Р Е Ш Е Н И Е

 

№ . . . .

 

31.07.2017год., гр. Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Мирослав Марков

Секретар М.Ахмедова,

 

като разгледа докладваното от районен съдия Марков

гражданско дело №263 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Делото е образувано по предявен иск за развод от Г. П. П. против А.Н.П.. Посочва основанията за това и иска да бъде прекратен гражданския брак с произнасяне по вината. Желае запазване на предбрачното фамилно име и предоставяне на семейното жилище. От брака съпрузите нямали родени деца. Ищцата не претендира издръжка за себе си. Прави искане за разноски.

          В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът редовно уведомен, не  е подал писмен отговор на исковата молба. Не се явява в съдебно заседание и не взема становище по същество на делото.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 13.11.1998г., когато с Удостоверение за сключен брак1664321, записан под №1693 от 13.11.1998г. на Отдел за регистрация на актове за гражданско състояние - гр.П., П. обл., Р. К. сключват граждански брак. Съпрузите през 1999г. се установили в с.Т., обл.Ш.. След преместването в Р.България отношенията между страните се променили. Ответникът започнал да злоупотребява с алкохол, поддържал извънбрачни връзки с други жени и не се интересувал от семейните потребности. От години, същият живеел в пристройка към двора на семейното жилище, което било собственост на дъщерята на ищцата. Налице били данни за физическо насилие от страна на ответника над ищцата, като след завеждане на исковата молба била издадена и заповед за защита от домашно насилие.  

От разпитаните по делото свидетели И.В.П. и Г.Д.Д.се установява, посоченото в исковата молба.

Съдът намира от правна страна следното: в настоящото производство се установи, че ответникът без причина се е отделил да живее самостоятелно и не е добринасял за издръжката на семейството. Това негово поведение не е било предизвикано от съпругата му. От години, същият живеел в пристройка към двора на семейното жилище. Упражнявал физическо и психическо насилие над ищцата Горепосочените изводи съдът основава на събраните по делото гласни и писмени доказателства. От страна на ответника не се ангажираха доказателства в обратната насока.

Предвид горното, съдът намира, че по делото се установи липсата на фактическо съжителство, както и липса на контакти между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

         Съдът  приема, че  с  поведението  си именно ответникът допринесъл за разстройството на  брачните  отношения, поради  което той следва  да  понесе  отговорността  за  разтрогването  на  брака. Същият злоупотребявал с алкохол, поддържал извънбрачни връзки с други жени и не се интересувал от семейните потребности. От години, същият живеел отделно от съпругата си. С  оглед  горното, съдът  следва  да  обяви, че  вина  за  разстройството  на  брачните  отношения  има ответника.        

          На ищцата следва да бъде запазено предбрачното й фамилно име – П..

          Относно ползването на семейното жилище: установи се по делото, че то представлява къща в с.Т., обл.Ш., собственост на дъщерята на ищцата. Претенции за предоставяне на ползването му са предявени от ищцата. Ето защо, съдът с оглед задължителното служебно произнасяне намира, че семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ищцата, като констатира, че ответникът го е напуснал.

          Тъй като вина за развода има ответника,  то съгласно чл. 329, ал.1, изр.1 от ГПК разноските, направени от страните по делото, следва да останат  в негова тежест.

По отношение на държавната такса за допускането на развода, съдът намира, че същата следва да бъде определена в размер на 25.00 лв., вносима от страна на ответника, на основание чл. 6, т.2  от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

          Водим от горното, съдът

                                                

Р     Е     Ш     И :

 

          ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен 13.11.1998г., с Удостоверение за сключен брак № 1664321, записан под №1693 от 13.11.1998г. на Отдел за регистрация на актове за гражданско състояние - гр.П., П. обл., Р. К. между Г.П.П.,  с  ЕГН **********  и  А.Н.П., с ЕГН **********, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има А.Н.П., с ЕГН **********.

          ЗАПАЗВА брачното фамилно име на Г.П.П. – П..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – в с.Т., обл.Ш., ул.“Х. А.“ №11, собственост на В. В. П., на Г.П.П., като констатира, че А.Н.П. го е напуснал.

Г.П.П.,  с  ЕГН ********** и А.Н.П., с ЕГН ********** не си дължат издръжка взаимно.

  ОСЪЖДА А.Н.П., с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на РС-В.П.сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса за допускане на развода.

         ОСЪЖДА А.Н.П., с ЕГН **********да заплати на Г.П.П.,  с  ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 630,00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Шуменски окръжен съд.

                                                            

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: