Мотиви към присъда по НОХД №139 по описа за 2017г. на ВПРС

На 03.04.2017г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - гр. Велики Преслав обвинителен акт по ПД №25/2017г. по описа на ВПРП, ведно с ДП№292/16 г. по описа на РУ-В.Преслав, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу:

Х.Х.А. с ЕГН ********** род. в гр.Велики Преслав, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора гр.Ловеч, за това, че на 17.07.2016 г. в с.Ловец, общ.Върбица, обл.Шумен, при условията на повторност и като използвал МПС – лекотоварен автомобил “Мерцедес 308 Д“ с рег.№Т5586ТТ, отнел чужди движими вещи – 6 пр.куб.метра дърва за огрев от вида дъб-цер на стойност 199.66 лв. без ДДС, съхранявани във временен склад в отдел 252Б 1, в района на ТП „ДГС Преслав“, собственост на ТП „ДГС Преслав“, от владението на ********– горски стражар към ТП“ДГС Преслав“, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК.

С оглед диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие”, което дава по-благоприятна възможност за подсъдимия, съдът служебно е разпоредил предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица на основание чл.370, ал.2 от НПК. Така е дадена възможност на страните да се възползват от разпоредбите на чл.371, т.1 от НПК или чл.371, т.2 от НПК. В първото по делото заседание подсъдимият желае делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, ал.1, т.2 от НПК, като съдът съгласно чл.370, ал.3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията, предвидени в НПК.

Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимият по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 07.06.2017г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянията описани в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да наложи на подсъдимия наказание съобразено с условията на чл.373, ал.2 от НК, а именно на 1 година“Лишаване от свобода”, като същото на осн.чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3, което да бъде изтърпяно при строг режим.

Защитникът на подсъдимият моли за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, който да бъде намален с една трета на осн.чл.58а, ал.1 от НК.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът прие за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: подс. Х.Х.А. през зимата на 2015-2016 г. взел пари в заем от св.****. За да възстанови сумата предложил **** да му докара дърва на същата стойност, като го уверил, че са законно добити. Подсъдимият знаел че във временен склад в землището на с. Иваново, отдел 252Б 1, се съхраняват добити дърва за огрев, собственост на ТП“ДГС-В.Преслав“, които били във владението на горския стражар към ТП ДГС гр. Велики Преслав и отговорник на временния склад бил ******** На 17.07.2016 г. подс. Х.А. се обадил на св. **** **** и му казал, че ще му закара обещаните дърва. През това време св. **** не бил в дома си. На същия ден подс. А. *** свидетелите ********, ******** и ********. Той помолил свидетеля ******** да му превози с управлявания от него товарен автомобил Мерцедес с рег. № Т 5586 ТТ дърва. Обещал му да му заплати за услугата. Свидетеля ******** първоначално отказал, но в последствие се съгласил. Така заедно отишли до временния склад в землището на с. Иваново, отдел 252Б 1 и подс. Х.А. натоварил в камиона три пространствени кубични метра дърва от дървесен вид цер, нарязани на по един метър. По указание на подсъдимия дървата били закарани до дома на св. **** **** в с. Ловец. Подс. А. обяснил на св. ****, че тези дърва са негови. Там ги разтоварили и се върнали обратно във временния склад, където отново натоварили три пространствени кубични метра дърва от дървесен вид цер. Междувременно горските служители получили сигнал за кражба на дърва от временния склад, намиращ се в корията между селата Ловец и Иваново. Свидетеля ********отишъл на място и на адреса заварил отворена порта, а в двора стоварени дърва - 3 пространствени кубични метра от дървесен вид цер, нарязани на по един метър и маркирани със зелена боя но без контролна горска марка. Обадил се на колегите си и съобщил за случилото се. Сигнализирал и полицията. Застоял се и видял, че пред къщата спира т.а. „Мерцедес“ с рег. № Т 5586 ТТ, натоварен с дърва. Св. **** ****се приближил и поискал документи за дървата. Подсъдимият обяснил, че няма документи. В този момент се прибрал и св. **** **** и заварил в двора си стоварените дърва, камион пълен с дърва, както и служители на ДГС - Преслав. Изчакали до идването на служители на полицията. В хода на проведените оперативно- издирвателни мероприятия било установено, че подсъдимият сам е осъществил деянието.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимият в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Събраните и обсъдени доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда.

Според заключението на приобщената по делото съдебно-икономическа експертиза, общата стойност на отнетите вещи е 199.66 лв.

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав приема, че с горните деяния подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.195, ал.1, т.4 и 7 от НК, защото:

- обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;

- от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е отнел чужди движими вещи с определена стойност от владението на други лица, без тяхно съгласие, като е прекратил фактическата власт върху тях, която до момента на деянието се е упражнявала от съответния владелец и е установил своя фактическа власт; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета;

- субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, подсъдимия не е имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не са били негова собственост;

- с оглед обществената опасност на деянието, която съдът оцени като висока, предвид че извършеното престъпление е едно от най – често извършваните в страната, засягащо собствеността на гражданите и обществената опасност на подсъдимия, която също прецени като висока, предвид многократните му осъждания, кражбата не представлява маловажен случай;

-за да отнеме вещите, предмет на престъплението подсъдимия е използвал МПС, собственост на трето лице;

-по отношение на подсъдимия е налице квалифициращия признак „повторност“. Същият е извършил престъплението, след като е бил осъждан за същото престъпление- кражба и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предходните му осъждания.

- от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – съзнавал, е че лишава от фактическа власт владелецът на чуждите вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предметите на престъплението и да се разпорежда с него в свой интерес - т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици. Освен прекия умисъл за отнемане на предмета на престъплението е налице и намерение от страна на подсъдимия противозаконно да присвои вещите.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се е ръководил изцяло от реда по който е протекло наказателното производство - глава двадесет и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК е предвидено наказание “Лишаване от свобода” от една до десет години.

При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид всички смекчаващи отговорността му обстоятелства – изключително тежкото семейно и материално положение на подсъдимия, съдействието на органите на досъдебното производство, ниската стойност на отнетото, възстановяване на причинените вреди. Съдът взе предвид, като отегчаващо отговорността обстоятелство високата обществена опасност на подсъдимия, обоснована от осъжданията му извън тези, обосноваващи квалификацията повторност. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но наказанието следва да бъде определено при превес на смикчаващите, над отегчаващите отговорността обстоятелства и му определи наказание за извършеното престъпление една година и шест месеца“Лишаване от свобода”. На осн.чл.58а, ал.1 от НК, след като намали определеното наказание с една трета, съдът наложи на подс.А. наказание една година „лишаване от свобода“.

Съдът, като съобрази, че в случая по отношение на подсъдимия не са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

Определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

След като установи, че са налице основанията за определяне на общо наказание на подсъдимия измежду предходни осъждания и настоящото и на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи общо наказание на подс.А.:

- по настоящата присъда и по присъда по НОХД №442/2015 г. по описа на ШОС, влязла в сила на 27.03.2017 г., в размер на една година “лишаване от свобода”, като определи първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното общо наказание. На осн.чл.25, ал.2 от НК, съдът приспадна от определеното общо наказание „лишаване от свобода“, изтърпяното от подс. А., наказание „лишаване от свобода“ по присъда по НОХД №442/2015 г. по описа на ШОС, влязла в сила на 27.03.2017 г., както и времето, през което същия е бил задържан, считано от 28.05.2014 г. до 30.05.2014 г., както и времето през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ по НОХД№442/2015 г. по описа на ШОС, считано от 30.05.2014 г. до 21.07.2014 г.

-по присъда по НОХД №399/2008г. по описа на РС-гр. В. Преслав влязла в сила на 24.03.2010г. и по присъда по НОХД №26/2011г. по описа на РС-гр. В. Преслав влязла в сила на 06.04.2011г., в размер на една година „Лишаване от свобода” като определи първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното общо наказание. На осн.чл.25, ал.2 от НК, от определеното общо наказание „лишаване от свобода“, приспада изтърпяното от подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ по присъда по НОХД №339/2008 г. по описа на ВПРС, влязла в сила на 24.03.2010 г.Съдът констатира, че определеното общо наказание е изтърпяно изцяло.

-по присъда по НОХД № 295/2006 г. по описа ВПРС влязла в сила на 21.02.2007 г. и по присъда по НОХД №3/2007 г. по описа на ВПРС, влязла в сила на 27.10.2007 г., в размер на шест месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален строг режим и присъедини наложеното наказание "Обществено порицание" по присъда по НОХД №3/2007 г. по описа на ВПРС. Съдът констатира, че определеното общо наказание е изтърпяно изцяло.

Съдът постанови подс.А. да изтърпи отделно, наложеното наказание три месеца „лишаване от свобода“ по присъда по НОХД№260/2014 г. по описа на ВПРС, влязла в сила на 26.01.2015 г. и констатира че същото е изтърпяно изцяло.

На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, съдът постанови връщане на собственика ТП„ДГС Преслав“ при РДГ, със седалище и адрес на управление гр.В.Преслав, иззетите като веществени доказателства по делото 6 пр.куб.м. дърва за огрев от вида дъб-цер /на съхранение в ДГС –В.Преслав/ и на собственика *** с ЕГН ********** с адрес ***, приложеният като веществено доказателство по делото лекотоварен автомобил “Мерцедес 308 Д“ с рег.№Т5586ТТ /на съхранение в ДГС –В.Преслав/.

Съдът възложи на подсъдимият деловодните разноски, направени в хода на досъдебното и съдебното производство.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: