а показанията му в тази им част са базирани единствено на споделеното от подсъдимия и на собствените му предположения.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, освен частта в която същия отрича да е отправял обиди и ругатни частния тъжител. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в посочената част, тъй като същите са изолирани и кореспондират със събраните доказателства. Твърдения в горния смисъл са в противоречие с останалия оценен от съда като достоверен доказателствен материал. Имайки предвид, че обясненията на подсъдимия, освен източник на доказателства са и средство за защита, съдът оцени обясненията му в тази им част за изцяло защитни. По изложените съображения съдът не ги кредитира и ги приема единствено като средство за защита, упражняването на което не води до задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина.

От заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза се установяват следните обстоятелства: нанесените травматични увреждания, времето и механизма на причиняване на телесната повреда и нейния вид. На частния тъжител били причинени контузия на лявата очна ябълка, кръвонасядания и оток на клепачите, подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка, травматичен оток на ограничена площ над външния край на лявата вежда, кръвонасядане и умерено изразен травматичен оток на челото в ляво към слепоочието. Травматичните увреждания са нанесени на пострадалия с два удара. Същите са могли да бъдат причинени по времето и начина посочен в тъжбата. В следствие на нанесените травматични увреждания на частния тъжител е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимия Д. е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;

* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е въздействал на организма на частния тъжител, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи. На частния тъжителка е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият внезапно възникнал и пряко насочен умисъл - подсъдимият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния резултат;

Мотивът за извършване на престъплението е поведението на пострадалия – допуснато ПТП от което е пострадало кучето на бащата на подсъдимия.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, както и ниската правна културна на подсъдимия.

По отношение на подсъдимия се доказа по несъмнен начин съставомерност от обективна и субективна страна и за възведеното с частната тъжба обвинение за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Обидата е съзнателно, целенасочено унижаване чувството за лично достойнство на пострадалия чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Обидата е престъпление, което засяга чувството на лично достойнство и цели негативна промяна на неговата обществена оценка. За да е налице престъплението обида от обективна страна засегнатото лице, трябва да е възприело лично обидните думи или действия. В конкретният случай подсъдимият е изрекъл думите в присъствие на частния тъжител. От показанията на свидетелите и от вида на отправените от подсъдимия към частния тъжител думи, се установи че е било засегнато чувството на лично достойнство на тъжителя. За да бъде налице публична обида, необходимо е същата да бъде нанесена на общодостъпно място, където да е имало повече лица, които биха могли да възприемат значението на извършеното. В допълнение, следва да се отбележи, че константната практика на ВКС е че за да се квалифицира обидата като публична, е достатъчно обидните думи или изрази да са казани пред повече от две-три лица. В настоящият случай обидата освен че е нанесена пред две лица е и нанесена на публично място - на улицата, до което имат достъп неограничен кръг лица.

От субективна страна подсъдимия да е казал думи с които е целял и предвиждал настъпване на сочените в тъжбата обществено-опасни последици.

При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:

* смекчаващите вината обстоятелства – ниската обществена опасност на подсъдимия, обусловена от чисто съдебно минало, добри характеристични данни; младата възраст; съдействие на полицейските органи; изразено съжаление за извършеното; поведението на пострадалия-причинено ПТП от което е пострадал домашният любимец на семейството на подсъдимия.

* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;

По отношение на подсъдимия Д., предвид многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът счита че следва да бъде определено наказание „Пробация“, включваща пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност шест месеца и периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност шест месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ с продължителност 160 часа годишно за срок от една година за престъплението по чл.130, ал.1 от НК, а за престъплението обида на подсъдимия следва да бъдат наложени кумулативно предвидените наказания „обществено порицание“ и „глоба“ в размер на 1500.00 лв.

На осн.чл.23 от НК, съдът определи на подсъдимия общо наказание измежду наложените с настоящата присъда.

Така определения размер на наказанията, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, т.е ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявените граждански искове за претърпените от частния тъжител неимуществени в резултат на престъпленията по чл.130, ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК, съдът счита, че същите са допустими и частично основателни по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на всяко от процесните деяния неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимият, в резултат на което са възникнали вредите от деянията му и тези вреди са в причинна връзка с определени обективирани, съзнателни човешки прояви. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на всяко от деянията, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск за неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК да бъде уважен до размер 800.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, а предявеният иск за неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК, да бъде уважен до 500.00 /петстотин/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. В останалата им част до пълния предявен размер исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител и направените разноски по настоящото дело, предвид направеното искане в този смисъл.

Съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата държавната такса върху уважената част на гражданските искове.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: