Р Е Ш Е Н И Е

№ .......

31.07.2017г., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: М.Марков

Секретар: М.Ахмедова

Като разгледа докладваното от Председателя

Административно-наказателно дело № 52 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 16-0323-000753 от 24.01.2017г., издадено от началника на РУ”Полиция” - гр.Велики Преслав на А.Н.К. с ЕГН **********, за нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв., на основание чл.179, ал. 2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.4-то от ЗДП.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и наказателното постановление. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона, със законните за това последици. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неоснователно. Същият отново оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като твърди, че наказващият орган не се е съобразил с всички обстоятелства. Иска от съда да се отмени наказателното постановление.

Административнонаказващият орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН не изпраща процесуален представител, като в придружителното писмо изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствия и да бъде потвърдено наложеното наказание на водача.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 801 от 06.12.2016 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2 от Закона за движението по пътищата – ЗДвП, /действащ към датата на деянието/ - „Който поради движение със несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление”, във връзка с чл.179, ал.1, т.5, предл.4-то от ЗДвП - „…който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението”, за нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път“. Деянието е извършето на 06.12.2016г., около 12:20 часа и се изразява в това, че като водач на МПС – „Ауди А4“, с регистрационен номер ***, при излизане от път от крайпътна територия не пропуска движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка ”Ситроен Ц4” с рег. ***и реализира ПТП с материални щети по двата посочени автомобила, както и по други два паркирани в близост МПС.

В съдебно заседание е разпитан актосъставителят – С.В.Н., както и свидетелят по акта Д.М.И.. Същите разказват за констатираното нарушение. Посочват, че докато са изпълнявали служебните си задължения като служители на РУ-В.Преслав, са получили сигнал за ПТП с четири автомобила в Индустриалната зона на гр.В.Преслав. Служителите на полицията посочват, че на място са установили произшествието и фактическата обстановка. Свидетелите посочват, че на пътя, по който се движел л.а. марка ”Ситроен” с рег. ***, има поставени общо 9 на брой пътни знаци: „Б3-Път с предимство“. Св.Н. съставил АУАН на водача на л.а. „Ауди А4“, с рег.№ *** и протоколи за ПТП на всички участници в произшествието.

Жалбоподателят прави възражение в хода на делото, че в настоящият случай не следва да се прилага чл.37, ал.3 от ЗДП, тъй като е налице кръстовище, а важи правилото на „дясностоящия“ регламентирано в чл.48 от ЗДП – „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение“.

Във връзка с възраженията по делото е приложена скица от Община Велики Преслав на посочения пътен участък, където е отразено, че пътят, на който е станало ПТП е четвъртокласен път от републиканската пътна мрежа.

Описаната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и гласните такива.

При приетата за установена фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Съдът приема за установено от събраните доказателства, че пътят, на който е станало ПТП и по който се е движел л.а. марка ”Ситроен” с рег. *** е четвъртокласен път от републиканската пътна мрежа. Също така, съдът приема за безспорно, че л.а. „Ауди А4“, с рег.№ ***, преди ПТП се е намирал на път, който не е категоризиран и не е в списъка на общинските пътища. В този смисъл това е път от крайпътна територия и за това не е бил регулиран с пътни знаци. Околната обстановка е била такава, че жалбоподателят е следвало да предвиди, че излиза от път, на който е без предимство. Вярно е, че се образува „Т“-образно кръстовище, но това не е кръстовище по см. на §6, т.8 от ЗДП. За да важи т.н. правило на „дясностоящия“ регламентирано в чл.48 от ЗДП, трябва да е налице „кръстовище на равнозначни пътища“. Няма как два пътя, по които могат да се движат ППС да не образуват кръстовище, но не всички кръстовища са равнозначни, което е и смисълът на закона.

Ето защо, съдът приема, че безспорно са установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При така изяснените обстоятелства, съдът намира, че правилно жалбоподателят е бил санкциониран за посоченото нарушение и му е наложено наказание „глоба”. В този смисъл, съдът е на мнение, че наказателното постановление, следва да бъде потвърдено. Наложената глоба е в минимален размер, съгласно закона, който е действал към датата на деянието.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. 1-ро от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0323-000753 от 24.01.2017г., издадено от началника на РУ”Полиция” - гр.Велики Преслав на А.Н.К. с ЕГН **********, за нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв., на основание чл.179, ал. 2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.4-то от ЗДП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: