Срещу подсъдимият О.И.А. – роден на *** ***, български гражданин, неженен, с
основно образование, с адрес: ***, ЕГН **********, неосъждан е
повдигнато обвинение за това, че на 26.05.2016 г. в гр.Велики Преслав, обл.Шумен,
причинил на А.Н.А. с ЕГН ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се
в трайно затруднение в движението на десен горен крайник- престъпление по чл. 129, ал.2 вр. с
ал.1 от НК.
Пострадалият от престъплението предявява
граждански иск за неимуществени вреди вреди. Гражданският иск е своевременно
предявен и допустим, поради което бе приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство.
В съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на ВПРП
поддържа повдигнатото обвинение.
Намира същото за доказано по несъмнен начин. Предлага на
подсъдимия за престъплението по чл.129, ал.1 от НК да бъде наложено наказание една
година “лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Предлага да бъде уважен гражданския
иск в размер определен от съда по справедливост.
Защитникът
на подсъдимия намира, че обвинението
спрямо подзащитния му не е доказано, както от
обективна, така и от субективна страна. Според защитата от събраните по делото
доказателства се установява следният механизъм на причиняване на телесното
увреждане: чрез защита от нападението на пострадалия, който бил хванал
подсъдимия за якето, последния го отблъснал и пострадалия е паднал на земята,
при което е настъпило счупването на китката на пострадалия. По отношение на
другите посочени в обвинителния акт увреждания не било повдигнато обвинение на
подсъдимия. Подсъдимият не е искал, нито допускал причиняване на телесна
повреда на пострадалия, поради което следва да бъде оправдан. Защитата, счита предявеният граждански иск за неоснователен и
недоказан.
Подсъдимият в хода на съдебното следствие
дава обяснения в своя защита. Не признава вината си, солидаризира се със
изложеното от защитника да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди всички доказателства,
събрани по делото – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели, приетата експертиза и
приложения по делото писмен доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното: Пострадалият и подсъдимия се познавали като децата
им ***/дъщеря на подсъдимия/ и А./син на пострадалия/ и двете на 10 години
играели заедно. На 26.05.2016 г. св. А.Н.
предложил на *** да си играят на „Мекс"-детска игра свързана с рисуване.
*** разбрала вместо „мекс" „секс" и си помислила, че А. й
предлага да правят секс. Затова се разсърдила и си тръгнала към къщи. Когато се
прибрала у дома разказала на родителите си, какво е казал на нея св. А.Н.. Още
същата вечер около 20,00 ч. майката на *** отишла в дома на св. А.А. да поиска
сметка за случилото се. Св. А.М.А. - майка на А.А.Н. попитала какво се е
случило и тогава тя й казала, че синът й е говорил на дъщеря й за секс. Св. А.А.
се опитал да я успокои като преди това да попитат сина му дали това е вярно. Тя
обаче си тръгнала. След което дошъл подс. О.А.. Като видял св. А.Н. той
започнал да вика, че ще го пребие. Момчето се уплашило и побягнало, а св. А.А.
се разкрещяла от страх. Св. А.А. излязъл навън, за да обясни на подс. О.А., че
това не е вярно и, че синът му не е имал намерение да прави нищо нередно е
дъщеря му. Ядосан подс. О.А. тръгнал към него и с юмрук го ударил по тила. От
силата на удара св. А.А. изгубил равновесие, залитнал и паднал на тротоара,
пред входната врата на дома си. При падането усетил силна болка в дясната ръка.
Опитал да стане, като се хванал е лявата си ръка за якето на подсъдимия, който
се отдръпнал рязко и якето му се скъсало. След което подс.А. започнал да рита с
крака, където достигне, по тялото св. А.А. и крещял: „Ще те убия, ще те пребия.
***“. Това било възприето от сина и съпругата на пострадалия св. А.А., а също и
от съседите - свидетелите А.А.Н. и Н.А.Н., Е.Н., Б.А., Й.П.. Св. Н.Н. легнала
върху св. А.Н.А., за да го предпази. Тогава подс. О.А. спрял нападението, качил
се в автомобила си и потеглил. За случая пострадалия св. А. сигнализирал
полицията и спешна помощ.
Изложените фактически
положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени
доказателства: част от обясненията на подсъдимия
О.И.А., показанията на свидетелите А.А.Н., Н.А.Н., С.Р.Х.,
Й.А.П., Б.А., А.Н.А., А.А.Н.,
А.М.А., Е.А.Н., от приетата
по делото съдебно – медицинска експертиза, както и от
оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен
доказателствен материал.
В подкрепа на приетата за установена
фактическа обстановка са всички свидетелски показания, депозирани в хода на
съдебното следствие и приобщените такива на св.А. и св.П. на осн.чл.281 от НПК.
С тях се установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето
осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Същите
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите
се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията по време и
следващи извършването на деянията. Посочените показания са логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като
достоверен доказателствен материал, и взаимно се допълват.
Съдът
кредитира изцяло показанията на пострадалия А.А.. Показанията
му са непротиворечиви, последователни и в унисон с показанията на останалите
свидетели очевидци, кредитираната част от обясненията на подсъдимия и другите
събрани и приети по делото доказателства. В показанията си свидетелят детайлно
описва начина на извършване и деянието/как подсъдимия му е
нанесъл удар с юмрук и след като пострадалия паднал на земята, подсъдимия
продължил да му нанася удари/, мястото, времето и авторството. Показанията
на пострадалия свидетел са едновременно източник на доказателства и средство за
защита на накърнените му от престъплението права. Особеното положение на
пострадалия в процеса налага съдът, когато преценява показанията му, да ги
подложи на подробен и задълбочен анализ. Настоящият състав след анализ на
показанията на свидетеля А., независимо от обстоятелството, че същия е
заинтересован от изхода на делото, ги кредитира изцяло, т.к същите се допълват
взаимно и подкрепят от показанията на останалите свидетели, от съдебно –
медицинската експертиза и следствения експеримент.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите очевидци А.А.Н., Н.А.Н., същите са непротиворечиви, последователни
и в унисон с показанията на пострадалия и заключението на съдебно –
медицинската експертиза. В показанията си свидетелите детайлно описват, че
именно подсъдимия е нанасял удари на пострадалия.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите А.А.Н., А.М.А., Е.А.Н., близки роднини на пострадалия. С тях се
установяват освен обстоятелствата предхождащи конфликта между подсъдимия и
пострадалия и нанесените удари от подсъдимия на пострадалия и претърпените от
пострадалия болки и страдания, които изцяло кореспондират с оставалите
свидетелски показания и съдебно – медицинската експертиза и въпреки
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото, поради близките им
роднински връзки, съдът няма основания да не ги кредитира.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелката очевидка Е.А., която отново
потвърждава изложеното от останалите свидетели – очевидци, че е наблюдава как
подсъдимия нанася удари на пострадалия.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите П. и А., приобщени по реда на чл.281 от НПК, в тях подробно се
описва деянието на подсъдимия, изразяващо се в нанасяне на удари и поведение на
пострадалия. Показанията им кореспондира с кредитираните свидетелски показания
и съдебно – медицинската експертиза, освен това са дадени в един по – ранен
етап на производството в близост до датата на извършване на деянието.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия, в частта им, в която се описва механизма на извършване деянието и поведението на пострадалия. В тази част, същите противоречат, както на кредитираните показания на свидетелите, така и на заключението на съдебно-медицинската експеритза и на приетите медицински документи. Съдът
оцени обясненията на подсъдимия по обвинението в некредитираната им част, за изцяло
защитни, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. По изложените съображения съдът не ги кредитира и ги приема единствено като средство за защита, упражняването на което не води
до задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина. Съдът дава вяра на
обясненията на подсъдимия в останала им част, в която посочва отношенията между
сина си и дъщерята на пострадалия и първопричината на възникналия между него и
пострадалия конфликт.
Гореописаното се подкрепя и от приетата по делото съдебно – медицинската
експертиза, имаща значение за изясняване на причинените на пострадалия
травматични увреждания, която съдът намира за компетентно и обективно дадена. Според
заключението на същата, на А. е причинено счупване на лъчевата кост на типично място, което е принило
затруднение в движението на десния горен крайник за срок до три месеца. Описаното травматично увреждане – счупване на лъчевата кост на типично
място се получава при падане от ръст върху плоскост и посрещане на удара на
падащото тяло с насрещна длан, сгъната към гърба на китката на не по – малко от
40 градуса. Освен това са описани в експертизата и причинени множество травматични
увреждания – кръвонасядания, охрузвания, огнища на травматичен оток в областта
на главата, хълбочно – поясната област двустранни, дясното коляно и подбедрица,
контузия на гръдния кош без фрактури. Тези травматични увреждания са причинени
от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар, притискане и
триене/за охлузванията/, което кореспондира изцяло с показанията на
свидетелите. Получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с деянието на подсъдимия и са причинили на пострадалия средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
За изясняване на обстоятелствата относно
личността на подсъдимият, имащи значение за отговорността му, допринася справка
за съдимост.
Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе обстоятелства, прецени
ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с подлежащите на доказване
по делото извършване на престъплението и участието на подсъдимият в него, съдът
счита, че същите в своето единство са безпротиворечиви и водят до единствено
възможния и непораждащ никакви съмнения извод, че подсъдимия А. на посочените в
обвинението време и място, е причинил средна телесна повреда на А.Н.А., т.е е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129 от НК.
При извършване на престъплението
подсъдимия А. е осъществил признаците на изпълнителното деяние.
Нанесъл удар по тила на пострадалия,
който от силата на изгубил равновесие и паднал на тротоара, като посрещнал
удара на падащото тяло с дясната си длан, от което са настъпили увреждания на здравето му,
нарушаващи физическата цялост на организма и засягат нормалните функции на
неговите тъкани и органи. Деянието в случая
е довършено, тъй като престъпния резултат е настъпил.
За вида на телесната повреда следва да
се приеме именно посочената от вещото лице в приетата от съда съдебно –
медицинска експертиза- затруднение в движението на горен десен крайник за срок
от по голям от месец 2-3 месеца при благоприятно протичане на оздравителния
процес – средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
От субективна страна
подсъдимият е действал при форма на вина евентуален
умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал
е възможното настъпване на общественоопасните последици и е допускал
настъпването им, доколкото добре е знаел, че неговите действия по отношение на
пострадалия са от естеството да причинят травми и е възможно такива да настъпят,
с настъпването на които той се е съгласил, преследвайки целта си - за
саморазправа. В случая той не е целял пряко причиняване на средна телесна
повреда на А.А., ето защо деянието се явява извършено при евентуален умисъл.
Неоснователно е твърдението на защитата за извършване на деянието при форма на вина непредпазливост. Разграничаването между непредпазливото и умишленото причиняване на средна телесна повреда/ вкл. при евентуален умисъл/ се извършва в зависимост от субективното отношение на дееца към настъпилите общественоопасни последици.
Субективната нагласа на дееца и съответно формата на неговата вина се определя не само според становището на дееца, но и чрез анализиране на всички налични обективни признаци на деянието. Такива, в случаи на нанесена средна телесна повреда, се явяват най-често: предшестващото поведение на дееца и пострадалия, техните взаимни отношения, средствата, с които е извършено деянието, силата и насоката на ударите или съприкосновенията, броят им, характерът на нараняването, мястото на нараняването, физическата сила и възрастта на дееца и на пострадалия и други обстоятелства. В конкретния случай следва да се съобрази следното:
силата и интензитета на нападението - касае се за едно на брой съприкосновение-удар, което по своето естество се явява тласъчно, с голям интензитет и сила - явно надхвърлящи необходимото, за да съборен на земята, както и да му бъде причинено нанесеното нараняване; насени други телесни увреждания – множество кръвонасядания, охлузвания в областта на главата, хълбочно-поясната област двустранни, дясното коляно и подбедрица, контузия на гръдния кош без фрактури и плевропулмонални увреждания; обстоятелствата, при които е възникнало нападението - в разгара на конфликта.
От изброените обективни обстоятелства
следва да се заключи, че подс.А. е извършил престъплението при евентуален умисъл.
Като причина за осъществяване на деянието съдът възприе
занижен самоконтрол.
При определяне размера на наказанието,
съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на
подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно изискванията на закона.
Подсъдимия О.И.А.
– роден на *** ***, български гражданин, неженен, с основно образование, с
адрес: ***, ЕГН **********, неосъждан.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия, съдът прие
липсата на предходни осъждания, добрите характеристични данни
на подсъдимия, който не е известен като лице, извършващо противообществени
прояви, предхождащите взаимоотношение между децата, които
в субективен план са улеснили последния да извърши престъплението, мотива за извършване на престъплението, който като баща е искал да защити
детето си от неправомерно посегателство/. Съдът прецени, като отегчаващи
отговорността обстоятелства причинените телесни увреждания извън нанесената
телесна повреда.
Предвид гореизложеното съдът, счете че наказанието, следва да бъде
определено при наличие на многобройни
счекчаващи обстоятелства.
Ето защо за престъплението по чл.129, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия
наказание „пробация“, като счита за
подходящи за превъзпитанието на подсъдимия
и превантивното въздействие, както върху него, така и върху другите
членове на обществото, пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ
адрес” с продължителност една година и
периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” с продължителност една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 200 (двеста)
часа годишно за срок от една година.
Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши други престъпления. Съответни са на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана.
По предявения граждански иск: При наличието на
предпоставките по чл. 45 от ЗЗД съдът счете, че подсъдимия е длъжен да обезщети
вредите, причинени на пострадалия в резултат на виновно и противоправно
извършеното престъпно деяние по повдигнатото и доказано обвинение за
престъпление по чл.129, ал.1 от НК. Неимуществените вреди съществуват обективно
и се обуславят от конкретни обстоятелства. Справедливостта е само критерий за
определяне на размера на неимуществените вреди, въплътен в разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, който не може да бъде прилаган абстрактно. Обезщетението за
претърпените и търпящи се и в момента болки и морални страдания, следва да бъде
съответно на тежестта на причинените стрес, болки, унижение, срам, незачитане
на личността и авторитета, които пострадалият несъмнено е изпитал в следствие
на упражнената агресия от подсъдимия. На основание гореизложеното съдът
определи като основателен гражданския иск предявен от пострадалия в размер на 700.00
лева. Съдът прецени, че определения размер е справедлив, отговаря на характера
и вида на причинените морални страдания, виновно причинени от подсъдимия, като
отхвърли иска в останалата му част до пълния му размер като неоснователен и
недоказан. Съдът прецени, че определения размер е справедлив, отговаря на
характера и вида на причинените физически увреждания /счупване на дясната
лъчева кост/, които са довели до затруднение
движението на горния десен крайник за повече от месец, останалите увреждания по
главата и тялото на пострадалия и
морални страдания, виновно причинени от подсъдимия, като отхвърли иска в
останалата му част до пълния му размер като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият беше осъден да заплати на гражданския ищец цитираната сума, ведно със законната лихва от
датата на причиняване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски,
направените от гражданския ищец разноски и държавната такса, съобразно уважения
размер на гражданския иск.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: