Р Е Ш Е Н И Е

12.07.2017 год.

Номер . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 07 (седми) юли Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

гражданско дело номер 381 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си, депозирана в съда на 12.06.2017 г., уточнена в съдебно заседание на 07.07.2017 г., молителите Ц.В.Ц. и А.Х.Ц. излагат, че са съпрузи от 10.11.1990 година. От съвместното им съжителство се родил синът им – Даниел Ц.Ц., роден на *** г. – понастоящем пълнолетен. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяването на брака си. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

В съдебно заседание на 07.07.2017 г. молителите се явяват лично и всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3 от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяването на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 10.11.1990 г., когато с акт № 0073/10.11.1990 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав, сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете, понастоящем пълнолетно – според представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 138/12.07.1991 г., съставен в Община Велики Преслав. При сключването на брака съпругата А.Х. Минчева приела фамилното име на съпруга си – Ц..

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 10.11.1990 г. с акт за сключен граждански брак № 0073/10.11.1990 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав, между Ц.В.Ц. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с посочен по делото адрес: гр. В. П., ул. „К. О.” № 2 и А.Х.Ц. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Ц.В.Ц. и А.Х.Ц. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяване на брака А.Х.Ц. ЗАПАЗВА фамилното име – Ц..

2. Роденото по време на брака, на 11.07.1991 г. дете, имащо произход от молителите, към датата на подаване на молбата за развод е пълнолетно.

3. След прекратяването на брака никой от молителите не дължи издръжка на бившия си съпруг.

4. По време на брака си молителите не са придобивали недвижими имоти, представляващи съпружеска имуществена общност.

5. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „Милин Камък” № 9, след прекратяването на брака СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на А.Х.Ц., като същото е напуснато от Ц.В.Ц..

6. Разноските по делото се поемат поравно от молителите.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв. (тридесет лева), като ОСЪЖДА Ц.В.Ц. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА А.Х.Ц. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, сума в размер на 15,00 лева.

Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите, като на молителя Ц. – по посочения по делото адрес за връчване.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: